Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
София 09.03.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2043/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Х. П. и Е. А. П., двамата от град С., подадена от пълномощника им адвокат А, срещу решение №250 от 27.02.2008 г. по гр. д. № 2437/2006 г. на Софийския апелативен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Според касаторите неправилно въззивният съд е приел, че съобразно сключения между страните договор за продажба на процесните имоти, завършени в груб строеж, ответникът като инвеститор и строител не е поел задължение да бъде завършена и въведена в експлоатация цялата сграда.
Ответникът по касационната жалба Г. Д. Г., действащ като ЕТ „Ж”, град С., оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Софийският апелативен съд е оставил в сила решение от 09.09.2006 г. по гр. дело № 271/2004 г. на Софийския градски съд, с което са отхвърлени предявените от П. Х. П. и Е. А. П. срещу Г. Д. Г., действащ като ЕТ „Ж”, искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД за сумата 30 547 лв.- обезщетение за неизпълнение на задължение за довършване на сградата по договор за покупко-продажба на апартамент и гараж, завършени на груб строеж, оформен с нотариален акт №96 от 25.06.1996 г. на І нотариус при Софийска нотариална служба при СРС, представляващи пропуснати ползи за периода 06.02.1999 г. – 06.02.2004 г. и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 9 628 лв. мораторна лихва за периода 06.02.1999 г. – 06.02.2004 г. Въззивният съд е приел, че с договор за покупко-продажба на апартамент и гараж, завършени на груб строеж, оформен с нотариален акт №96 от 25.06.1996 г. на І нотариус при Софийска нотариална служба при СРС Г. Д. Г., действащ като ЕТ „Ж”, е продал на ответника П. Х. П., по време на брака му с Е. А. П., апартамент №7 и гараж №6, завършени на груб строеж, находящи се в блок Е, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, с площ от 2 080 кв.м., съставляващо парцел ****, в квартал 14, по плана на София, м. „М”. По този договор продавачът не е поел задължение да бъде завършена и въведена в експлоатация цялата сграда. Само обстоятелството, че ответникът е изпълнител на строежа на сградата, в която се намират имотите, не е достатъчно да обоснове извод за наличието на други правоотношения между страните по делото.
Неправилен е изводът на въззивния съд, че съобразно сключения между страните договор за продажба на процесните имоти, завършени в груб строеж, ответникът като инвеститор и строител не е поел задължение да бъде завършена и въведена в експлоатация цялата сграда. Действително в договора за покупко-продажба липсва изрична уговорка за окончателно завършване на цялата жилищна сграда и въвеждането и в експлоатация, но това следва от разпоредбата на чл.20 ЗЗД, съобразно която при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните като отделните уговорки се схващат съобразно смисъла, произтичащ от целия договор. В случая действителната обща воля на страните по договора, отнасяща се до желаните от тях правни последици, е била продажбата на апартамент и гараж, в недовършена сграда, чийто завършване и въвеждане в експлоатация следва да стане в необходимия технологичен срок. Изискването за добросъвестност при тълкуването по чл.20 ЗЗД изключва възможността да се приеме, че смисълът на сключения договор е продадените имоти никога да не могат да се използват по предназначението си поради невъвеждане в експлоатация на жилищната сграда. Ето защо и без наличие на изрична клауза в договора е ясно, че смисълът на целия договор е прехвърляне на право на собственост върху апартамент и гараж, които макар и да се намират в сграда, която не е въведена в експлоатация, то в един разумен срок да е възможно те да се ползват по предназначението си. Това обаче е невъзможно да стане без въвеждане на цялата сграда в експлоатация. Сградата е въведена в експлоатация на 12.04.2004 г., т.е. след подаването на исковата молба. Според приетата по делото техническа експертиза технологичното време за това след грубия строеж е до девет месеца. Съобразно разпоредбата на чл.63, ал.1 ЗЗД всяка от страните трябва да изпълнява задълженията си по договора точно и добросъвестно. Оттук следва, че посоченото по-горе задължение на ответника като строител е следвало да бъде изпълнено в срок до 25.03.1997 г. След този момент, в който е изтекъл разумният срок за въвеждане в експлоатация на цялата сграда, ответникът дължи обезщетение за неизпълнение. В случая това обезщетение се претендира за периода 06.02.1999 г. – 06.02.2004 г. Съобразно приетата по делото техническа експертиза пропуснати ползи от неизползването по предназначение на имотите за този период са на обща стойност 30 547 лв. Ето защо предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД за сумата 30 547 лв. е основателен и доказан.
Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе предявеният от П. Х. П. и Е. А. П. срещу Г. Д. Г., действащ като ЕТ „Ж” иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД за обезщетение за неизпълнение на задължение за довършване на сградата по договор за покупко-продажба на апартамент и гараж, завършени на груб строеж, оформен с нотариален акт №96 от 25.06.1996 г. на І нотариус при Софийска нотариална служба при СРС, в размер на 30 547 лв.,представляващи пропуснати ползи за периода 06.02.1999 г. – 06.02.2004 г. трябва да бъде уважен като основателен и доказан изцяло заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Въззивното решение трябва да бъде оставено в сила в частта, с която е отхвърлен искът за мораторна лихва. Според разпоредбата на чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съобразно разпоредбата пък на чл.84, ал.2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е предявен искът. В случая липсва покана, поради което се дължи само законната лихва от деня, в който е предявен искът.
Съобразно изхода на спора ответникът трябва да бъде осъден да заплати на касаторите деловодни разноски в размер на 5 205.97 лв.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №250 от 27.02.2008 г. по гр. д. № 2437/2006 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 09.09.2006 г. по гр. дело № 271/2004 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен предявеният от П. Х. П. и Е. А. П. срещу Г. Д. Г., действащ като ЕТ „Ж” иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД за сумата 30 547 лв.- обезщетение за неизпълнение на задължение за довършване на сградата по договор за покупко-продажба на апартамент и гараж, завършени на груб строеж, оформен с нотариален акт №96 от 25.06.1996 г. на І нотариус при Софийска нотариална служба при СРС, представляващи пропуснати ползи за периода 06.02.1999 г. – 06.02.2004 г., както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Д. Г., действащ като ЕТ „Ж”, град С. да заплати на П. Х. П. и Е. А. П., двамата от град С., на основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД сумата 30 547 лв. – обезщетение за неизпълнение на задължение за довършване на сградата по договор за покупко-продажба на апартамент и гараж, завършени на груб строеж, оформен с нотариален акт №96 от 25.06.1996 г. на І нотариус при Софийска нотариална служба при СРС, представляващи пропуснати ползи за периода 06.02.1999 г. – 06.02.2004 г. заедно със законната лихва, считано от 06.02.2004 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 5 205.97 лв. – деловодни разноски.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №250 от 27.02.2008 г. по гр. д. № 2437/2006 г. на Софийския апелативен съд в останалата обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.