1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754
София, 11.11. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2592 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба,подадена от [община] срещу решение № 37 от 28.03.19г.по в.гр.дело № 58/19г.на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1368 от 23.11.18г.по гр.дело № 1719/18г.на Сливенския районен съд.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ,предявени от М. И. К..
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС следните правни въпроси: 1.Законосъобразно ли е уволнението, когато част от щатните бройки за една и съща длъжност са определени за заемане от държавен служител,а други щатни бройки за същата длъжност са останали непроменени; 2.При определяне на част от щатните бройки за една и съща длъжност за заемане от държавен служител,има ли право работодателят да определи кои от заемащите една и съща длъжност лица да останат по трудово правоотношение и кои да влязат в процедура по заемане на длъжност,определена за заемане от държавен служител;3. Подлежи ли на контрол от съда правото на работодателя да прецени кои от заемащите една и съща длъжност лица да останат по трудово правоотношение и кои да влязат в процедура по заемане на длъжност, определена за заемане от държавен служител; 4.Има ли право въззивният съд от наведените от страна по делото съждения за нужда от подбор да извлича и да ги приравнява на възражение за недобросъвестност по чл.8 КТ за злоупотреба с право,при липса на направено възражение за недобросъвестност по чл.8 КТ и за злоупотреба с право; 5.При направено за първи път възражение за недобросъвестност по смисъла на чл.8 КТ, което не е коментирано от първоинстанционния съд нито в доклада, нито в решението, следва ли въззивният съд да го включи в доклада по делото и да разпредели доказателствената тежест между страните.Освен това се поддържа недопустимост на обжалваното решение и очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата М. К. – С. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че ищцата е работила по трудово правоотношение с [община],на длъжност „младши експерт” в отд.”Програми,проекти и икономическо развитие”.Със заповед № 994 от 1.08.06г.й е разрешено да ползва отпуск за отглеждане на дете от 21.07.16г.до 21.04.17г.С последваща заповед № 602/11.04.14г.й е разрешено ползването на отпуск за отглеждане на дете до 2г.от 22.04.17г.до 13.04.18г.Със заповед на кмета на [община] от 5.01.18г.зам.кметът Р. И. е упълномощен да изпълнява функциите на работодател, като сключва,изменя и прекратява трудовите правоотношения с работниците и служителите.Установено е,че на 22.01.18г.е утвърдено длъжностно разписание,според което в отд.ОРПП има две щатни бройки за длъжността „младши експерт”,които са заети по трудово правоотношение, една от които е ищцата.На 13.02.18г.ищцата писмено е заявила желание да се върне на работа.Със заповед № РД 15-304/20.02.18г.Р. И. е утвърдил ново щатно разписание,считано от 21.02.18г,в което една от двете длъжности „младши експерт” по трудово правоотношение в отд.ОРПП се трансформира в „младши експерт”по служебно правоотношение.Със заповед № 20 от 21.02.18г.е прекратен трудовия договор на М. С. на основание чл.325 ал.1 т.12 КТ от зам.кмета Р. И., редовно упълномощен.
При тези данни по делото съдът е приел,че уволнителната заповед е незаконосъобразна, тъй като работодателят не е установил коя от двете щатни бройки за длъжността „младши експерт” в същия отдел е определена за заемане на служебно правоотношение.Изложени са и допълнителни съображения за недобросъвестност на работодателя, който е целял да заобиколи закрилата по чл.333 ал.1 т.1 КТ, неприложима в хипотезата на чл.325 т.12 КТ, като ищцата е уволнена непосредствено сред като се връща от отпуск за отглеждане на дете.
Настоящият съдебен състав намира,че не се налага допускане на касационно обжалване за проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение, тъй като съдът не се е произнесъл на непредявено основание – в исковата молба са релевирани доводи за недобросъвестно поведение на работодателя.
Налице е обаче основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса : Подлежи ли на контрол от съда правото на работодателя да прецени кои от заемащите една и съща длъжност лица да останат по трудово правоотношение и кои да влязат в процедура по заемане на длъжност, определена за заемане от държавен служител, който е с сходно съдържание с първите два въпроса.Настоящият състав намира,че той е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,обективирана в решения по чл.290 ГПК – р.№ 80 от 3.04.15г.по гр.д.№ 4358/14г.на ІV г.о.; р.№ 184 от 22.06.16г. по гр.д.№ 868/16г.на ІV г.о.; р.№ 88 от 22.04.16г.по гр.д.№ 4574/15г.на І. г.о. и др.
Въпросите относно възражението на ищцата за недобросъвестност на работодателя по смисъла на чл.8 КТ не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, а са изложени допълнителни мотиви в тази връзка, които следва да бъдат обсъдени при разглеждане на спора по същество.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 37 от 28.03.19г.,постановено по в. гр.дело № 58/19г.на Окръжен съд- Сливен.
УКАЗВА на касатора [община] в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 122 лв и да представи вносна бележка.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІІІ го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.