ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 744
София, 28. септември 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2298 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 311/31.10.2017 на Врачанския окръжен съд по гр. д. № 421/2017, с което е потвърдено решение № 59/03.04.2017 на Мездренския районен съд по гр. д. № 166/2016, с което е уважен предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор.
Недоволни от решението са касаторите Х. Н. С. и С. И. И. от С., представлявани от адв. Д. Г. от ВАК, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за обема на дължимите издръжка и грижи при отчитане на потребностите на кредитора и неговата способност да се справя сам и възможността дължимото, да бъде изпълнено от трето лице, без такава възможност да е уговорена изрично, когато при сключването на договора прехвърлителят е знаел, че приобретателят живее в друго населено място, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с практика на ВКС, каквато прилага.
Ответникът по жалбата И. И. Д., представляван от адв. Св. А. от САК, я оспорва като неоснователна и счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а по същество въззивното решение е правилно и не следва да се допуска до касационното обжалване. Претендира направените за касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 16.12.2011 г. наследодателката на ищеца Н. И. Д. е прехвърлила на първия ответник Х. Н. С. (неин внук) по време на брака му с втората ответница недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане – ? ид.ч. от втория етаж на жилищна сграда построена в У. **, пл.№ ***, кв.* по плана на [населено място], както и 4/6 ид.ч. от самостоятелно жилище, находящо се на първи етаж от същата сграда със ЗП от 39,70 кв.м. Прието е, че ищецът се легитимира като наследник на прехвърлителката по договора, която към датата на сключването му е била на 79 години и се е нуждаела от ежедневни грижи с оглед здравословното й състояние, които ответниците не са полагали за нея, тъй като са живеели в С., а тя в Мездра и във В. – през последните месеци от живота си. Въззивният съд е приел, че е недопустимо личните грижи да бъдат изцяло изключени, като се прехвърлят на трети лица, ако не е уговорено изрично, от общото правило на чл. 68 от ЗЗД те следва да се изпълняват по местожителство на приобретателя. Приобретателите, чиято е доказателствената тежест не са доказали, че изпълнението на дължимия по договора обем грижи и издръжка, както и това, че изпълнението е системно, ежедневно и непрекъснато. Прието е, че за период от повече от 1 година прехвърлителката е живяла напълно сама, а за целия период на договора посещенията на ответниците са били изключително епизодични и то без да са свързани с полагането на конкретни грижи и издръжка, поради което е налице пълно неизпълнение на всяко едно от произтичащите от договора задължения на ответниците, още повече при установената обективна нужда от полагане на грижи. Съдът е кредитирал показанията на сочените от ищеца свидетели, че прехвърлителката е живяла сама при тотална липса на елементарни грижи (като конкретни, непротиворечиви и почиващи на лични впечатления и дадени от свидетели, които не се намират в родствени отношения със страните и не са заинтересовани от изхода на спора). За периода, през който прехвърлителката е живяла във В. е прието, че е налице пълно прехвърляне на задълженията на ответниците към майката на първия ответник и нейния съпруг (свидетеля М. С.), като въпреки силно влошеното здравословно състояние на прехвърлителката в този период, ответниците не са я приели да живее заедно с тях в С., където да се грижат за нея. От приетите по делото писмени доказателства е установено, че прехвърлителката е упълномощила свидетеля С. да получава пенсията й, да я представлява и да извършва правни действия от нейно име, който се е погрижил за избора й на нов личен лекар. Прието е, че дори първият ответник да е посещавал В. ежеседмично (давал е 200-300 лв. за лекарства и памперси), тези посещения не могат да бъдат приравнени на дължимите ежедневни, системни и непрекъснати грижи, каквито предполага договора за издръжка и гледане, като пълно неизпълнение на договора ответниците са допуснали, включително по отношение поетото от тях задължение за полагане на последни грижи при смъртта на прехвърлителката (доколкото е установено, че тези грижи са били положени от свидетеля М. С.). Предвид изложеното е прието, че ответниците не са изпълнили уговореното задължение за издръжка и гледане в съответствие с нуждите и волята на прехвърлителката за осигуряване на нормален и спокоен живот, грижи и издръжка съобразно нуждите, възрастта и здравословното й състояние, а установеното частично престиране чрез други лица не само не отговаря на характера и същността на договора, но и на действителните нужди на прехвърлителката, поради което договорът е развален. Във връзка с твърденията на ответниците, че са извършили промяна на личния лекар на прехвърлителката е прието, че по оспорената регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ лекар на прехвърлителката от 25.06.2013 г. не следва да се назначава графологична експертиза, доколкото в съдебно заседание свидетелят М. С. е заявил, че формата действително не е подписана от нея, а от него, поради невъзможността да я подпише сама с оглед здравословното си състояние, като за изхода на главния спор е без значение, дали свидетелят е подписал регистрационната форма като пълномощник на прехвърлителката, тъй като предмет на доказването са обективните грижи и издръжка, които ответниците, а не свидетеля, са полагали за прехвърлителката.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, рашени са в противоречие с практиката на ВКС и се разрешават противоречиво от съдилищата.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 311/31.10.2017 на Врачанския окръжен съд по гр. д. № 421/2017.
Указва на касаторите Х. Н. С. и С. И. И. и им предоставя възможност в едноседмичен срок да представят документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 38,23 лева.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.