Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
[град София, 13.04.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева
2. Жанина Начева
при секретаря Н. ЦЕКОВА в присъствието на прокурора ЛАКОВ изслуша докладваното от съдия Ж.Начева наказателно дело № 733 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура –[населено място] против присъда № 115 от 7.10.2010 г. на П. окръжен съд по в. н. о. х. д. № 2572/2010 г.
В касационния протест и допълнителните съображения към него се твърди, че присъдата е незаконосъобразна. Според прокурора съдът неправилно е приложил материалния закон, тъй като подсъдимият е злоупотребил с властта си и е нарушил служебните си задължения, от което са настъпили вредните последици. Подробно развива доводи срещу решението на съда да кредитира едни доказателствени средства за сметка на други. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста.
Защитниците на подсъдимия (адв. Д. и адв. В.) настояват присъдата да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 115 от 7.10.2010 г. по в. н. о. х. д. № 2572/2010 г. П. окръжен съд е отменил присъда № 299 от 10.06.2010 г. по н. о. х. д. № 2786/2010 г. на П. районен съд в частта, с която подсъдимият И. З. И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 387, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Признал е подсъдимия И. З. И. за невинен в това, на 13.06.2009 г. в[населено място], в качеството си на старши полицай в СПООР „О. полиция” при ІV РУ „Полиция” на М. –[населено място] да е злоупотребил с властта си и да не е изпълнил задълженията си по служба, като е нарушил чл. 176, ал. 1 от ЗМВР и чл. 117 т. 7 и т. 8, чл. 122, ал. 1 от Инструкция за патрулно-постовата дейност на М. и от това да са произлезли вредни последици, поради което го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 387, ал. 1 НК. Потвърдил е първоинстанционната присъда в останалата част – оправдаването на подсъдимия И. по обвинението за престъпление по чл. 387, ал. 2, пр. 1 НК и постановеното за веществените доказателства по делото.
Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
В подкрепа на довода за незаконосъобразност преимуществено са развити съображения срещу оценката за достоверност на доказателствените материали. Прокурорът счита, че съдът не е трябвало да се доверява на противоречивите обяснения на подсъдимия и на показания на св. Д. и св. С. – лица, заинтересовани от изхода на делото, а при изграждане на възприетите фактически положения неоснователно да игнорира показанията на св. С., св. Д., св. Н. и св. С..
Поначало въззивният съд разглежда делото по същество и в неговите правомощия е да направи собствен анализ и преценка на събраните и проверени доказателства. Възражението на прокурора срещу оценката за достоверност или недостоверност на доказателствените средства, която според него е довела до фактически констатации в противоречие с доказателствата, представлява оплакване за необоснованост. Необосноваността обаче не е касационно основание и не може да доведе за отмяна на присъдата. Затова и касационната проверка дали материалният закон е приложен правилно се основава единствено на фактическите положения, които съдът по същество е приел по делото за установени. В конкретния случай въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения внимателно да обсъди и аналитично да изследва съществуващите противоречия в доказателствените материали и да изложи изчерпателни мотиви кои и защо приема за достоверни и кои и защо отхвърля като недостоверни. Отделен е въпросът, че изтъкнатото от прокурора не отговаря на действителния смисъл на заявеното от св. Д. и св.С., а тяхната близост, служебна или професионална с подсъдимия, не може да служи като единствен критерий, за да бъдат оценени показанията им за недостоверни.
Въззивният съд, изследвайки отделните елементи от състава на престъплението по чл. 387, ал. 1 НК съобразно фактите, приети за установени, е направил своето заключение, че в резултат на деянието не са произлезли вредни последици, обхванати от умисъла на подсъдимия.
Прокурорът противопоставя тезата, че вредните последици произтичат от нарушението на служебните задължения на подсъдимия И. – същият е извършил проверка на св.С. като водач на моторното превозно средство, но не е докладвал на дежурния офицер. Не е докладвал и за това, че св.С. управлява автомобила след употреба на алкохол и не е потърсил съдействие от „П. полиция”, възпрепятствайки по този начин да й се потърси административна или евентуално наказателна отговорност. Добавя към това и поведението на подсъдимия – разговор на „ти”, комплименти и покана на кафе към св.С., които уронват престижа на полицията.
Аргументацията за съставомерността на деянието е неприемлива.
Част от нея е изградена върху обстоятелства, различни от възприетите фактически положения по делото – съдът не е приел за установено подсъдимият да е знаел, че св. С. е употребила алкохол, както и да е разговарял с нея по фамилиарен начин, да е отправял комплименти и покани за кафе. Поради това и посочените обстоятелства не могат да се съобразяват в контекста на довода на прокурора за реално настъпили вредни последици. Съдът е констатирал единствено бездействието на подсъдимия, обосновано с нарушението на служебни задължения, тъй като в противоречие с чл. 122, ал. 1 от Инструкцията за патрулно-постовата дейност на М. при извършване на проверка на св. С. той е бил длъжен, но не е докладвал в ОДЦ. Съдът е преценил обаче, че само по себе си неизпълнението на посоченото задължение разкрива характеристики на дисциплинарно нарушение, какъвто е случаят при по-малка степен на обществена опасност на деянието от предвиденото за наличие на престъплението и респективно може да има отражение на плоскостта на дисциплинарната отговорност на подсъдимия. С оглед на това подсъдимият И. З. И. законосъобразно е оправдан поради липсата на престъпление.
Предвид отсъствието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НК, изтъкнато в протеста, присъдата на П. окръжен съд трябва да бъде оставена в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 115 от 7.10.2010 г. на П. окръжен съд по в. н. о. х. д. № 2572/10 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: