О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 75/13.02.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3791 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 143/ 22.06.2016 г. по гр. д. № 91/ 2016 г., с което Габровски окръжен съд, потвърждавайки решение № 39/ 09.03.2016 г. по гр. д. № 954/ 2015 г. на Севлиевски районен съд, отхвърля исковете да се признае за установено по отношение на Г. И. С. и С. Д. С., че А. И. Б. на основание давност е собственик на един имот в [населено място].
Решението се обжалва от А. Б. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпроса за задълженията на въззивния съд при оплаквания в жалбата за постановяване на първоинстанционното решение в неправилно приложение на чл. 154 ГПК, когато първата инстанция е спестила дължимите указания по разпределяне на доказателствената тежест. Касаторът счита въпросът обуславящ решението, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с твърденията, че въззивният съд го е решил в противоречие с т. 2 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС. Оплакванията по същество са, че решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на чл. 269, вр. чл. 146, вр. чл. 154 ГПК и поради противоречие с материалния закон – чл. 79 ЗС вр. чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Претендира разноски.
Ответниците Г. и С. С., ответници и по касация, възразява решението да бъде допуснато до касационно обжалване и го намират за правилно. Претендират разноските в касационното производство.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационната жалба с допустим предмет. Исковете, разгледани с въззивното решение при зачитане на необходимото другарство на съпрузите С., са по гражданско дело за вещно право на собственост. Чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК изключва тяхната цена като релевантен критерий за възникване на упражненото право на жалба. Подадена е от легитимирана страна. Касатор е ищецът по отхвърлените искове. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, а решението следва да се допусне до касационно обжалване. Налице са сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съображенията са следните:
Исковете касаторът предявява в защита на своето право на собственост върху имота, за който твърди, че е бил обект на реституция по ЗСПЗЗ, но го е придобил при оригинерния способ на чл. 79 ЗС чрез непрекъснато и необезпокоявано владение в 30-годишен период.
Ответниците по касация са признали, че имотът е бил обект на реституция по ЗСПЗЗ, но са оспорили активната материална легитимация на касатора. Възразили са, че с договор по н. а. № 17/ 21.06.2001 г. и по време на брак са купили имота от собственика с реститиурани права по ЗСПЗЗ и оттогава го владеят; евентуално – че административната процедура по ЗСПЗЗ е незавършена, доколкото имотът попада в местност на новообразуваните имоти, а заповедта по чл. 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е влязла в сила.
В откритото съдебно заседание касаторът не оспорва брака на ответниците по касация, нито обстоятелството, че имотът е включен в предмета на договора за покупко-продажба. Именно от този договор той е обосновал и интереса от предявения иск.
Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че отнесеният до съда правен спор е предполагал първата инстанция с доклада по делото да признае за безспорно, че имотът е бил обект на реституция по ЗСПЗЗ и е включен в предмета на договора за покупко-продажба, а към датата на негово сключване ответниците по касация са в брак. Първата инстанция е следвало да постави в тежест на касатора да докаже твърденията, че административната процедура по ЗСПЗЗ за имота е приключила, а касаторът е осъществявал фактическата власт в период не по-кратък от 10 години от датата на приключилата процедура до датата на подадения от ответниците писмен отговор (аргумент от чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и пред вид оспорване на исковете от ответниците по касация). Първата инстанция е следвало да постави в тежест на ответниците по касация насрещното доказване по твърденията на касатора за установена фактическа власт и обратното доказване на презумпцията по чл. 69 ЗС.
Не такова обаче е съдържанието на доклада по делото. В първото открито съдебно заседание първата инстанция препраща към проекто-доклада (чл. 140 ГПК), а с него е възпроизвел твърденията на страните за релевантните факти в исковата молба, респ. в писмения отговор и съдържанието на разпоредбите на чл. 70, ал. 1 и чл. 79 ЗС.
С решението първата инстанция отхвърля исковете с мотиви, че събраните доказателства сочат на осъществявано от касатора владение, но нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изключва неговата релевантност, защото и към приключване на устните състезания административната процедура по ЗСПЗЗ за имота не е завършена. Последният правен извод базира на заповед № 309/ 20.07.2006 г., с която на основание чл. 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти в местността, в която имотът попада и на удостоверение от 04.02.2016 г., с което [община] засвидетелства, че заповедта е била частично обжалвана и частично не е влязла в сила. Удостоверението не засвидетелства връзката на процесния имот с предмета на заповедта, респ. с частта, която не е влязла в сила.
Във въззивната жалба касаторът се позовал на непълния доклад и е представил констативен нотариален акт № 110/ 04.09.1997 г, който според него доказва, че с неговото съставяне са признати правата по реституция по ЗСПЗЗ в полза на лицата, продали имота на ответниците по касация.
С определението по чл. 267 ГПК въззивният съд не приема писменото доказателство, като се позовава на преклузията от чл. 147 ГПК.
С въззивното решение оплакванията в жалбата са квалифицирани като неоснователни, а първоинстанционното решение е потвърдено, въпреки че ЗСПЗЗ допуска в една и съща местност да са разположени имоти, които не са обобществявани, други с реституирани права в стари (реални) граници по ЗСПЗЗ и новообразувани (обект на заповед по чл. 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ).
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че изложеното осъществява основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Извършеният от първата инстанция доклад е бил непълен, доколкото е в противоречие с изискванията на чл. 146, ал. 2 ГПК. Извършеното от въззивната инстанция с определението по чл. 267 ГПК е в противоречие с указанията, дадени с т. 2 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС. обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 143/ 22.06.2016 г. по гр. д. № 91/ 2016 г. на Габровски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС 25. 00 лв.
След представяне на платежния документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.