3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
гр.София, 24.06.2015 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Капка юстиниянова
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 2781 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Манастир „Св. Архангел М.”, [населено място], район П., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Р. Н. срещу въззивно решение № 121 от 16.12.2014 г. по гр.д.№ 305/2014г. на Бургаския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 143 от 16.07.2014 г. по гр. д. № 1737/2011г. на Бургаския окръжен съд, са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Л. А. К. и Н. А. К. иск за обявяване за недействителен на договор за дарение, материализиран в нот.акт № 32 от 1967 г. на Поморийския районен съдия, като противоречащ на закона, алтернативно предявеният иск за прогласяване за недействителен по отношение на жалбоподателя на същия договор, както и иска за признаване за установено по отношение на ответниците, че жалбоподателя е собственик на ? ид.ч. от имота, предмет на договора за дарение, находящ се в [населено място], [улица].
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: налице ли е правоприемство на основание чл.170, ал.4 вр. чл.229, ал.1 от Устава на Българската православна църква от страна на жалбоподателя, като правоприемник на монах в манастира. Поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в решение № 2321 от 29.09.1972 г. по гр.д. № 1334/1972 г. на ВС, І г.о., както и че разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; въпросът за наличието или липсата на процесуална легитимация на ищеца следва ли да се обсъди от въззивния съд във фазата по чл.267, ал.1 ГПК. По този въпрос жалбоподателят поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи и представя задължителна съдебна практика.
Ответниците по касационната жалба не са подали писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да отхвърли исковете, предявени на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, чл. 76 ЗН и чл.124, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети не са нищожни, не е и относително недействително дарението, тъй като основната защитна функция на чл.76 ЗН касае определен кръг лица при определени условия- само сънаследниците и то само в съдебния исков процес за ликвидиране на съсобствеността, възникнала по наследяване или при иск за собственост относно нейното съществуване, какъвто не е настоящия случай. Установителният иск за собственост е отхвърлил по съображения, че твърдяното от манастира придобивно основание – правоприемство от Н. С. Т. не е установено по делото. Според съда в действащият Устав на Б. не се съдържа разпоредба относно наследяване на монах, а разпоредбата на чл.170, ал.4 от устава не обосновава правоприемство.
Настоящият съдебен състав намира, че по въпроса налице ли е правоприемство на основание чл.170, ал.4 вр. чл.229, ал.1 от Устава на Българската православна църква от страна на жалбоподателя, като правоприемник на монах в манастира е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът е обуславящ за изхода на делото. На същият е дадено различно разрешение в цитираното и приложение решение на ВС, І г.о. и в обжалваното въззивно решение.
На жалбоподателя следва да бъде указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса, за разглеждане на жалбата, в размер на 980, 65 лв., като в противен случай същата ще бъде върната.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 121 от 16.12.2014 г. по гр.д.№ 305/2014г. на Бургаския апелативен съд.
Указва на Манастир „Св. Архангел М.”, [населено място], район П., [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 980,65 лева.
След представяне на вносен документ делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: