Р Е Ш Е Н И Е
№ 752
София 11.11. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 747/2008 г.
Производството е по чл. 218и ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Т. Ц. и С. И. Ц., двамата от град В., подадена от пълномощника им адвокат И, срещу решение №211 от 26.11.2007 г. по гр. дело № 236/2005 г. на Варненския апелативен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ Според касаторите въззивният съд неправилно е приел, че са ползвали имоти, находящи се на административен адрес – град В., ул. „Д”№17, 19 и 21. Те ползват единствено имот, находящ се на адрес – град В., ул. „Д”№23. Освен това вземанията за наем се погасяват с изтичане на тригодишна давност съобразно разпоредбата на чл.111, б. „в” ЗЗД поради което неправилно не е уважено направеното тях възражение за погасяване на вземането.
Ответникът по касационната жалба „А”Е. , град В., не е заявил становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, намира следното:
Варненският апелативен съд е оставил в сила решение от 21.03.2003 г. по гр. д. №1138/2002 г. на Варненския окръжен съд, с което Б. Т. Ц. и С. И. Ц. са осъдени да заплатят на „А”Е. на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 25 200 лв. – обезщетение за ползване на недвижим имот, находящ се в град В. масивна сграда, състояща се от сутерен и два етажа, ул. „Д” №17-21, пл.10, кв.79 по плана на VІІ подрайон на град В., експлоатиран като ресторант „Г”. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по иск с правно основание чл.108 ЗС между страните по делото е установено, че процесният имот е собственост на „А”ЕАД. С влязло в сила решение по тълкуването на решението по ревандикационния иск процесният имот е индивидуализиран, включително и със скица. По делото е безспорно установено, че ответникът по иска е ползвал имота за периода 03.07.1997 г. – 03.07.2002 г.
Правилно въззивният съд е приел, че искът е основателен. Предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.59, ал.1 ЗЗД са ищецът да е собственик на процесния имот и ответниците да са ги ползвали за исковия период без основание. В случая въззивният съд е направил обоснован извод, че ищецът се легитимира като собственик на описания по-горе процесен имот. Присъденото обезщетение за ползване е именно за имота, за който касаторите са били осъдени да предадат владението на ищеца с влязло в сила съдебно решение. За обезщетението по чл.59, ал.1 ЗЗД е приложима общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, а не кратката тригодишна по чл.111, б. „в” ЗЗД.
При напълно изяснена фактическа обстановка въззивният съд е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти.
Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №211 от 26.11.2007 г. по гр. дело № 236/2005 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.