О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
София, 25.11.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 460 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Н. Н. чрез адвокат В. Г. срещу решение № 363/07.07.2010 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 231/2010 г., с което е потвърдено уважително решение на Врачански окръжен съд /В./ по отрицателен установителен иск на [фирма] /н/ по чл.694 ТЗ срещу В. Н. Н..
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и недопустимост, а като основание за допускане на касационно обжалване – хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] /н/ чрез изпълнителния директор М. П. оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. По изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира следното:
Пред В. е предявен отрицателен установителен иск по чл.694 ТЗ от Б.-С.” АД /н/ чрез изпълнителния директор М. П. против В. Н. Н. за несъществуване на вземане в размер на 44200 лв., представляващо неустойка по договор за управление. Искът е уважен от В., чието решение е потвърдено от САС. Пред САС производството е образувано по въззивна жалба на синдика на Б.-С.” АД /н/ Р. М. при участието в производството на изпълнителния директор на Б.-иновационен център С.” АД /н/ М. П. като представител на дружеството, оспорил правото на синдика на въззивна жалба. В. Н. се е присъединил към жалбата на синдика Р. М. на основание чл.265 ГПК. САС е приел, че в производството по чл.694 ТЗ синдикът на дружеството в несъстоятелност участва редом с управителния орган и може да обжалва постановени решения, поради което в случая въззивната жалба от синдика М. е допустима. Приел е още, че спорът подлежи на разглеждане като търговски такъв с оглед разпоредбата на чл.365 т.4 ГПК, че искът е основателен и не се дължи претендираното от В. Н. обезщетение от 44200 лв. /прието от синдика/, тъй като правопораждащ юридически факт за възникване на мандатно правоотношение между дружеството и В. Н., във връзка с което се претендира това обезщетение, е решението на общото събрание за избор на В. Н. като член на СД, което решение е отменено. Договорът за управление само регламентира, но не обуславя правото на избраното лице да участва в управлението на дружеството.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира няколко въпроса, свързани с твърдяната от него недопустимост и неправилност на въззивното решение и свеждащи се до възможността за допълнение на исковата молба по иск по чл.694 ТЗ след преклузивния седмодневен срок, произнасянето от съда по това изменение и обуславя ли то недопустимост на решението, новото основание следва ли да се въведе с изменение на иска, подлежи ли иска по чл.694 ТЗ на разглеждане като търговски спор по реда на глава 32 от ГПК и по силата на кой юридически факт възниква правоотношението по договор за управление с член на управителния орган на юридическото лице – от избора му или от сключване на договора за управление.
По така формулираните въпроси, настоящият състав на ВКС намира следното: В случая няма изменение на исковата молба чрез въвеждане на нови основания по предявения иск по чл.694 ТЗ, а допълнение към нея, уточняващо релевираните в първоначалната искова молба основания. В този смисъл въпросите за допустимост на въвеждане на нови основания и произнасянето на съда по тях, както и твърдяната с това недопустимост на въззивното решение не са обусловили изхода на спора. Относно реда за разглеждане на предявения иск следва да се посочи, че в случая е приложима разпоредбата на чл.365 т.4 ГПК – ясна и категорична, за която по същество не се твърди нито необходимост от тълкуване, нито противоречива практика. По последния от така формулираните въпроси следва да се посочи, че е обусловил изхода на спора. САС е приел, че договорът за управление регламентира правото на избраното лице да участва в управлението на дружеството като конкретизира неговите права и задължения към дружеството. Относно характера на договора за управление, приетото от САС не е в противоречие, а в съответствие с приложената от касатора съдебна практика /р. № 557/12.04.2002 г. по гр.д. № 1713/2001 г. на ВКС и р. № 1527/09.10.2002 г. по гр.д. № 37/2002 г. на ВКС/. В този смисъл по този въпрос не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Ето защо по така поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС.
Следва да се допусне касационно обжалване с оглед проверката на допустимостта на въззивното решение при произнасянето му по въззивна жалба на синдика Р. М., към която се е присъединил В. Н. по реда на чл.265 ГПК. С решение по чл.290 ГПК е прието, че синдикът не е легитимиран да участва в производство по иск по чл.694 ТЗ нито в собствено качество, нито като представител на длъжника, намиращ се в производство по несъстоятелност, поради което същият не е легитимиран да обжалва решението по този иск самостоятелно и независимо от длъжника /р. № 155/13.10.2011 г. на ВКС/. Касае се до задължителна съдебна практика /т.2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/ и доколкото в настоящия случай касаторът В. Н. се е присъединил към въззивната жалба на синдика Р. М. по реда на чл.265 ГПК, следва да се прецени допустимостта на въззивното решение при произнасяне по тази жалба, тъй като служебно задължение на съда е да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, което е в съответствие и с изискванията на т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС.
С оглед на изложеното, касационното обжалване следва да бъде допуснато само по въпроса за допустимостта на въззивното решение, свързана с постановяването му по въззивна жалба на синдика Р. М. и присъединилия се към нея В. Н.. На основание чл.620 ал.5 ТЗ предварително внасяне на държавна такса не се дължи.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 363/07.07.2010 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 231/2010 г.
Делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.