Р Е Ш Е Н И Е
N 756
София, 24.02.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ЧЕТВЪРТО отделение в открито съдебно заседание на шести октомври , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Бонка Дечева
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1513 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, б.”а” ГПК вр. с чл.218б, ал.1, б.”в”ГПК .
Х. Р. П. е подал касационна жалба срещу решение № 489 от 3.01.2008 г. по гр.д. № 820 от 2006 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 16 от 12.03.2004 г. по гр.д. № 197 по описа на 2002 г. на Б. районен съд и е признато за установено по отношение на Х. Р. П. и П. Н. П. ,че Д. Г. Я., М. Г. Н. , Г. М. Г. и Д. М. Г. са собственици на УПИ ХХ-262 с площ от 319 кв.м. , част от УПИ ХХІ- общ. на площ от 50 кв.м. и част от УПИ ХІХ-262 на площ от 14 кв.м. със статут на придаваеми места от имот пл. № 262 по ЗРП от 1984 г. на[населено място] и при неприложена регулация. Посочените части са част от общ имот пл. № 261 от кв.23а по плана на[населено място] . Касаторите са осъдени да възстановят собствеността и предадат владението върху посоченият имот като е отменен н.а. № 111, т.07, н.д. № 1644 от 1995 г. за тези земи. Решението в частта, с която Х. Р. П. и П. Н. П. са осъдени да предадат собствеността на частта от им. пл. № 261 , която е извън регулация е влязло в сила защото в тази част решението не е било атакувано и отменено от ВКС .
В касационната жалба се подържа неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, субсумирано в хипотезата на чл.186 ГПК/отм./ , необоснованост и нарушаване на материалния закон.
Ответниците Д. Г. Я., М. Г. Н. , Г. М. Г. и Д. М. Г. са взели становище по жалбата, като са представили възражение срещу нея, в което излагат аргументи в подкрепа на касираният съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба е допустима , защото е подадена от надлежна страна , срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за нея , в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, който е започнал да тече на 15.01.2009 г. и е изтекъл на 15.02.2009 г. , а касационната жалба е подадена на 13.02.2009 г.с вх. № 423 в рамките на законният срок .
Касационната жалба е неоснователна.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Касираното решение е произнесено след отменително решение № 951/06 от 11.09.2006 г. по гр.д. № 929 от 2005 г. на Върховния касационен съд ,Четвърто”а” отделение с което са дадени указания по приложението на закона.
Добричкия окръжен съд е уважил предявените от Д. Г. Я. и С. Г. Н., починала на 27.06.2004 г. и заместена от наследниците си М. Г. Н. , Г. М. Г. и Д. М. Г./у-ние за наследници № АО -01-129 от 2004 г. /срещу Х. Р. П. и съпругата му П. Н. П. ревандикационен и установителен искове като ги е осъдил да въстановят собствеността и предадат владението на УПИ ХХ-262 с площ от 319 кв.м. , част от УПИ ХХІ- общ. на площ от 50 кв.м. и част от УПИ ХІХ-262 на площ от 14 кв.м. със статут на придаваеми места от имот пл. № 262 по ЗРП от 1984 г. по плана на[населено място] /неприложена регулация/ и е признал правото им на собственост по наследство и реституция.
Правилно и обосновано е намерил, че ищците са придобили имота по силата на наследствено правоприемство от покойната С. Г. Я., поч. на 19.05.1957 г. /у-ние № 464 от 31.10.1991 г./ , наследник на Д. К. и земеделска реституция, осъществена с решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ по адм. д. № 571 от 1994 г. на Добричкия окръжен съд въз основа на което са издадени и решения № 128 от 9.02.1996 г. и № 135 от 4.04.1996 г. на ПК ,[населено място] .
При формиране на изводите си Добричкия окръжен съд е възприел заключението на тройната техническа експертиза и на другите технически експертизи, които са взаимно непротиворечиви, установили, че имот пл. № 261 е идентичен с част от им. пл. № 891. Този индентификатор е поставен на имота от техническите власти и чрез него е извършена индивидуализацията на възстановения имот на ищците в реални граници . Проследено е включването на тази земя, първоначално със земеделски характер в урбанизираната част на[населено място] и заснета в кадастралните планове от 1954 г., 1964 г. и 1984 г. В последно посочения план е планоснета като им. пл. № 261 и е записана в разписния лист на името на К. и Н. Говедарови и Р. П. Д.. Това записване е станало на база н.а. № 113, т.01, н.д. № 275 от 1972 г. въз основа на решение от 1.10.1971 г. на Т. Комисия за замяна на тяхната земя в[населено място] с процесната.
Говедарови и Д. са сключили[населено място] П. писмен договор през 1980 г. за продажба на дворно място с площ от 1 206 кв.м.От този момент П. подържа, че е започнал да свои имота . По делото е установено ,че той и съпругата му са осъществявали фактическа власт от този момент насетне и до сега.
Това място заснето като им. пл. № 261 / тъждествено с им. пл. № 891 /. през 1984 г. е обект на приет застроително регулационен план при които спорният имот е включен в регулация и части от него са придадени към други парцели , включително част от него с площ от 306 кв.м. е отредена за улица. Регулацията не е била приложена тъй като не са платени сметки по регулация и улицата не е била реализирана. От заключенията на техническата експертиза е било установено, че в УПИ ХХ-261 от кв. 23а по плана на[населено място] е била изградена постройка на бетонов цикъл, но без утвърдени строителни книжа.
При тези данни Добричкия окръжен съд е намерил иска за основателен защото е приел, че ищците са установили правото си на собственост , получено по силата на наследствено правоприемство от К. , които притежавали 15 дка земеделска земя, спорната част от която е била включена в регулация , но върху нея не е осъществено законно застрояване – чл.10, ал.7 ЗПСЗЗ. Намерил е ,че не са били налице условията на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ и чл.18з, ал.ПП3СПЗЗ предвид осъществената замяна по реда на ЗТПС, тъй като сключването на писмен договор, който не притежава необходимата форма не представлява валидно разпореждане от една страна , а от друга не е била застроена от преобретателите Д. и Г.. Касатора не е могъл да осъществи придобиването на имота по давност предвид забранителната разпоредба на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ.
Неоснователни са подържаните в касационната жалба оплаквания за постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка- основно относно правото на собственост върху тази земя от страна на наследодателите Капитанови. По делото са събрани изобилни доказателства, изслушани са технически експертизи, които по категоричен начин установяват ,че именно спорната земя е била собственост на наследодателите на ищците и в последствие включена в урбанизираната територия на[населено място]. Касираното решение не съдържа пороците, посочени в жалбата и следва да се остави в сила.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 489 от 3.01.2008 г. по гр.д. № 820 от 2006 г. на Добричкия окръжен съд .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: