Р Е Ш Е Н И Е
№ 754
София, 27. 11. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 6 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Райна Томбушева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 2307 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “б” ГПК /отм/ във вр. с пар.2, ал.3 от ГПК.
С решение № 5 от 19.12.2007г., постановено по гр.д. № С-39/2007г. на Софийски апелативен съд е отменено решението на Софийски градски съд, постановено на 19.02.2001г. по гр.д. № 610/2000г., в частта, с която е отхвърлен иска на Б. Г. Г. против РДВР гр. С., преобразувана в “О“П”-С. , преименувана с пар. 109 от ПЗР на ЗИД ЗМВР /ДВ бр. 69/2008г./ в Областна дирекция на МВР – С. и против М. на в. р. и вместо това на основание чл. 49 от ЗЗД ответниците са осъдени да заплатят на Г. обезщетение за неимуществени вреди произтекли от незаконното му уволнение на 27.01.1998г. в размер на 6 000 лв., ведно със законната лихва от 21.07.1999г. до окончателното изплащане и 240 лв. разноски.
Против това решение, касационни жалби са подали ответниците.
Областна дирекция “П” сега преобразувана в Областна дирекция на МВР – С. навежда оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон поради това, че предявеният иск следва да се разглежда по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, а ако се прилага ЗЗД, то иска следва да е насочен само против преките извършители по чл. 45 от ЗЗД, тъй като в служебните функции на началника на РДВР не се включва даване на пресконференции и оповестяване в пресата, т.е. за подобни действия няма възлагане от ЮЛ..
М. на в. р. обжалва решението с оплакване на неправлиност, изразяваща се в необосноваността му, тъй като даването на пресконференция с участието на главния секретар на МВР не било доказано по делото.
Ответникът по касация Б. Г. Г. оспорва и двете жалби и моли решението да се остави в сила.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски апелативен съд, изхожда от процесуално легитимирани страни, постъпили са в срок, поради което съдът ги преценява като допустими
Ищецът Б. Г. Г. е предявил иск против РДВР С. , сега Областна дирекция на МВР и против М. на в. р. да му заплатят солидарно сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от това, че му е било наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е освободен от служба на длъжност началник група “Б” при РДВР – С. на 26.01.1998г. от министъра на в. р. по предложение на директора на РДВР С. към този момент. С решение от 19.04.1999г. по адм.д. № С-2294/1998г. на ВАС е отменена тази заповед като незаконосъобразна. Твърди, че неимуществените вреди се изразяват в това, че е унизена честта и достойнството му на офицер и гражданин, че е злепоставен пред колеги и обществеността в гр. С., тъй като връчването на заповедта и изземване на оръжието му е станало по унизителен начин при засилена охрана на служители от НСС, поради това, че след уволнението директора на РДВР и главния секретар на МВР дали пресконференция, в която заявили пред представителите на медии, че уволнението му е поради тежки служебни нарушения, граничещи с престъпление и уронвали престижа на службата и поради това, че тази информация е разпространена електронните и печатни медии.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск е по чл. 49 от ЗЗД. Преценил е иска като основателен до размер 6 000 лв., тъй като даването на пресконференция от главния секретар на МВР и съобщенията до медиите от директора на РДВР – С. за уволнението и създаденото внушение, че ищеца е извършил изключително тежко нарушение на служебните задължения, което може да се окаже престъпление и е уронил престижа на МВР преди заповедта да влезе в сила е преценено като неправомерно, защото е направено в нарушение на чл. 39, ал.2 от Конституцията на Република България, тъй като засяга защитените от чл. 32 от Конституцията блага – чест и добро име и достойнство. Съдът е отчел, че ищецът е заемал ръководна длъжност, и се е ползвал с репотация на честен и доблестен полицай, а от показанията на разпитаните свидетели по делегация се установява, че понесъл тежко уволнението, създало съмнения и недоверие у колегите му и в обществеността, тъй като е даден широк отзвук на уволнението във местните и централни средства за масова информация. Начинът на връчване на заповедта, огласяването и пред всички служители на РДВР и подаване на сигнал до военна п. за извършване на проверка срещу ищеца, която завършила с отказ да се образува наказателно производство са преценени като действия, които не са неправомерни.
По касационната жалба на Областна дирекция “П” сега преобразувана в Областна дирекция на МВР – С.
Обжалваното решение е постановено след частична отмяна на първото въззивно решение по спора с решение № 631/06 от 25.06.2007г. на ВКС ІV гр.о., с което са дадени указания по приложението на материалния закон, като предявеният иск е квалифициран по чл. 49 от ЗЗД. Това е правилната квалификация, тъй като действията на главния секретар на МВР и на директора на РДВР – С. по огласяване на дисциплинарното наказание “уволнение” наложено на ищеца и причините за това, както и даването на пресконференция не съставляват административна дейност на тези длъжностни лица, а и защото ищецът е работил по служебно правоотношение. Налагането на дисциплинарно наказание на служител и отмяната на заповедта за това като незаконосъобразна не е административна дейност, от която да са последвали вреди за гражданин, а това е хипотезата, при наличието на която се ангажира отговорността на административния орган по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Действията, свързани с оповестяване на наложеното дисциплинарно наказание също не могат да се окачествят като дейност на административен орган в хипотезата на чл. 1 от ЗОДОВ, защото те не съставляват властнически волеизявления, които регулират поведението на други правни субекти. Тези действия обаче са свързани с проява на служебните задължения на длъжностните лица от системата на МВР, каквито са главния секретар на МВР и директора на регионалното звено да информират медиите за дейността на ръководените от тях звена. В този смисъл е неоснователно възражението на този касатор, че юридическото лице РДВР, респективно правоприемника му сега не следва да отговаря за действията на директора на РДВР, тъй като такива не са му били възложени. Изрично възлагане за този случай няма, но огласяването на уволнението е станало при изпълнение на служебните задължения на директора. То е неправомерно, защото е направено преди заповедта да влезе в сила, а тя се е оказала неправомерна и отменена в последствие, както и защото в процеса на това оповестяване са направени внушения за сериозни нарушения на служебните престъпления, които може би са и престъпление, засягащи честта и доброто име на ищеца. Поради това, че нарушенията, за които е било наложено дисциплинарното наказание са свързани с класифицирана информация, се е създала неяснота и съмнения, а за ищеца не е съществувала невъзможност да се защити. Конституцията в чл. 39 прогласява свободата за изказване на мнение пред средствата за масова информация, но то е ограничено в изискването на ал.2 от същия текст да се запазва честта и доброто име на засегнатите лица и възможността му да защити това свое благо /чл. 32, ал.1 от Конституцията/ Ако длъжностното лице е съзнавало, че поради обективни пречки – законова забрана за уволнения служител да разпространи служебна, или държавна тайна ще е невъзможно да се защити, като ползва правото си на отговор, той не следва да разпространява внушения за извършени нарушения, или престъпления свързани с това.
По изложените съображения е неоснователна касационната жалба на Областна дирекция “П” С. , тъй като въззивният съд не е нарушил материалния закон, като е квалифицирал спора по чл. 49 от ЗЗД и го е преценил за основателен. Не е имало основание за предявяване на иск по чл. 45 от ЗЗД директно против директора на РДВР към датата на уволнението, тъй като той е действал при изпълнение на служебните си задължения макар и в нарушение на нормите на Конституцията.
По касационната жалба на М. на в. работи.
Твърди се необснованост на решението поради това, че даването на пресконференция от главния секретар на МВР не е доказана. Това не отговаря на доказателствата по делото. В кориците на приложения том І от сл.д. № 13/2003г. л. 75-79 е изискан пълния текст на пресконференцията, проведена на 03.04.1998г. в гр. С. от главния секретар на МВР Б. П. пред журналисти от местния и централен печат по повод уволнението на трима офицери от МВР С. Видно от съдържанието на изявленията и отговорите на въпросите, имало е преди това оповестяване в пресата, а поведението на уволнените е квалифицирано като тежко нарушение на служебните задължения, което следва да се провери от прокуратурата дали не покрива състави от членове на НК. Публикациите в местната преса – вестник “Отзвук” и “Родопски” вестник и в централния печат – в. “Сега” са приложени в кориците на същия том и са изготвени по информация, дадена и от РДВР С. Обстоятелството, че е публикувано и становището на уволнените, между които и ищеца не променя извода за оповестяване на уволнението и причините според работодателя за него пред средствата за масова информация.
Неоснователно е и оплакването, че неимуществените вреди не били доказани. От показанията на разпитаните след съдебна поръчка свидетели, приложени в кориците на дело № СП-4/2001г. на Смоленски РС е видно, че ищецът е понесъл тежко уволнението, тъй като то е било изненада за него, защото поради характера на обвиненията не е могъл да се защити и да си намери работа, бившите му колеги е трябвало да ограничат контактите си с него под страх от уволнение, а той и семейството му изпитвали остри материални затруднения, защото разчитало на неговите доходи, а той не можел да ги осигури в ситуацията, в която изпаднал, В. се и здравословното му състояние – започнал да вдига кръвно налягане и преминал на хапчета за това. За репариране на тези вреди, въззивния съд е определил обезщетение от 6 000 лв., което съответства на обществения критерий за справедливост, провъзгласен в правен с нормата на чл. 52 от ЗЗД.
Следователно оплакванията на касатора МВР за недоказаност на претенцията и за необоснованост на съдебното решение са неоснователни.
Или в обобщение наведените в двете жалби оплаквания са неоснователни. Обжалваното решение е постановено при отсъствие на наведените основания за касация, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, пето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5 от 19.12.2007г., постановено по гр.д. № С-39/2007г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: