Р Е Ш Е Н И Е
№ 754
гр.София, 19.12. 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
със секретар София Симеонова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 576/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с пар.2, ал.3 ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59/2007 год. в сила от 01.03.2008 год./.
Образувано е по касационна жалба на Т. Н. Г. от гр. С., подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ чрез процесуалния му представител адвокат Ст. Костадинова от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, четвърто „в” отделение, постановено на 12.03.2007 год. по гр.дело № 1906/2006 год. С това решение е обезсилено първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 28 състав от 05.12.2005 год. по гр.дело № 22597/2003 год., с което е осъдено „Т”ЕООД, гр. С. да заплати на ищеца-касатор следващите му се парични обезщетения при прекратяване на договора му за управление на дружеството в размер общо на сумата 3 240,47 лева ведно със законната лихва, сумата 712,21 лева-мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на всяка една от отделните претенции, както и 364,56 лева съдебни разноски, след което въззивният съд е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск, тъй като е изтекъл преклузивния срок по пар.6а от ПЗР на ЗППДОП/отм./, в който кредиторът е следвало да уведоми за вземането си органа по чл.3 от закона.
В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила – чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Изложени са съображения, че в случая неправилно е приложена нормата на пар.6а от ПЗР на ЗППДОП/отм./, тъй като кредиторът-ищец е предявил иска си пред съда на 27.11.2003 год. преди да бъде финализирана приватизационна процедура на ответното дружество и в тази връзка не е налице скрито вземане, което да обоснове прилагането на пар.6а от ПЗР на ЗППДОП/отм./. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по съществото на спора относно основателността на претендираното вземане.
Ответникът по касационната жалба „Т”ЕООД, гр. С. не се явява и не ангажира становище по направените оплаквания.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените в касационната жалба основания и след проверка на данните по делото, намира жалбата за основателна.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното осъдително решение и е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск за заплащане на претендираните обезщетения от бившия управител на ответното дружество след освобождаването му със Заповед № РД 16-131/22.04.2002 год. на министъра на здравеопазването. Въззивната инстанция е обосновала решението си изключително на буквалното тълкуване на разпоредбата на пар.6а от ПЗР на ЗППДОП/отм./, като е приела, че правото на иск е погасено, тъй като ищецът не е заявил вземането си пред органа по чл.3 от закона в шестмесечен срок от обнародването на списъка на приватизираните предприятия в ДВ, бр.79/18.08.2002 год., в който фигурира и ответното дружество.
Съгласно пар.6а от ПЗР на ЗППДОП/отм./, кредиторите на приватизиращото се предприятие са длъжни в срок от 6 месеца от деня на обнародване на решението за откриване на процедура по приватизация да уведомят писмено съответния орган по чл.3 от закона за вземанията си към предприятието, като в противен случай губят правото си на иск за тези вземания. Целта на посочената разпоредба е да бъдат информирани своевременно купувачите на приватизиращото се предприятие за неговите задължения и да не останат скрити вземания, които биха се отразили както на крайната приватизационна цена, така и в хипотезата на чл.29 ЗППДОП/отм./. В тази връзка, за да се избегне евентуално увреждане на бъдещите купувачи на приватизиращото се предприятие, законодателят е предвидил задължение за кредиторите да заявят вземанията си. Смисълът на това задължение е да се превърне скритият дълг в явен в посочения срок, за да бъде съобразен в приватизационната процедура. Ето защо, предвидените от правната норма сериозни неблагоприятни последици за носителя на вземането при неизпълнение на посоченото задължение /свързани с преклудиране правото му на иск/ следва да се прилагат само в случаите, когато с бездействието си кредиторът е станал причина за запазване на скрития характер на задължението на приватизиращото се дружество. В противен случай, губейки правото на искова защита, кредиторът ще бъде санкциониран самоцелно и ще се окаже в по-неблагоприятно положение от самите страни в приватизационната сделка. Аналогичен е и случая, при който макар и незаявено пред органа по приватизация, вземането на кредитора към приватизиращото се дружество не се явява скрито. То е явно, когато задължението поначало фигурира като пасив в имуществото на предприятието – т.е. отразено е в баланса му или присъствува в икономическия и правен анализ на подлежащото на приватизация дружество. Не е скрито и онова вземане, което в срока по пар.6а ЗППДОП/отм./ е предявено по съдебен ред, макар и формално да не е заявено пред приватизиращия орган. Безспорно е, че при подобни данни интересите на всички страни в приватизационната процедура са охранени, тъй като е налице известност/публичност/ на дълга, каквато е крайната цел на цитираната преходна разпоредба. Освен това, правото на иск за незаявените вземания се погасява с изтичането на предвидения срок само при положение, че в рамките на откритата процедура се финализира приватизационната сделка. Ако откритата процедура завърши безрезултатно, последиците на пар.6а не настъпват, а при иницииране на нова процедура ще започнат да текат нови срокове. Тъй като с цитираната разпоредба се засяга по един извънреден и краен начин правото на искова защита, прилагането й не следва да бъде строго формално, а да се държи сметка за конкретните обстоятелства.
По делото е безспорно установено, че към момента на откриване на приватизационната процедура за ответното дружество със Заповед № РД-16-102/28.04.2001 год. на МЗ/обн. ДВ, бр.49/29.05.2001 год./, процесното вземане на ищеца не е било изискуемо, тъй като е възникнало след освобождаването му като управител, което е станало със заповед на министъра на здравеопазването от 22.04.2002 год. Безспорно е, че към момента на предявяването на иска пред съда на 27.11.2003 год. приватизационната процедура не е приключила /независимо от факта, че в ДВ, бр.79/16.08.2002 год. Агенцията по приватизация е публикувала списък на обявените за приватизация търговски дружества с държавно участие в капитала, между които под № 375 фигурира и ответното дружество/, тъй като с последващо решение № 2883-ІІ/03.09.2004 год./обн. ДВ, бр.86/01.10.2004 год./ на А. по приватизация е обявена продажба чрез неприсъствен публичен търг на 500 дяла от капитала на „Т”ЕООД. Към този момент обаче, ищецът вече е предявил иска си пред съда, което опровергава тезата за скрития характер на процесното вземане, както и необходимостта от заявяването му допълнително пред органа по чл.3 ЗППДОП/отм./.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че като е тълкувал буквално нормата на пар.6а от ПЗР на ЗППДОП и е приел, че правото на иск на жалбоподателя-.ищец е било погасено, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, който да се произнесе по съществото на спора.
Водим от горното и на основание чл.218ж, ал.1 във вр. с чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 12.03.2007 год. по гр.дело № 1906/2006 год.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: