Р Е Ш Е Н И Е
№ 749
София, 19.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и десета година, в състав:
Председател: Добрила Василева
Членове: Маргарита Соколова
Г. Г.
при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1583 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Г. от гр.София срещу решение от 11.02.02г. по гр.д.№889/01г. на Софийския апелативен съд, допълнено с решение от 15.11.2004г. по същото дело, в частта, с която е оставено в сила решението от 27.07.2000г. по гр.д.№3135/97г. на СГС, с което предявените искове по чл.128 от КТ, чл.150 от КТ и чл.245, ал.2 от КТ са били частично отхвърлени.
Жалбоподателят счита, че неправилно въззивният съд е определил размера на дължимото трудово възнаграждение на база сключения между страните трудов договор, вместо на база решение на общото събрание на съдружниците на дружеството-работодател от 05.07.1994г. Счита, че по иска с правно основание чл.128 от КТ са останали дължими още 6048,22 щ.д., заедно с мораторната и законната лихва върху главницата. Неправилно била определена и сумата по чл.150 от КТ, като бил съобразен само полаганият от него извънреден труд през почивните дни, но не и извънредният труд в работните дни. По този иск счита за дължими още 6916,92 щ.д., заедно с мораторната лихва и законната лихва върху главницата.
Ответниците – К. “И.” София, “П. стр.и х.” Е. София, “М. к. х.” Е. София и “М.” Е. София не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Г. Б. Г. е предявил срещу К. “И.” София, “П. стр. х.” Е. София, “М. к.и х.” Е. София и “М.” Е. София искове по чл.128 от КТ, чл.150 от КТ и чл.86 от ЗЗД. Претендирал е суми за неплатено трудово възнаграждение по трудов договор за работа в чужбина, сключен с К. “И.” София, както и неплатено възнаграждение за извънреден труд, мораторни и законни лихви върху търсените суми. Като ответници са привлечени и съдружниците в К.а, които отговарят солидарно за задълженията на дружеството, съгласно дружествения договор. Претендирал е сумите от 21 621 щ.д. по иска с правно основание чл.128 от КТ; мораторна лихва в размер 5553щ.д.; 21 726 щ.д. по чл.150 от КТ, от които 17164 щ.д. за извънреден труд в почивните дни /молба от 01.10.99г. по гр.д.№5826/96г. на СРС/ и мораторна лихва върху тази сума в размер 20245щ.д., от които 4188щ.д. върху неплатеното възнаграждение за извънреден труд през почивните дни, както и законна лихва върху главниците, считано от 28.12.96г. до окончателното им изплащане. От тези суми двете предходни инстанции са му присъдили общо следното: 17426,78 щ.д. по чл.128 от КТ; 4570,63 щ.д. – мораторна лихва върху тази сума; 14809,08щ.д. по чл.150 от КТ, 3548,62 щ.д. – мораторна лихва върху тази сума, както и законните лихви от подаване на исковата молба.
При постановяване на решението си по чл.128 от КТ въззивният съд е приел, че се дължи трудовото възнаграждение, уговорено с трудовия договор – 1600 щ.д. месечно, а не възнаграждението от 2000 щ.д. месечно, произтичащо от решение на ОС на К. “И.” от 05.07.1994г. Съдът е мотивирал този свой извод със забраната за едностранно изменение на трудовото правоотношение – чл.118 от КТ, преди създаването на ал.3 – ДВ бр.25/2001г. За иска по чл.150 от КТ е прието, че действително ищецът е полагал и извънреден труд в работните дни, който възлиза на 14 809,08щ.д., но от тази сума следва да се приспаднат 12 929,44 щ.д., които първата инстанция е присъдила по чл.150 от КТ.
Настоящият състав на ВКС счита, че в частта по иска с правно основание чл.128 от КТ и по обусловения иск за заплащане на мораторна лихва върху тази сума въззивното решение е правилно като резултат, но по други съображения.
Действително, към момента на съществуване на трудовото правоотношение между ищеца и К. “И.” не съществува ал.3 на чл.118 от КТ, според която работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника и служителя. Съществува само принципът, залегнал в ал.1 на чл.118 на КТ за забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение. Но доколкото увеличаването на трудовото възнаграждение от страна на работодателя е акт, благоприятен за работника или служителя, следва да се приеме, че в този случай винаги ще има негово съгласие за това и тази хипотеза излиза извън общата забрана на чл.118, ал.1 от КТ за едностранно изменение на трудовия договор от страна на работодателя. В настоящия случай обаче няма валидно решение на общото събрание на К. “И.” за увеличаване на трудовото възнаграждение на ищеца на 2000 щ.д. месечно. Основателно е възражението на ответниците, че въпросното решение е взето само от тримата съдружници в дружеството, без участие на четвъртия съдружник “Интернефтгазстрой” М., а съгласно чл.12, ал.5 от дружествения договор, решенията на общото събрание се вземат с единодушие. Ето защо ищецът не може да претендира за разликата над 1600щ.д. месечно, колкото е по трудовия му договор, до 2000 щ.д. месечно, колкото е според това невалидно решение на общото събрание на дружеството.
Основателна обаче е жалбата по иска с правно основание чл.150 от КТ.
Изяснено е по делото, че ищецът е полагал извънреден труд през почивните дни, който възлиза на 12 929,44 щ.д., изчислени при трудово възнаграждение в размер на 1600 щ.д., колкото е по трудов договор. Полагал е и извънреден труд в работните дни, който възлиза на 14809,08щ.д. съгласно експертизата, приета във въззивната инстанция. Това са различни суми, дължими на различни основания. Затова въззивният съд не е имал основание от сумата, дължима за извънреден труд през работните дни /14 809,08щ.д./ да приспада присъдената от първата инстанция сумата за извънреден труд през почивните дни – 12 929,44 щ.д. В действителност дължимите суми за извънреден труд са две – 12 929,44 щ.д. за извънреден труд през почивните дни и 14809,08щ.д. за извънреден труд през работните дни или общо 27 738,52щ.д. Искът обаче е предявен за 21 726 щ.д., тази сума не е увеличена по реда на чл.116 от ГПК /отм./ и съдът не може да присъди повече от това, което е поискано. Общо присъдената от двете предходни инстанции сума по чл.150 от КТ е 14 809,08 щ.д. Касационната жалба е основателна до размер на сумата от 21 726 щ.д., ето защо следва да се присъди разликата от 6917 щ.д. по тази претенция.
По същите съображения въззивното решение се явява неправилно и в частта, с която са присъдени само 3548,61 щ.д. – мораторни лихви върху претенцията по чл.150 от КТ, докато действителният размер е 6673,61 щ.д., от които 3125 щ.д. са лихви върху дължимата сума за извънреден труд през почивните дни и 3548,61 щ.д. – лихви върху дължимата сума за извънреден труд през работните дни.Ето защо настоящият състав следва да присъди още 3125 щ.д. и по тази претенция, след частична отмяна на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 11.02.02г. по гр.д.№889/01г. на Софийския апелативен съд, допълнено с решение от 15.11.2004г. по същото дело, в частта, с която искът по чл.150 от КТ е бил отхвърлен над сумата от 14 809,08 щ.д. и искът за мораторна лихва върху това вземане е отхвърлен над сумата от 3548,61 щ.д. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА К. “И.” гр.София, “П. стр. х.” Е. София, “М. конструкции холдинг” Е. София и “М.” Е. София да заплатят солидарно на Г. Б. Г. от гр.София, ул.”Л. С.” №46, вх.А още 6917 щ.д. на основание чл.150 от КТ, ведно със законната лихва от 28.12.96г., както и още 3125 щ.д. – мораторна лихва върху горното вземане, а по сметка на ВКС сумата от 100,42 лв. държавна такса.
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 11.02.02г. по гр.д.№889/01г. на Софийския апелативен съд, допълнено с решение от 15.11.2004г. по същото дело в останалата обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: