Р Е Ш Е Н И Е
№ 752
гр.София, 12.11.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №1521 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл.218а от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Б. от гр. Б., срещу решение от 07.02.2008г. по гр.д. №897/2007г. на Окръжен съд – Добрич, с което е оставено в сила решение от 31.07.2007г. по гр.д. №105/2006г. на Районен съд – Балчик, в частта, с което е уважен предявения от В. М. В. срещу Д. Х. Б. отрицателен установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ за собственост на реална част от урегулиран поземлен имот в гр. Б., както и в частта за частична отмяна на нотариалния акт на основание чл.431, ал.2 от ГПК/отм./ и е прекратено производството по жалбата на Б. срещу решението на районен съд-Балчик по иска срещу Н. Н. А.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата В. М. В. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, в частта, с която е уважен предявения от В. М. В. срещу Д. Х. Б. отрицателен установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ за собственост на реална част с площ от 60кв.м. от УПИ ХІХ-1829, кв.114 по плана на гр. Б.. Въззивният съд е отменил на основание чл.431, ал.2 от ГПК/отм./ н.а. №35/2000г.в частта по отношение на Б. за 1/2ид.част от правото на собственост върху дворно място с площ 60кв.м., придадено по регулация към п. ХІХ-1829, кв.114 по плана на гр. Б. от 2000г. Прекратено е производството по жалбата на Б. срещу решението на районен съд-Балчик по иска срещу Н. Н. А. по съображения, че в тази част решението е влязло в сила като необжалвано.
Жалбоподателката е оспорила правния интерес на ищеца от установяването, че тя не е собственик на спорната част от имота.
Установено е, че по регулационния план на града от 1961/62г. имотите с пл. №1034 и №1036 не са съседни. По застроителния и регулационен план от 1979г., имотите са урегулирани съответно в п.VІІІ-1034 и в парцел ****Х-1036 в кв.114, отново без обща граница.
Наличието на правен интерес от иска предпоставя доказване от ищеца придобиването на вещното право на строеж върху мястото. Ищецът е поддържал, че е придобил вещното право на строеж върху мястото чрез договор от 25.04.1968г., с който ГОНС-гр. Балчик е отстъпил право на строеж в полза на праводателя му М. В. Н. върху 460кв.м., съставляващи п.І-1034 от кв.80 по плана на гр. Б.. Върху имота е било реализирано строителство на двуетажна къща. С договор от 28.05.1993г. е било отстъпено допълнително право на строеж и върху общински п.VІІІ с площ от 270кв.м.. През същата година М. В. и съпругата му прехвърлят на двамата си сина по един етаж от построената жилищна сграда, като В. В. получава втори етаж с н.а. №75/1993г. Договорът от 28.05.1993г. е сключен въз основа на променената регулация със заповед №289 от 1992г., с която към общинския парцел, ползван по реда на суперфицията от ищеца са били предадени места от съседни парцели, включително и от този на ответницата. Заповедта от 1992г., с която е била изменена регулацията, е била отменена от ВАС в касационно производство. Отменена е и последващата заповед №153 от 2000г. в частта досежно придаваеми места към този общински имот.
При тези данни за отмяна на заповедите от 1992г. и от 2000г. за изменение на регулацията и съгласно разпоредбата на чл.92, ал.2 от ППЗТСУ/отм./ действието на плана, предхождащ измененията с отменените заповеди, не е прекратено. Поради това въззивният съд е следвало, но не е уточнил индивидуализацията на имота според действащия регулационен план от 1979г. На второ място с отмяната на заповедите от 1992г. и 2000г. и с отпадането с обратна сила и на правната последица по чл.110, ал.1 от ЗТСУ, стои на разрешаване въпросът има ли вещно-прехвърлително действие отстъпеното право на строеж от несобственик с договора от 1993г. На този въпрос не е отговорено с въззивното решение, а той има правно значение за допустимостта на предявения иск. Необсъждането на възражението за липса на правен интерес с оглед конкретно на данните по делото и необсъждането на всички относими доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, е съществено нарушение на разпоредбата на чл.188, ал.1 от ГПК/отм./, тъй като ако такова обсъждане бе проведено, може би въззивният съд щеше да стигне до други правни изводи относно допустимостта на иска.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на процесуални правила и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ то трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане въззивният съд ще следва да обсъди и прецени становищата и доводите на страните относно допустимостта на иска, събраните по делото доказателства, като изложи ясно и мотивирано съображения по фактите и правните им последици. В частта, представляващо прекратително определение, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Правилно е върната жалбата срещу решението в частта, с която е разгледан иска срещу другия съсобственик. В тази част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано от другия съсобственик-страната, която има правен интерес от обжалването му.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 07.02.2008г. по гр.д. №897/2007г. на Окръжен съд – Добрич, в частта, представляваща определение, с която е прекратено прекратено производството по въззивната жалба на Д. Х. Б. срещу решението от 31.07.2007г. по гр.д. №105/2006г. на Районен съд – Балчик по предявения отрицателен установителен иск за собственост от В. М. В. срещу Н. Н. А.
ОТМЕНЯ решението от 07.02.2008г. по гр.д. №897/2007г. на Окръжен съд – Добрич, в останалата част, с което е оставено в сила решение от 31.07.2007г. по гр.д. №105/2006г. на Районен съд – Балчик, в частта, с което е уважен предявения от В. М. В. срещу Д. Х. Б. отрицателен установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ за собственост на реална част от урегулиран поземлен имот в гр. Б., както и в частта за частична отмяна на нотариалния акт на основание чл.431, ал.2 от ГПК/отм./.
ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Добрич.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: