О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 748
София, 15.08.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3000 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4336 от 6.VІІ.2015 г. на варненското [фирма], подадена против решение № 163 на Варненския апелативен съд, ТК, постановено на 8.VІ.2015 г. по т. д. № 284/2015 г., с което – като неоснователен – е бил отхвърлен осъдителен иск на този търговец с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ, предявен срещу ответното [фирма]-гр. Варна, с предмет заплащането на сума в размер на 56 389.03 лв., представляваща незаплатена част от цената за закупена ел. енергия от фотоволтаична централа „О. могила” по данъчна фактура № 19/30.VІ.2013 г. във вр. със сключен помежду им договор за изкупуване на електрическа енергия от 31.V.2012 г., съответно прихваната по протокол за прихващане на взаимни задължения № 4/8.VІІ.2013 г. с прехвърлено вземане по ф/ра № 1103270 от 5.VІІ.2013 г. на третото лице [фирма]-гр. Варна, на отпаднало основание – предвид отмяната на Решение № Ц-33/14.ІХ.2013 г. на ДКЕВР, както и ведно с лихви и съдебни разноски.
Оплакванията на търговското д-во касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителния му иск с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ, предявен срещу ответното [фирма]-гр. Варна да бъде уважен в пълния негов размер, вкл. ведно с лихви и съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-гр. Варна обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички алтернативно установени предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Варненският апелативен съд се е произнесъл по следните 10 материално-и процесуалноправни въпроса, имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ Съществува ли основание операторът на електропреносната мрежа да задържа суми, платени на база невлязло в сила решение на регулаторния орган ДКЕВР, отменено по съответния ред от ВАС?;
2./ Съществува ли основание дружество, притежаващо лиценз за продажба на ел. енергия /за изкупуване на такава от производител – бел. на ВКС/, да не изплаща в цялост дължимите суми на база на твърдяно от същия прихващане на задължение, но без да е налице договор за прехвърляне на вземане и надлежно уведомление за цедиране на вземането?;
3./ Дали споразумителен протокол за прихващане на вземане „е в състояние да измести” договор за прехвърляне на вземане (договор за цесия), при положение че едната страна в исковото пр-во пред първостепенния съд е твърдяла, че такъв договор не съществува?;
4./ Нищожен ли е договор, който прехвърля задължение на нулева стойност, тъй като задължение без размер не съществува?;
5./ Следва ли въззивният съд да се произнесе по наведени твърдения за нищожност на споразумителен протокол по реда на инстанционния контрол?;
6./ При определянето на окончателни цени в нулев размер, не следва ли всички суми, които са били платени на база предварително изпълнение на решение за определяне на временни цени на административен орган и събрани /задържани/, да бъдат възстановени на платеца?;
7./ Дали следва да бъдат заличени последиците от постановеното предварително изпълнение при невлязъл в сила административен акт?;
8./ За да възникне задължение за плащане на цена за достъп до ел. преносна мрежа на съответния лицензиант в сферата на енергетиката, което е резултат от осъществяването на сложен фактически състав, съдържащ административноправен елемент, а именно законосъобразно решение на енергийния регулатор – ДКЕВР, и при съдебна отмяна на незаконосъобразния акт, формиращ част от сложния състав, подлежи ли на връщане неоснователно платеното?;
9./ Отмяната на административен акт действа ли с обратна сила, води ли това до отпадане на последиците от него, както и поражда ли задължение за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта?;
10./ Отмяната на незаконосъобразен административен акт следва ли да с зачете от гражданския съд, като вместо недействително определените цени за пренос през мрежата на съответния лецензиант, в правоотношението се отчетат окончателно фиксираните от регулатора стойности в нулев размер?
Ответното по касация [фирма]-гр. Варна писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Варна както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на сумата от 3 948 лв.(три хиляди деветстотин четиридесет и осем лева), съгласно приложените по делото договор за правна защита и съдействие № 5058/16.VІ.2015 г., данъчна фактура № 5604/16.VІ.2015 г. и Списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-гр. Варна ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отмени първоинстанционното решение, с което осъдителния иск на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ е бил уважен, както и за да отхвърли същата претенция – като неоснователна, Варненският апелативен съд е приел, че договорите, вкл. договорът за спогодба по чл. 365, ал. 1 ЗЗД, имат силата на закон за тези, които са ги сключили, което означавало, че извършените с процесната спогодба от 8.VІІ.2013 г. цесия и прихващане са породили правно действие между страните „и не могат да бъдат сега оспорвани и ревизирани”, че отмяната на административен акт има действие спрямо всички – съгласно чл. 177, ал. 1 АПК, „от което следва, че актът се счита отменен спрямо всички занапред”, както и че щом законът изключва обратното действие при разваляне на договори с продължително или периодично изпълнение /чл. 88, ал. 1 ЗЗД/, „същото правило следва да важи и относно гражданските последици от отмяната на административния акт при договор за достъп до електроразпределителната мрежа /Е./ с продължително изпълнение”.
При тези данни по делото ще следва да се отбележи, че наличието на задължителна и безпротиворечива практика на ВКС, вкл. такава, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни негови състави от гражданската и/или търговската му колегии, изключва наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка служебно известно на настоящия състав на ВКС е, че с постановено по реда на чл. 290 ГПК /последващо атакувания въззивен съдебен акт/ решение № 212/23.ХІІ.2015 г. на І-во т.о. по т. д. № 2956/2014 г. изрично е било прието, че след като решенията на ДКЕВР за утвърждаването на цени в отношенията между енергийните предприятия, доставящи ел. енергия, от една страна, и операторите на преносни и електроразпределителни мрежи – от друга, имат характера на индивидуален административен акт /чл. 36а, ал. 2 ЗЕ/, то конститутивното действие на отмяната им с решение на ВАС настъпва с обратна сила (ex tunc), като разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК урежда всъщност едно изключение от базисното общо правило, че отмяната на всеки незаконосъобразен административен акт, който няма характера на „подзаконов нормативен”, действа от момента на неговото издаване, след като само съответстващите на изискванията по чл. 146 АПК за материална и процесуална законосъобразност административни актове са обективно годни да породят целените от съответния адм. орган – техен издател, правни последици. От горната констатация произтича извод, че в процесния случай значимият за изхода на делото въпрос с пореден номер 9 от изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата му се явява решен в противоречие с тази задължителна практика на ВКС. Ето защо атакуваното решение на Варненския апелативен съд ще следва да бъде допуснато до касационно обжалване в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по релевантния за изхода на делото правен въпрос: „Отмяната на административен акт действа ли с обратно сила, води ли това до отпадане на последиците от него, както и поражда ли задължение за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди издаването на акта?”
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 163 на Варненския апелативен съд, ТК, от 8.VІ.2015 г., постановено по т. дело № 284/2015 г.
У К А З В А на касатора [фирма] чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Варна – адв. М. Т. /с кантора в [населено място], [улица]/, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на търговската колегия на ВКС документ (банково бордеро) за внесена по с/ка на този съд за държавни такси допълнителна такава в размер на 1127.78 лв. (хиляда сто двадесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тази допълнителна д.т., определена по размер на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2