2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
София, 06.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията В. Атанасова гр.д. № 879/2018 година.
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Подадена е молба от Д. Н. Д. и О. П. Д. за отмяна на решение от 17. 07. 2008 г. по гр. д. № 21468/2007 г. на Софийския районен съд, ГО, 55 с-в, оставено в сила с решение от 30. 05. 2009 г. по гр. д. № 3244/2008 г. на Софийски градски съд, II-Б въззивен състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 312 от 29. 03. 2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на ВКС, II г.о. Към молбата са представени писмени доказателства, с твърдение, че същите установяват обстоятелства от съществено значение по делото. Иска се отмяна на решението и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав.
Ответниците по молбата за отмяна А. В. Н., чрез адв. К. Г., САК, Н. Г. П., Л. П. Ш. и Н. П. И., тримата чрез адв. И. А. И., С. С. Д., Н. С. Д. и В. Г. Г., чрез адв. С. А., изразяват становище за недопустимост на подадената молба и искат оставянето й без разглеждане, а при условията на евентуалност поддържат неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Молбата за отмяна е допустима по съображения, изложени в определение № 70 от 21. 03. 2018 г. по гр. д. № 879/2018 г. на ВКС, I г.о.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително.
Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или с които страната да не е била в състояние да се снабди. Става въпрос за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се установява след влизане на решението в сила и която се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, а не се дължи на небрежност на страната или на процесуално нарушение на съда. Новите факти и доказателства следва да касаят спора, разрешен с влязлото в сила решение, и да са от съществено значение за същия.
В случая се иска отмяна на решение по чл. 282, ал. 1 ГПК /отм./, с което е допусната делба на три поземлени имота, между наследниците на С. Б. К., при определени в решението дялове в съсобствеността, които имоти са реституирани по ЗСПЗЗ. Дяловете на молителите Д. Д. и О. Д. са определени с размери по 5/72 идеални части за всеки от тях. При определянето им е съобразено, че общата наследодателка С. Б. К. е починала 1946 г. и е оставила за законни наследници четирите си деца – Г., Б., С. и В. Д. Т.,всеки от които е придобил по 1/4 идеална част от имуществото й. Наследникът В. Т. е починал 1980 г. и е оставил за законни наследници само съпругата си Л. П. А., с която са били в брак от 1945 г. /повече от 10 години преди откриване на наследството/ и братята си Г., Б. и С. Т.. Съгласно чл. 9, ал. 2 ЗН, Л. А. е придобила 2/3 от притежаваната от В. 1/4 идеална част, т.е. 2/12 ид.ч., а Г., Б. и С. Т. са придобили общо 1/3 от 1/4 ид.ч., т.е. 1/12 ид.ч., всеки от тях – по 1/36 ид.ч. по наследство от брат си В.. Така, Г., Б. и С. Т. са придобили по 10/36 идеални части всеки от тях от процесния имот /1/4 ид.ч. по наследство от майка си С. Б. К. и 1/36 ид.ч. по наследство от брат си В. Т./. Г. Т. починал 1990 г. и оставил за наследници дъщеря си В. Г. – придобила 10/72 идеални части от процесните имоти и сина си П. Г. – придобил 10/72 идеални части. След смъртта на П. Г. през 1994 г. притежаваните от него 10/72 идеални части са придобити от наследниците му Д. Н. Д. /съпруга/ и О. П. Д. /син/ – всеки от тях по 10/144 ид.ч., т.е. по 5/72 ид.ч.
Отмяната се иска въз основа на две писмени доказателства: а/. констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 184, т. I, рег. № 867, дело № 143 от 16. 12. 2016 г., с титуляри Д. Д. и О. Д., с който двамата са признати за собственици на по 5/64 ид.ч. от процесния имот; б/. искова молба за делба, подадена от [фирма] /на което останалите съсобственици са прехвърлили дяловете си/ срещу молителите Д. Д. и О. Д., с която делбата е поискана при дялове по 5/72 ид.ч. за Д. Д. и О. Д. и 62/72 /=31/36/ идеални части за [фирма].
Посочените писмени доказателства не биха повлияли на извода на съда, касаещ размера на квотите в съсобствеността. Същите не установяват никакви факти, касаещи правата на общата наследодателка С. Б. К. върху процесните имоти, кръга на преките й наследниците, техните наследници или каквито и да било други обстоятелства, относими към дяловете в съсобствеността. Констативният нотариален акт от 16. 12. 2016 г., издаден в полза на молителите след влизане в сила на решението по допускане на делбата /решението влязло в сила на 29. 03. 2010 г./ удостоверява единствено правен извод на нотариуса относно дяловете на молителите в общия имот, който извод съдът не е длъжен да приеме за правилен. А исковата молба съдържа становище на ищеца-търговско дружество /приобретател на идеалните части на останалите съсобственици на имота/ относно дяловете на Д. Д. и О. Д., което становище съвпада с възприетото с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска – делбата се претендира при дялове 31/36 ид.ч. /= 62/72 ид.ч./ за дружеството и 5/36 идеални части общо за Д. и О. Д. – по 5/72 ид.ч. за всеки от тях.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.
При този изход на делото молителите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на А. В. Н. сумата 500 лв., на В. Г. Г., С. С. Д. и Н. С. Д. общо 800 лв. и на Н. Г. П., Л. П. Ш., Н. П. И. – общо 500 лв., които суми представляват разноски, направени в производството по отмяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Н. Д. и О. П. Д. за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязло в сила решение от 17. 07. 2008 г. по гр. д. № 21468/2007 г. на Софийския районен съд, ГО, 55 с-в, оставено в сила с решение от 30. 05. 2009 г. по гр. д. № 3244/2008 г. на Софийски градски съд, II-Б въззивен състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 312 от 29. 03. 2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на ВКС, II г.о.
ОСЪЖДА Д. Н. Д. и О. П. Д. да заплатят на А. В. Н. сумата 500 лв., на В. Г. Г., С. С. Д. и Н. С. Д. общо 800 лв. и на Н. Г. П., Л. П. Ш., Н. П. И. общо 500 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: