О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 752
София, 29.12. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: А. Б.
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Б. частно гр. дело № 656 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба на К. Т. А. чрез адв. С. Г. С. против определение № 2163/23.07.2010 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1754/2010 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
От насрещната страна не е постъпил отговор.
За да се произнесе по нея, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
Определението, което се обжалва е постановено по чл. 118, ал. 2 ГПК. Сезираният с молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение Пловдивски окръжен съд е постановил, че компетентен по разглеждането й е Върховен касационен съд и поради това, като е прекратил образуваното пред него производство е изпратил делото на Пловдивския районен съд за администриране на молбата с оглед изискванията на чл. 306 ГПК.
Определението е правилно. Решението, чиято отмяна се иска е постановено от Пловдивския районен съд по реда на общото исково производство и е по чл. 235 ГПК, а не по чл. 238-239 ГПК, следователно следва да се разгледа по правилата на глава Х. ГПК. Това не е оспорвано и от К. А. чрез неговия адвокат С. С. в съдебното заседание, проведено от Пловдивския окръжен съд, когато е изяснен характера на подадената от страната молба и е постановено атакуваното определение. В частната жалба също няма съображения, имащи отношение към съществения в случая процесуален проблем за компетентния съд по спора. Излагат се доводи, имащи отношение към основателността на молбата по чл. 303 ГПК, по която върховният касацонен съд ще се произнесе при евентуалната й допустимост, като преди това Пловдивския районен съд следва да изпълни задълженията си по чл. 306 ГПК – включително да събере дължимата по сметка на Върховния касационен съд държавна такса.
В заключение, частната жалба се явява неоснователна.
Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2163/23.07.2010 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1754/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: