1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
София, 27.04.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публичното заседание на двадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
с участието на секретаря Елеонора Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 324 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.48 във вр. с чл.47, т.2, предл.второ /недействителност на арбитражната клауза/, т.5, предл. първо /постановено по спор, непредвиден в арбитражното споразумение/ и т.6 ЗМТА във вр. с пар.3 ПЗР на ЗМТА /образуване на арбитражния съд в противоречие с изискванията на чл.11,ал.1 и чл.12,ал.2,т.3 ЗМТА/.
Образувано е по подадена на 16.01.2015г. от В. М. К. молба за отмяна на Решението от 22.10.2014г. по арбитражно дело № 78/2013г. на Арбитражен съд В. при Сдружение за правна помощ и медиация /СППМ/.
Ищецът иска отмяна на решението на основание чл.47,т.2,предл.второ ЗМТА по съображения за недействителност на арбитражното споразумение, представляващо неравноправна клауза по смисъла на чл.146,т.16 З. /не е индивидуално договорено, текстът бил изготвен на бланка на констативен протокол на [фирма]/ и твърдения, че компетентността на АС не е законово определена. Поддържа се, че в ОУ на Енерго Про Продажби”АД и [фирма] не се съдържа клауза споровете по корекции за сметки да се разглеждат от арбитраж. Позовава се и на основанието за отмяна по т.5, предл. първо ЗМТА като твърди, че арбитражното споразумение е включено в бланката на констативния протокол относно факти във връзка с проверка на електромер, съставен от служители на [фирма], но не обвързва трети лица, каквито са [фирма] и самият В. К.. Счита, че арбитражното споразумение има действие единствено спрямо [фирма] и конкретния потребител и то относно фактите, отразени в констативния протокол от 04.07.2013г., но не и досежно дължимостта на сума, произтичаща от извършената от [фирма] корекция на сметки за ползвана ел.енергия за минал период. Искането за отмяна по т.5 на чл.47 ЗМТА е основано на твърдението, че арбитражното дело е разгледано и решението е постановено от един арбитър, което е в нарушение на чл.11,ал.1 ЗМТА, тъй като страните не са постигнали съгласие за броя на арбитрите. Позовава се и на нарушение на чл.12,ал.2,т.3 ЗМТА като счита, че арбитърът не е бил персонално посочен от никоя от страните. Претендира се присъждането на разноски за настоящото производство
Ответниците по молбата [фирма] и [фирма] оспорват основателността й по подробно изложени в отговора съображения. В съдебно заседание правят искане за присъждане на разноски по представения списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о., след преценка на доказателствата по делото и на заявените от страните доводи и възражения, приема следното:
Няма спор, че искането за отмяна е депозирано в преклузивния срок от уведомяването на К. на 24.10.2014г. за постановеното арбитражно решение. С него е признато за установено по отношение на двете дружества, че В. К. дължи на [фирма], В. сумата 2 388.28лв. част от доставена, потребена, неотчетена с електромер № 1114081150574464 и незаплатена ел.енергия в размер на 28257 кВтч. за обект Снек бар „М. ухо”, Ш. за периода 19.01.2013г.-04.07.2013г., установена с констативен протокол от 20.08.2013г. и К. е осъден да заплати на [фирма] същата сума, ведно със законната лихва от 27.12.2013г., както и разноските за арбитражното производство, включително и тези на [фирма]. В решението е обсъдено и счетено за неоснователно оспорването наличието на арбитражната клауза. Мотивирано е, че в Констативен протокол № 836 за техническа проверка от 28.08.2013г., подписан лично от ответника, който не е оспорен от него, се съдържа клауза с текст, че всички спорове, породени от този протокол или отнасящи се до него, ще бъдат решавани от арбитражен съд В. при сдружение СППМ, съгласно неговия правилник, а повдигнатият от ищците-за установяване на вземането, безспорно произтича и е основан на констатациите в протокола. Прието е, че това споразумение е валидно арбитражно такова по смисъла на чл.7,ал.1 и 2 ЗМТА, предявените искове са имуществени-арбитруеми /чл.19,ал.1 ЗМТА/. За установено по несъмнен начин е констатирано нерегламентирано и в нарушение на чл.16 от ОУ на договора за пренос на енергия през електроразпределителната мрежа на [фирма], вмешателство в средството за търговско измерване, довело до неотчитане на консумирана ел.енергия, поради което е мотивирано, че в съответствие с клаузите на чл.38 от ОУ е изготвената справка, съгласно която общото количество, с което следва да бъде извършена корекция /завишаване/ е 28 257 кВтч, което правило е приложимо и съгласно Директива 2006/32/ЕО на ЕП и СЕ от 05.04.2006г. Обсъдено е, че ползвател на обекта, за който е установено неправомерното отклонение на ел.енергия е [фирма]-съпруга на В. К., починала през 2012г. и след смъртта й търговското предприятие е преминало в правоприемника й, съобразно неговата наследствена част.
Неоснователно е искането за отмяна на арбитражното решение на основание чл.47,т.2, предл. второ ЗМТА-недействителност на арбитражното споразумение поради неравноправност на арбитражната клауза на чл.13 ОУ с оглед квалификацията за неравноправност по чл.143, т.16 З.-уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя като изключва или препятства правото на предявяване на иск, или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително и го задължава да се обръща към определен арбитражен съд. Съдържащата се в текста на констативния протокол арбитражна клауза, след която следва подписът на К., не е неравноправна. В молбата за отмяна на арбитражното решение позоваването на неравноправност на уговорката за арбитраж е формално, без да е обосновано защо тя е във вреда на конституирания в арбитражното производство ответник, по какъв начин е препятствала правото му на защита, или е ограничила средствата му за доказване на твърдяните факти и обстоятелства. Тя е в съответствие с разпоредбата на пар.3 ПЗР на ЗМТА, който предвижда сключване на арбитражни клаузи за отнасяне на спор към постоянна институция или арбитраж „ад хок”. Фактът на включването й в бланка на констативен протокол на [фирма] не я прави неравноправна, нито уговорката предвижда обръщане на арбитраж, който не е предвиден в закон. Арбитражното споразумение не е недействително и поради това, че не е предвидено в ОУ на дружествата. Съгласно действалите към датата на съставяне на констативния протокол ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на [фирма], споровете между това дружество и потребителите се решават по пътя на преговори, а при неуреждане на спора, случаят може да бъде отнесен за решаване от компетентния съд /чл.45,ал.1 и ал.3/, а съгласно чл.3,ал.3 компетентен орган е съответен национален или местен орган на държавна власт или управление, агенция, съвет, съд, регулаторен орган или комисия, арбитражен съд или всеки арбитър имащ власт да задължи дадено лице, съобразно закона. К. е участвал в арбитражното производство, съответно предоставена му е била равна възможност за защита, обсъдени са неговите доводи и възражения срещу предявения в това производство иск.
Неоснователно е искането за отмяна на основание чл.47,т.5 ЗМТА с твърдения за разрешен непредвиден в арбитражното споразумение спор доколкото то нямало действие по отношение на страните в арбитражното производство. К. не оспорва подписа си положен под текста на констативния протокол. Спорът, с който е сезиран арбитражният съд е изцяло основан на фактите по констативния протокол и именно по отношение на спор, породен или произтичащ от този протокол, е уговорена компетентността на АС Варна при Сдружение П..
Несъстоятелно е и твърдението за постановяване на решението от незаконосъобразно образуван арбитражен съд и искането за отмяна на решението на основание чл.47,т.6 ЗМТА. Арбитражната клауза съдържа и уговорка относно процедурата-разрешаването на спора съобразно правилника на арбитражния съд. В исковата молба ищците са поискали предвид цената, разглеждането на спора да стане по реда на ускорените производства, предвиден в чл.46 сл.Правилника, а съгласно тях, при искове с цена до 25 000лв., арбитражното производство се разглежда по глава Трета: решаващият орган се състои от един арбитър и един заместник арбитър /чл.47/, които се избират от Председателя на АС в седмодневен срок от постъпването на исковата молба. Проведената процедура, видно от материалите по приложеното арбитражно дело е съобразена с разпоредбите на правилника-разгледалият спора едноличен арбитър е определен от председателя с разпореждане от 01.04.2014г. При образуване на арбитражното производство на К. е изпратено копие от Правилника-т.е. страната е уведомена за процедурните правила, по които се движи производството. Те не влизат в противоречие с разпоредбите на ЗМТА, който регламентира, че арбитражът да бъде постоянна институция или да бъде образуван за решаване на определен спор /чл.4/, както и свобода да бъде уговорена процедура за образуване на арбитражен съд-споразумение за процедура /чл.12,ал.1/, и състава на арбитражния съд, който може да е от един или повече арбитри, чийто брой е уговорен от страните /чл.11,ал.1/ и приложимите правила, когато липсва изрична уговорка за състава, страната не сочи арбитър, или страните не могат да се споразумеят за едноличния арбитър /чл.12,ал.2/. С оглед на това правилата на раздел 3 от Правилника на АС Варна при СППМ по които е проведено арбитражното производство, са съобразно постигнатото между страните споразумение и основанието по т.6 на чл.47 ЗМТА не е налице.
Освен че е преклудирано-като непосочено в молбата по чл.48 ЗМТА, а в съдебното заседание, твърдението за липса на правосубектност на арбитражния съд /като създаден след съставяне на констативния протокол, съдържащ арбитражната клауза/ е неоснователно, видно от Устава на съда, действащ и в сила от 01.01.2011г.
Поради неоснователност на искането за отмяна, В. К. дължи на ответниците разноски за производството на основание чл.78,ал.3 ГПК, които са доказани в размер на по 714лв.-договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от всяко едно от дружествата. К. е възразил срещу размера, считайки го за прекомерен. Съставът на ВКС намира възражението за основателно-дружествата са представлявани от общ процесуалнен представител, защитните тези на пълномощника по отношение на всеки един от доверителите изцяло съвпадат и се препокриват, извършените процесуални действия по защитата са идентични, поради което счита, че в тежест на ищеца следва да бъде възложена сумата до размер на 714лв.
По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на В. М. К. против [фирма] и [фирма] за отмяна на Решението от 22.10.2014г. по арбитражно дело № 78/2013г. на Арбитражен съд В. при Сдружение за правна помощ и медиация.
Осъжда В. М. К. да заплати на [фирма] и на [фирма] по 357лв. – разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.