О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 755
София, 13.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 3071/2008 година по описа на ІІ гр.отделение на ВКС
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “В” О. гр. Д., представлявано от управителя К. Г. , приподписана от адв. Н от Хасковската АК срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд от 12.ІІ.2008 г. постановено по в.гр.д. № 781/2008 г., с което на ищеца П. Д. К. е присъдена сумата 4250.63 лв обезщетение по чл. 225 ал.3 от КТ и лихва за забава. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК жалбоподателят се позовава на произнасяне по съществен материалноправен въпрос за предпоставките за присъждане на обезщетението по чл. 225 ал.3 от КТ, по който въпрос съществува противоречива съдебна практика и който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор по жалбата от П. Д. К. от гр. Д. ищец по делото, в който се поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Евентуално се поддържа, че жалбата е неоснователна по същество.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на 4 г.о.взе предвид следното: Хасковският окръжен съд в обжалваното решение е присъдил обезщетението по чл. 225 ал.3 от КТ за целия претендиран период от 28.VІІІ.2000 г. до датата на допълнителното споразумение към трудовия договор 7. Х.2002 г. без да съобрази, че е било спряно изпълнението на решението по исковете по чл. 344 ал.1 от КТ на основание чл. 236 от ГПК с определение № 5 от 29.І.2001 г. по гр.д. № 2454/2000 г. на ІІІ г.о. на ВКС след внасяне на обезпечение по чл. 218б от ГПК, внесено на 13.ІІ.2001 г. На второ място, в производството по настоящото дело пред Димитровградския районен съд и Хасковския окръжен съд ищецът не е ангажирал доказателства за обстоятелството, че е останал без работа за целия период от време. Такива е приложил към отговора на касационната жалба – преснимани страници от трудовата книжка. Присъждането на сумата по обжалваното решение без да се вземе отношение относно дължимостта на обезщетение по чл. 225 ал.3 от КТ за времето на спиране на изпълнението на решението по чл. 344 ал.1 от КТ в производството по отмяната му по чл. 231 ал.1 б.”в” от ГПК(отм.) както и без да са събрани доказателства за периода, в който ищецът не е бил в трудово правоотношение, което съгласно правилата на чл. 127 ал.1 от ГПК(отм.) е в негова тежест представлява произнасяне по релевантни за изхода на спора материално правен и процесуално правен въпроси, от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, както и при наличие на противоречива съдебна практика, обуславящи допускане на касационното обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал.1 т.2 и 3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд от 12.ІІ.2008 г. по в.гр.д. № 781/2007 г. по жалбата на “В” О. гр. Д., представлявано от управителя К. И. Г. с адрес на управление гр. Д., ул. З. № 36 вх. № 4175/11.ІІІ.2008 г.
Указва на жалбоподателя в седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 90.40 лв по сметката на ВКС на РБ, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
След внасяне на определената държавна такса за разглеждане на жалбата делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване, а в противен случай – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: