О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 756
София, 18.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 56/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Д. С. чрез неговия пълномощник адв. Р. Г., против решението на Софийски градски съд, постановено на 16 юни 2010 г., допълнено с решение от 21.06.2011 г. по гр.д. № 1306/09 г., с което е отменено решението на Софийски районен съд от 31.03.2008 г. по гр.д. №0 22201/07 г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Л. Д. С. против В. Д. С. иск за делба на 466/1266 ид. части от УПИ V-250 в кв. 4 по плана на [населено място], с площ на целия имот по документи за собственост 1 278 кв.м, а по скица- 1266 кв.м, както и за делба на УПИ ІV- за озеленяване, в кв. 4 по плана на [населено място], с площ 411 кв.м. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по разрешения с него правен въпрос, свързан с допустимостта на предявения иск за делба. Счита, че произнасянето на въззивната инстанция по този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС- ППВС № 2/ 1982 г. и ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касация В. Д. К. в писмен отговор на касационната жалба чрез неговия пълномощник адв. М. А. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че общият на страните наследодател Д. К. С. е придобил през 1961 г. на основание договор за дарение дворно място, съставляващо парцел ІІ от кв. 15 по плана на [населено място], с площ 1278 кв.м, без постройката в него. През 1970 г. същият дарил на своя син В. К. собственото си дворно място, съставляващо парцел ІІ с площ 800 кв.м, без постройката в него.
С помощта на съдебно- техническа експертиза е било установено, че парцел ІІ от кв. 15 по плана от 1961 г. е бил отреден за имот пл.№ 172, който е идентичен с ПИ № 249 и ПИ 250. Имотът, описан в нотариален акт № 105/70 г. е идентичен с част от имот № 250. По плана от 1965 г. същият е бил с пл.№ 95 и за него са били отредени два парцела: парцел ІІ- 95 с площ 800 кв.м и парцел ХІ—95 с площ 763 кв.м.През 1988 г. имотът бил записан с пл.№№ 249 и 250, като за имот пл.№ 249 е бил отреден УПИ ХVІІ- с площ 766 кв.м, а за имот пл.№ 250- УПИ V. Част от имот пл.№ 250 с площ 411 кв.м. е бил включен в парцел ІV- за озеленяване.
За да отхвърли иска за делба на 466/1266 ид. части от от УПИ V- 250, въззивният съд е приел, че в него е била построена триетажна жилищна сграда, която не е предмет на спора. В хода на делото право на собственост върху отделни етажи в нея са придобили трети по делото лица. Оттук е направил извод, че е възникнала етажна собственост, парцелът е придобил статут на обща част по смисъла на 38, ал.1 ЗС, поради което делбата му е недопустима. Искът за делба на 411 кв.м. от УПИ ІV- за озеленяване, е намерил за неоснователен по съображения, че този имот е идентичен с парцел ІІ- 95, с който общият наследодател се е разпоредил приживе в полза на своя син В. К., поради което към момента на откриване на наследството този имот не е бил в патримониума на наследодателя.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от касатора правен въпрос допустима ли е съдебна делба на съсобствен УПИ, в който има построена сграда, която принадлежи на единия от съсобствениците на земята, ако след предявяване на иска за делба самостоятелни обекти в сградата са прехвърлени от собственика на трети лица и намират ли приложение в този случай постановките на т.1, б.”е” от ППВС № 2/1982 г.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 16 юни 2010 г., допълнено с решение от 21.06.2011 г. по гр.д. № 1306/09 г.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 40 лв. и в същия срок представи доказателства за това в деловодството на съда, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: