Решение №753 от 12.11.2009 по гр. дело №1563/1563 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                                                 
 
 
 
 
                                                 Р Е Ш Е Н И Е   
 
 
                                                                  № 753
 
                                             гр.София, 12.11.2009 год.
 
 
                                         В ИМЕТО  НА НАРОДА                                          
 
 
           
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети октомври  две хиляди и девета година в състав:
 
              
                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                                                            ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
 
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело  №1563 по описа на І г.о. за 2008 год.
 
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на М. С. М. от гр. П., срещу решение от 10.12.2007г. по гр.д. №2963/2007г. на Софийски градски съд, в частта, с която след като частично е отменено решението от 28.02.2007г. по гр.д. №12255/2005г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявения от М. С. М. против „Български д. железници”ЕАД, гр. С., иск за обезщетение на причинени по време на железопътен превоз на 18.12.2002г. неимуществени вреди за разликата над присъдения размер 4000лв. до претендирания размер 7500лв., претенция за присъждане на законната лихва от 18.12.2002г. до 23.12.2005г.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено решението. Претендират се разноски.
Ответникът „Български д. железници”ЕАД оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила в обжалваната част.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Въззивният съд след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлил предявения от М. С. М. против „Български д. железници”ЕАД иск за обезщетение на причинени по време на железопътен превоз на 18.12.2002г. неимуществени вреди за разликата над присъдения размер 4000лв. до претендирания размер 7500лв., ведно със законната лихва от 18.12.2002г. до 23.12.2005г.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че справедливо по размер обезщетение за установените неимуществени вреди в причинна връзка от събитието е сумата 4000лв., която се дължи ведно със законната лихва от датата на исковата молба, с оглед на приетото договорно основание на отговорността и на липсата на покана преди завеждане на иска.
Решението е правилно.
Неоснователни са доводите в жалбата за неправилно приложение на чл.51, ал.1 от ГПК/отм./ за призоваването й във въззивната инстанция. В първата инстанция ищцата е редовно призована на посочения в исковата молба съдебен адрес – адв. П, като административният адрес е посочено, че се касае до офис. Във въззивната инстанция на ищцата е изпратена призовка на посочения от нея съдебен адрес – адв. П, която е върната по делото в цялост с отбелязване, че адвокат П не практикува като адвокат. При тези данни, правилно преценени от въззивния съд с оглед данните в исковата молба, че се касае до служебен адрес на адв. П, правилно е приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 от ГПК/отм./ относно призоваването на страната. Лицето, посочено за съдебен адрес, което е променило за постоянно или временно адреса, който е съобщило по делото или на който е било веднъж призовано, е длъжно да уведоми съда /чл.51, ал.1, пр.2 от ГПК-отм./, като при неизпълнение на това задължение призовката се прилага към делото и се смята за връчена /чл.51, ал.2 от ГПК –отм./.
Установено е, че на 18.12.2002г. по време на железопътен превоз М. С. М. е претърпяла в резултат на станало пътнотранспортно произшествие: фрактура на външен нос с физическа болка по време на инцидента и във възстановителния период за около 2 седмици, лека контузия на мозъка, болки в кръст за известно време. В резултат от произшествието при ищцата е налице отоневрологичен синдром в стадий на хронифициране, нарушен слух в дясното ухо, затрудняващ възприемането на говор и нарушено възприятие на миризми. Вестибуларните нарушения – световъртеж, нарушено равновесие, може да се влошат при липса на лечение или отоневрологично наблюдение.вреждането на слуха в дясното ухо и мирисните нарушения са трайни. Правилно въззивният съд не е кредитирал заключението на вещото лице – специалист УНГ, в частта, в която дава сведения за продължителността на лечението, което е провела ищцата, относно това, че е била стресирана и депресирана, както и други, които не са подкрепени с медицинска документация по делото и са извън областта на специалността на вещото лице УНГ, също и отоневрология, доколкото заключението е кредитирано и в частта за наличие на отоневрологично заболяване. Неоснователни са и доводите в жалбата, че неправилно въззивният съд не е дал вяра на показанията на сестрата на жалбоподателката за последиците от увреждането. Показанията на тази свидетелка са преценени при спазване на разпоредбата на чл.136 от ЗЗД с оглед на всички други данни, като е взета предвид възможната тяхна заинтересованост. Възизвният съд правилно е преценил показанията на свидетелката за състоянието и нуждата от лечение на ищцата с оглед на заключението на вещото лице – специалист невролог и поради това, че не кореспондират с експертното заключение правилно е приел, че в показанията на свидетелката болките и страданията, които са претърпени от ищцата, са преувеличени.
Размерът на определеното от въззивния съд обезщетение е съобразено с характера и степента на увреждането на здравето на ищцата и търпените от нея болки и страдания в резултат от произшествието, възрастта й, медицинска прогноза, както и със съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, поради което при определянето му е спазен обществения критерий за справедливост и е спазен материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Предвид изложеното неоснователни са доводите в жалбата, че размерът на обезщетението е занижен.
Неоснователни са и доводите в жалбата, че сумата на обезщетението се дължи от датата на увреждането. Не може да бъде споделено разбирането, изложено в жалбата, че лихвата се дължи от деня на неизпълнение на договора, който е определен за изпълнение в деня 18.12.2002г., като не е изпълнено задължението да бъде превозена невредима. Доводите са неоснователни, тъй като чл.86, ал.1 от ЗЗС няма приложение за непарични задължения. Правилно е прието от въззивния съд, че сумата на обезщетението се дължи ведно със законната лихва от датата на исковата молба, с оглед на приетото договорно основание на отговорността и на липсата на покана преди завеждане на иска.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, поради което и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ въззивното решение следва да се остави в сила.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
 
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 10.12.2007г. по гр.д. №2963/2007г. на Софийски градски съд, в частта, с която след като частично е отменено решението от 28.02.2007г. по гр.д. №12255/2005г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявения от М. С. М. против „Български д. железници”ЕАД, гр. С., иск за обезщетение на причинени по време на железопътен превоз на 18.12.2002г. неимуществени вреди за разликата над присъдения размер 4000лв. до претендирания размер 7500лв., претенция за присъждане на законната лихва от 18.12.2002г. до 23.12.2005г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар