Р Е Ш Е Н И Е
№ 745
София, 16.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 3259/2008 година по описа на V гр. отделение на ВКС
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. В. Г. от гр. Б., обл. Кюстендил, срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 24.ІV.2008 г. постановено по в.гр.д. № 158/2008 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
С определение № 112 от 5. ХІ.2008 г. на ВКС, V гр. о. по гр.д. № 3259/2008 г. е допуснал касационно обжалване на въззивния съдебен акт при наличие на предпоставката за допускане по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като не е съобразено при постановяване на обжалваното решение, че в имота съществуват подобрения и не е изяснено от кого са направени тези подобрения, както и дали съществува възможност на съсобственика подобрител да бъде разпределена подобрената част от имота.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна по чл. 281 т.3 от ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Процесният съсобствен недвижим имот в гр. Б. с площ от 2080 кв.м. е възстановен на страните по делото в качеството на наследници на В. С. Г. с решение № Б* от 6. ХІ.2001 г. на П. комисия гр. Б. като лозе в стари реални граници в строителните граници на гр. Б., местн. Махалата, представляващо имот № 1* от кадастралния план от 1957 г. при посочени съседи: Стоичко В. , П. О. , В. В. В., В. К. Г. , К. В. Г. и път. От заключението на назначената пред Дупнишкия районен съд техническа експертиза, извършена от инж. Й този имот е идентичен с нов пл. №1056 по действащия регулационен план. По този план имота вече граничи с две улици, а в съседство с него се намират притежавани в индивидуална собственост от страните по делото имоти – на ищцата ВV-874 и на ответника КVІ-877. При съобразяване с наличието на тези индивидуални имоти на всеки от съсобствениците в съседство с процесния съсобствен недвижим имот, както и с оглед равните права на двете страни по делото, вещото лице Й. А. е предложила два варианта за разпределение на ползването на процесния имот. Съдът е възприел вариант първи за разпределение на имота с оглед възможността и на двете страни да имат достъп до ползваната от тях част с лице към улиците. Настоящият жалбоподател К. Г. е поддържал, че ползването следва да се разпредели по вариант ІІ от експертизата поради направените от него насаждения от лози и дървета. Според графическото изображение на този вариант за разпределение е видно, че чрез него Г. би получил пряк излаз и към двете улици, а за ищцата В остава излаз към улицата само от 5 метра.
Пред въззивния съд К. Г. е поискал да се установи с гласни доказателства извършването на насаждения от лози и дървета, но Кюстендилският окръжен съд с определение от 10.ІІІ.2008 г. в закрито заседание е оставил искането за допускане на гласни доказателства без уважение, като е приел, че този въпрос е неотносим към предмета на спора по чл. 32 ал.2 от ЗС. Налице е допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като въпросът за извършените в имота подобрения и насаждения има значение при разпределението на ползването на съсобствения имот според трайната практика на ВКС на РБ. Това нарушение не е опорочило крайните изводи на съда при произнасяне по спора, тъй като предложения вариант ІІ от техническата експертиза, съобразен с насажденията в имота, създава два съвсем неравностойни дяла за ползване на имота – единия с лице към две улици над десетократно по-голямо от предоставеното лице към улицата на другия дял. Не без значение в случая е и обстоятелството, че се касае до възстановена земеделска земя през 2001 г., в която не са извършени други подобрения, освен насажденията и то в близко време преди завеждане на настоящото дело за разпределение на ползването, с оглед твърденията на страните по делото.
С оглед на изложеното, въззивното решение следва да се потвърди в съответствие с чл. 293 ал.1 от ГПК. Не са налице основания за отмяната му по чл. 281 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Кюстендилския окръжен съд от 24.ІV.2008 г. постановено по гр.д. № 158/2008 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: