О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 755 ,
гр. София, 04.08.2011 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли , две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Зоя Атанасова
като изслуша докладваното от съдията Илиева гр. дело № 1076/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
П. П. С., действащ чрез адвокат Д. П. е подал касационна жалба срещу решение № 89 от 18.01.2010 г. по гр.д. № 833 от 2007 г. на Варненския окръжен съд , Гражданско отделение в частта, с която е отхвърлен иска за делба на апартамент № 3/мезонет/, находящ се на третия и четвърти етаж –вляво на жилищната сграда в [населено място], [улица] със застроена площ от 228 кв.м. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението в предметното поле на чл.281, т.3 ГПК. Правят се оплаквания , които са били правени и в предходните инстанции и са обсъдени в мотивите на атакувания съдебен акт.
В представеното изложение се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т. 2 и т.3 ГПК защото считат, че допускането на касационното обжалване би имало защото е налице противоречива практика както и защото е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставя въпросите : налице ли е съществено отклонение от учреденото право на строеж след като е било учредено право на строеж за апартамент на един етаж с определена площ , а е изграден такъв на две нива и тяхната площ значителна надвишава площта по архитектурен проект както и въпроса кое е водещото волята на страните при сключването на договора за строеж или заповедта с която е одобрен КЗСП при спазването на параметрите при одобряване на архитектурния проект и заповедта , с която е извършено отчуждаване на общи части на сградата, в т.ч. и на идеални части от дворното място. Представя решения.
Касационна жалба срещу решението е подадена от В. А. Ш. чрез адвокат К. К. в тази част, с която не е допусната делбата на апартамент № 3/мезонет/ . В тази касационна жалба също се сочат нарушения на материалния закон- чл.63 от Закона за собствеността, нарушения на процесуалния закон – чл.235 , ал.2 ГПК и необоснованост.
Представено е изложение от В. Ш., в което са поставени въпросите: при надлежно учредено и реализирано право на строеж, бе ли могло същото да бъде загубено от притежателя си .Счита, че касацията следва да се допусне в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК , без да е посочена конкретната хипотеза на текста.
Подадена е касационна жалба от Г. Ж. Г. и Г. Ж. Б. срещу решението в частта, с която е отхвърлен иска за делба на мезонета. Навеждат се доводи за неправилност на решението в хипотезата на чл.281, т.3 ГПК. В изложението се позовават на хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК като считат , че е налице противоречие в практиката на съдилищата по материално правният въпрос : налице ли е съществено отклонение от учреденото право на строеж , което е било договорено за апартамент на един етаж с определена площ, а е реализирано за апартамент на две нива със значително надвишаване на площта по първоначалният архитектурен проект.
Подадена е касационна жалба и от С. Ж. Ж. и К. Ж. Ж. срещу решението в частта, с която е допусната делба на апартамент № 5 на четвъртия етаж в дясно и апартамент № 6 на петия етаж в ляво като касаторите са изключени като съделители . В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението поради наличието на “сила на пресъдено нещо” по гр.д. № 565 от 1993 г. както и поради това, че иска е уважен поради ненаведени с исковата молба или по реда на чл.116 , ал.1 ГПК /отм./ основания. Навеждат се при условията на евентуалност и основания за неправилност на решението поради неговата необоснованост, процесуална и материална неправилност.
Представено е изложение , в което се обосновава допустимост на касационно обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК като касаторите се позовават на т.1 и т.3 от ТР от 2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Поставени са и материално правните въпроси за значението при определяне на съсобствеността върху мястото наличието на застрояване върху него от сграда, притежавана в съсобственост и от сграда притежавана в режим на етажна собственост и вторият въпрос е дали отчуждението , извършено със заповед на Председателят на ИК на ОБНС, [населено място] на 68% от общите части на сградата касае и съответните идеални части от дворното място като общи части по предназначение.
Подадена е касационна жалба срещу решението от Ж. К. Ж. и С. Р. Ж. в частта , с която е допусната делба на апартамент № 5 на четвъртия етаж в дясно и апартамент № 6 на петия етаж в ляво, но са изключени като съделители . Навеждат се доводи за неправилност при условията на чл.281, т.3 ГПК и недопустимост на иска за делба поради наличието на “res judikatа”. Представено е изложение , с което се прави искане за допускане на касационна проверка на решението при условията на чл.280, ал.1 , т.1 ГПК по допустимостта на решението и материално правни въпроси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК
Подадена е касационна жалба и от З. П. В. в частта, с която се отхвърля иска за делба на апартамент № 3 /мезонет / , находящ се на третия и четвърти етаж в ляво на сградата –етажна собственост в [населено място] ,у л. И. М. № 9. В касационната жалба се позовава на неправилност на решението поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Представено е изложение , в което се прави искане за допускане на касационна проверка на решението при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материално правният въпрос –дали е налице отклонение от учреденото право на строеж след като по проект е било определено да бъде изграден апартамент на един етаж с определена площ , а в действителност се изгражда апартамент на две нива с квадратура много надвишаваща предвидената квадратура . Направено е искане за допускане на касационна проверка и при условията на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по процесуалния въпрос за обсъждане на доказателствата.
Ответниците Т. И. Т., А. Б. Т. , О. П. Х., М. Н. Й., И. Х. Й., Е. П. П. ,Р. С. Р. ,С. Х. Х. и В. И. В. не са взели становище по касационната жалба.
Касационните жалба е допустима защото е предявен неоценяем иск , който не е в приложното поле на забранителната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че въззивното решение, атакувано с изброените касационни жалби СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА при условията на всички хипотези на чл.280, ал. ГПК по следните въпроси: налице ли е съществено отклонение от учреденото право на строеж след като е било учредено право на строеж за апартамент на един етаж с определена площ , а е изграден такъв на две нива и тяхната площ значителна надвишава площта по архитектурен проект както и въпроса кое е водещото волята на страните при сключването на договора за строеж или заповедта с която е одобрен КЗСП при спазването на параметрите при одобряване на архитектурния проект и заповедта , с която е извършено отчуждаване на общи части на сградата, в т.ч. и на идеални части от дворното място; при надлежно учредено и реализирано право на строеж, бе ли могло същото да бъде загубено от притежателя си; дали е налице отклонение от учреденото право на строеж след като по проект е било определено да бъде изграден апартамент на един етаж с определена площ , а в действителност се изгражда апартамент на две нива с квадратура много надвишаваща предвидената квадратура; от значението при определяне на съсобствеността върху мястото наличието на застрояване върху него от сграда, притежавана в съсобственост и от сграда притежавана в режим на етажна собственост и вторият въпрос е дали отчуждението , извършено със заповед на Председателят на ИК на ОБНС, [населено място] на 68% от общите части на сградата касае и съответните идеални части от дворното място като общи части по предназначение и налице ли е “сила на пресъдено нещо” по гр.д. № 565 от 1993 г.
Атакуваното решение е постановено по първата фаза на делбата , с което е отхвърлен иска за делба на апартамент № 3 /мезонет/ , находящ се на третия и четвърти етаж –вляво на жилищната сграда в [населено място], [улица], както и са допуснати до делба апартаменти № 5 и 6 , но са изключени като съделители Ж. К. Ж., С. Р. Ж. , С. Ж. Ж. и К. Ж. Ж. . По делото е установено ,че в имот пл. № 11, кв.14, 8-ми подрайон , [населено място] са били изградени две сгради –едноетажна и двуетажна в режим на етажна собственост. Съсобственици на имота са били Пандели Н. С., З. П. В. , Н-ците на Г. И. П.- С. Г. П. и Л. С. П. /поч./ , Ж. Г. Н., М. Н. Й., И. Х. Й., О. П. Х. , Г. Ж. Б. и Г. Ж. Г. като наследници на С. Д. Н.. Със заповед № 130 от 12.01.1988 г. на Председателя на ИК, [населено място] са били отчуждени в полза на държавата 68% от общите части на сградата и от правото на строеж на двуетажната жилищна сграда с оглед бъдещо надстрояване- надстрояване с два етажа, мансарда и тавански стаи. Съсобствениците са обезщетени парично. Със заповед № 69 от 29.01.1987 г. е посочено ,че надстрояването ще се извърши от Н. П. С., П. П. С. , И. Х. Й. и В. А. Ш.. Заповед № 130 от 88 г. е била отменена в частта, с която е извършено отчуждаването от Пандели С. с решение от 5.03.1990 г. по гр.д. № 1333 от 1989 г. на Варненския окръжен съд защото през 1980 г. е дарил своето право на надстрояване с нотариален акт на синовете си Н. и П. С.. При тази обстановка е приел, че отчуждаването на правото на надстрояване е извършено в пълен обем. В. посочва, че отчуждаването е първично правно основание на което държавата придобива правото на собственост като е без значение дали отчуждаването е било извършено от действителния собственик. Прието е, че не е извършено отчуждаване на идеални части от дворното място като общи части по предназначение по смисъла на чл.38 от Закона за собствеността, предвид обстоятелството, че в заповедта за отчуждаване е посочено, че се отчуждава право на строеж. След извършеното отчуждаване държавата е отстъпила право на надстрояване с отделни договори на самостоятелни обекти в полза на В. Ш., Т. Т. , Н. П. С. и П. П. С. . При тази фактическа обстановка и след изслушването на заключението на в.л. П. М. и допълнителните заключения на Й. Б. , с които е доказано, че строежа на място е реализиран в отклонение от утвърдения архитектурен проект е постановено атакуваното решение при което е прието ,че апартамент № 5 и № 6 са извън обема на надстрояването , тъй като не съответстват на действащия КЗСП и архитектурните проекти поради което да придобити по реда на чл.92 ЗС от съсобствениците на терена. По отношение на апартамент № 3/мезонет/ е прието, че съответства на обекта , предвиден за Т. Т. и В. Ш. . Зачел е разпоредителната сделка осъществена от Т. Т. в полза на Ж. Ж. , който от своя страна го е прехвърлил на С. Ж.. Намерено е ,че при изграждането на апартаменти №№ 5 и 6 е осъществен ексцес на правото на строеж и следва да се приложи нормата на чл.92 ЗС като е изследва кои е бил собственик на земята към момента на съграждането им .
Настоящия съдебен състав намира за основателно искането за допускане на касационно обжалване на решението при поставените по-горе въпроси.
На основание т.18, ал.2, т.2 вр. с т.3 от Тарифата за таксите събирани от съдилищата по ГПК З. П. В., П. П. С. и В. А. Ш. следва да платят държавна такса по 40 лв. по сметка на ВКС , като представят и надлежен документ. Ж. К. Ж., С. Р. Ж. от една страна и С. Ж. Ж. и К. Ж. Ж. от друга следва да платят по 40 лв. държавна такса , като представят и съответен документ за това.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 89 от 18.01.2010 г. по гр.д. № 833 от 2007 г. на Варненския окръжен съд , Гражданско отделение в частта, с която е отхвърлен иска за делба на апартамент № 3/мезонет/ ,находящ се на третия и четвърти етаж –вляво на жилищната сграда в [населено място], [улица] по касационните жалби на П. П. С. , В. А. Ш. и З. П. В. както и в частта, с която е отхвърлен иска за делба на апартаменти № 5 и 6 по отношение на съделителите Ж. К. Ж., С. Р. Ж. , С. Ж. Ж. и К. Ж. Ж. при условията на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
УКАЗВА на З. П. В., П. П. С. и В. А. Ш. да представят квитанция за внесена държавна такса по сметка на ВКС по 40 лв. всеки.
УКАЗВА на Ж. К. Ж., С. Р. Ж. да представят квитанция за внесена държавна такса по сметка на ВКС по 40 лв.
УКАЗВА на С. Ж. Ж. и К. Ж. Ж. да представят квитанция за внесена държавна такса по сметка на ВКС по 40 лв.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване след представяне на квитанциите за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: