О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 745
София, 13.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 24.09.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1017 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЕТ А. Т. А., упражняващ търговска дейност под фирма „Л.-12-А. Т.”гр.Г. О. против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 173 от 26.06.2012 год., по в.т.д.№ 112/2012 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд № 220 от 21.12.2011 год., по гр.д.№ 648/2011 год. за уважаване на предявените от „К. Л.- УНД Х.” Г., Германия срещу касатора, като ответник, обективно съдединени искове: по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.327, ал.1 ТЗ и чл.288 ТЗ за сумата 20244 евро, представляваща неплатен остатък от цената по договор за продажба на триосно полуремарке от 07.03.2008 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 03.06.2011 год. до окончателното и изплащане и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата – 6 666.00 евро, обезщетение за забава в плащане на дължимата продажна цена по договори от 17.04.2007 година и от 07.03.2008 год., за периода от настъпване падежа на всяка платка до датата на предявяване на исковата претенция, както и за деловодните разноски от 2 255.26 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, депозирано отделно и инкорпорирано и в съдържанието на касационната жалба, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Излагайки несъгласието си с правните и фактически изводи на въззивния съд в обжалвания съдебен акт касаторът поддържа, че възприетото от Софийски апелативен съд разрешение на значимите за изхода на делото въпроси на процесуалното и материално право, които формулирани в касационната жалба са:
1.”Длъжен ли е съдът, при направено изрично искане от страна на ответника, да изиска доказателства за активната легитимация на ищеца, чрез които последният да докаже, че при сключването на договорите за покупко- продажба на процесните транспортни средства е действал в качеството си на собственик, а не на някакво друго основание?”;
2. „Приложим ли е текста на чл.197 ЗЗД, на който се позовава въззивният съд за прилагане на законовата шестмесечна давност за предявяване не иск при покупко- продажба на движими вещи, при положение, че в случая не се касае за дефект, наличен по време на продажбата, а за такъв, появил се впоследствие в течение на експлоатацията на транспортното средство, за което е валиден срокът на гаранцията?”
3. „Има ли правно основание въззивният съд служебно да се позовава, прилага и мотивира решението си с текста на чл.197 ЗЗД, без съответната страна да е направила възражение за изтекла давност, за да се е позовала и да поиска прилагането на този текст?”
4.” Произнесено ли е решението при несъответствие между заявеното с исковата молба право и правото, по което е дадена защита с решението?”
5.” Има ли формално законово изискване при проявена рекламация по повод дефект на продадена вещ, рекламационната претенция да бъде остойностена , или е достатъчно рекламацията да бъде придружена с документ, доказващ я по основание и по размер?”
6. „Длъжен ли е съдът да даде възможност на ответника чрез съдебно техническа експертиза и други доказателствени средства да докаже възражението си за прихващане поради недостатъци на продадените му от ищеца транспортни средства и ако е необходимо да уточни и стойността на рекламационната си претенция?”, е в противоречие със задължителната практика на касационната инстанция по отношение на 2,3, 4 и 5 въпроси, като последните два са и предмет на противоречива съдебна практика. По отношение на първия от така поставените правни въпроси се поддържа селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, аргументирано с „неоткрита съдебна практика” по същия.
Като израз на противоречието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК са посочени: ТР № 33/01.11.1973 год. на ОСГК на ВК;ТР № 88/28.02.1984 год. на ОСГК на ВС; решение № 64 от 02.02.2006 год., по т.д.№ 610/2005 год.; решение № 1229 от 15.05.1970 год., по гр.д.№ 577/70 год. на ВС, а по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК решение на Софийски апелативен съд № 232/ 02.03. 2010 год..
Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е и искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да постанови обжалвания съдебен акт по предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.327, ал.1 ТЗ въззивният съд е приел, че страните са обвързани от валидно сключени помежду им договори за търговска продажба – от 14.07.2007 год. и от 07.03.2008 год. на триосни полуремаркета, по които ответникът, като купувач, не е изпълнил точно задължението си за заплащане на уговорената продажна цена. Позовавайки се на събраните по делото доказателства, които са подробно обсъдени в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, вкл. на неоспореното заключение на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза решаващият състав на Великотърновският апелативен съд е счел искът за заплащане остатъка от цената по договора от 07.03.2008 год. за основателен до размера на претендираната от ищеца сума, като поради безспорно установената забава в престацията на дължимите суми, по първата сделка – заплатени изцяло, а по втората – частично, е уважил и акцесорната искова претенция на ищцовото ТД, основана на чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от датите на падежа на задълженията до датата на исковата молба.
По съображения за недопустимост, аргументирани с липса на достатъчна конкретизация на ответника по рекламационното производство, неконкретизация на претендираните недостатъци като стойност и изтичане на срока по чл.197 ЗЗД, който е определил като преклузивен, въззивният съд е оставил без разглеждане въведеното своевременно от ответника процесуално възражение за прихващане със стойността на недостатъците на продадената вещ.
Следователно съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че значими по см. на чл.280, ал.1 ГПК са единствено посочените в изложението на касатора въпроси по т.3 и по т.5 – материалноправен и процесуалноправни, първият, които доуточнени от настоящата инстанция в съответствие с разясненията в т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС се свеждат : първият – до характера на срока по чл.197 ЗЗД и възможността въззивният съд да откаже разглеждане на заявеното в срок от ответника правопогасяващо възражение за прихващане, поради служебно позоваване на изтекъл срок по чл.197 ЗЗД, а вторият – за характера, процесуалната и допустимост на възражението за прихващане.
По отношение на първия от поставените въпроси е основателно позоваването на критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид различно възприетото спрямо даденото от Великотърновския апелативен съд разрешение на същия в цитираните от жалбоподателя съдебни актове: ТР на ОСГК на ВС № 33/73 год., по гр.д. № 3/73 год. и решение № 64 от 02.02.2006 год., по т.д.№ 610/2005 год. на ТК.
Наличието на задължителна съдебна практика на ВКС по поставените процесуалноправни въпроси, на която посоченото в касационната жалба влязло в сила решение на Софийски апелативен съд № 232/2010 год., по гр.д.№ 1271/2008 год. съответства и от която, изразена в служебно известните на настоящия съдебен състав решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: № 215 от 13.12.2011 год., по т.д.№ 895/2010 год. на ІІ т.о. ; № 149 от 30.10.2009 год., по т.д.№ 79/2009 год. на ІІ т.о. и № 36 от 02. 04.2009 год., по т.д.№ 783/2008 год., въззивният съд се е отклонил, обуславя приложението на критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното касационната жалба следва да бъде допусната до разглеждане по същество, като на касатора се укаже да внесе допълнителна държавна такса за касационното производство, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от гореизложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 173 от 26.06.2012 год., по в.т.д.№ 112/2012 год..
УКАЗВА на касатора ЕТ А. Т. А., упражняващ търговска дейност под фирма „Л.-12-А. Т.”гр.Г. О., че в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението, следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на сумата 1052. 63 лева, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи по делото и съответния удостоверяващ плащането документ.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично до касатора, че при неизпълнение на дадените му указания, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на държавната такса в срок делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: