1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
гр.София, 24.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1917/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 23.07.2010 г. по гр.д.№ 894/ 2010 г. С посоченото решение частично (в обжалваната пред въззивния съд част) е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 29305/ 2008 г., като по този начин по предявените против касатора от Г. Д. Я. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на Г. Я., извършено със заповед № 13/ 06.08.2008 г. на управителя на [фирма], възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на цистерна” и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 200 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си, неправилно отговаряйки на процесуалноправният въпрос кога се счита за изпълнено задължението на работодателя да вземе обяснения от извършил дисциплинарно нарушение работник по смисъла на чл.193 от КТ. Според касатора по този въпрос има противоречива съдебна практика и поради това моли за допускане на касационно обжалване на решението и за отмяната му.
Ответникът по касация Г. Я. счита, че касационната жалба е недопустима, тъй като обжалваното решение е постановено по искове с материален интерес под 1 000 лв. Евентуално излага доводи, че не са налице основания за допускане на обжалването, тъй като поставения от касатора въпрос не е бил разглеждан и решаван от въззивния съд при постановяване на атакуваното решение.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима. Неоснователни са доводите на касатора, че касационното обжалване е изключено съгласно чл.280 ал.2 от ГПК (редакция преди измененията ДВ бр.100 от 2010 г.). Исковете за отмяна на незаконно уволнение и за възстановяване на работника на заеманата преди уволнението длъжност са неоценяеми, т.е. техният материален интерес не може да бъде определен, за да се счете, че същият е под прага по чл.280 ал.2 от ГПК. Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа е оценяем, но доколкото той се явява обусловен от решението по иска за отмяна на уволнението, то касационното обжалване на решението по него е допустимо винаги, когато се обжалва и решението по обуславящия иск. Предвид изложеното не са налице основания за недопустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.2 от ГПК.
Налице са и предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на обжалването. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос обуславя въззивното решение (т.е. включен е в предмета на спора и е предпоставил правните изводи на решаващия съд по конкретното дело, съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). За да приеме, че не е изпълнено изискването на чл.193 от КТ и поради това да уважи исковете, въззивният съд е приел, че обясненията, търсени от работодателят преди да предприеме процесното уволнение, са изискани от работника не по повод на конкретното дисциплинарно производство; че са изискани от неоправомощено от работодателя за това действие лице; че искането за даване на обяснения не е мотивирано. Видно от приложените към изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК влезли в сила съдебни решения, по тези въпроси има различна практика, тъй като поставените от въззивния съд условия не се изискват в други случаи на оспорено пред съд дисциплинарно уволнение на работници или служители. Поради това касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, като на касатора бъде дадена възможност да внесе дължимата държавна такса за разглеждане на делото от касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 23.07.2010 г. по гр.д.№ 894/ 2010 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 105 лв (сто и пет лева). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: