О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
София, 05.08.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 648 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. М. К. и К. Д. Ч. К. , чрез пълномощника им а. Д, против решение № 228 от 27.02.2009 г., постановено по гр.д. № 971 по описа за 2008 г. на Окръжен съд В. в частта, с която е оставено в сила решение № 718 от 7.03.2008 г. по гр.д. № 260/2007 г. на Районен съд В. за уважаване на предявения от М. Т. Я., Д. Т. Д. и П. Д. Т. против К. М. К. и К. Д. Ч. К. ревандикационен иск по отношение на 619/1219 ид.ч. от реална част с площ 1086 кв.м. от имот № 74 по кадастралния план на „А”, целия с площ 1219 кв.м., съгласно скица на лист 85 от гр.д. № 260/07 на Варненски районен съд.
Ответниците по касационната жалба М. Т. Я., Д. Т. Д. и П. Д. Т. не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване.
Окръжен съд В. е приел, че с решение№ 539 от 28.07.1998 г. на ПК В. е възстановено правото на собственост в съществуващи страни реални граници на наследниците на Д. Т. Б. върху лозе с площ от 2.100 дка. За неоснователно е прието възражението, че административното производство не е инициарно в срок, тъй като независимо, че заявлението е подадено от дъщеря на Д. Б. без изрично пълномощно, е придружено от клетвена декларация, изходяща от Д. Б. , а след смъртта на последния действията са потвърдени и от неговите наследници. Ответниците осъществяват фактическа власт върху 600 кв.м. от имота на правно основание – трансформирано при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ право на ползване в право на собственост. Съдът е възприел експертното заключение за идентичност на имота и установяващ границите по КП от 1987 г., ПКТ и ПНИ и е направил извод, че искът следва да бъде уважен за 618/1219 ид.ч. от реална част от 1086 кв.м.
Касаторите считат, че изводът на съда за допустимост на иска е направен в противериче с практиката на ВКС, израз на която са цитираните от него определения, за недопустимост на иск за собственост след като реституционната процедура не е приключила и се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – възможно ли е да бъде уважен иск за собственост, след като е влязъл в сила плана за новообразуваните имоти, по който на ответниците е отреден имот с площ по-голяма от 600 кв.м. и те имат право да подадат молба за оценка над разликата от 600 кв.м. по реда на § 31 от ПЗР на ЗИД на ППЗСПЗЗ.
Трайна е практиката на ВКС, че иск за собственост по отношение на имоти, попадащи в приложното поле на ЗСПЗЗ, е допустим след приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, чрез която се индивидуализира обекта на вещното право, като израз на тази практика са посочените от касатора определение № 7 от 16.01.2009 г. по ч.гр.д. № 1416/2008 г. на ВКС, І г.о. и определение № 27 от 28.01.2009 г. по ч.гр.д. № 1921/22008 г. на ВКС, ІІІ г.о. В случая изводите на въззивния съд са съобразени с тази практика, доколкото действието на административния акт се преценява съобразно редакцията на закона към момента на постановяването му и след като решението на ПК е постановено преди изменението на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр. 68 от 1999 г./, придружено е със скица, по която идентификацията на имота е извършена по помощния план съгласно действалата редакция на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ 98 от 1997 г./, то е налице приключила административна процедура.
В обобщение не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е приложимо когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В случая е налице необходимост от тълкуване на закона по въпроса за правното значение на влезлия в сила план за новообразуваните имоти при спор за собственост между реституиран собственик и ползувател, трансформирал правото на ползване в право на собственост и съответно възниква ли съсобственост между тях, ако в плана за новообразуваните имоти спорният имот е отразен с площ по-голяма от изкупената по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В обобщение са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 228 от 27.02.2009 г., постановено по гр.д. № 971 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- В. в атакуваната му част.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите К. М. К. и К. Д. Ч.- К. да представят доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 37.41 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: