О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 758
гр. София, 15.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3122 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 54809 от 19.04.2018г. на Х. П. Т. срещу решение № 458 от 22.01.2018г. по гр. дело № 4300/2017г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-в въззивен състав, с което е отменено решение № 2474 от 07.01.2017г. по гр. дело № 18833/2016г. на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 113 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Х. П. Т. иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата 6 124.87 лв., като вместо това е постановено ново решение, с което е признато за установено, че Х. П. Т. дължи на [фирма] заплащане на сумата 6 124.87 лв. на основание договор за застрахователно агентство № 505-0090/17.01.2011г., ведно със законната лихва от 23.12.2015г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 80800/2015г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 113 състав. Въззивното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен искът по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД на [фирма] срещу Х. П. Т. за разликата над сумата 6 124. 87 лв. до пълния предявен размер от 7 324.87 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо и неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него – постановено ново решение по съществото на спора.
Касаторът – ответник въвежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следния въпрос: „Дали предвидените в договорите за застрахователно посредничество задължения за връщане на определен процент от получени възнаграждения за сключени с тяхно посредничество застрахователни договори (бонуси) имат характера на неустойка за изпълнение на договора и след изтичането на какъв срок се погасява по давност правото на застрахователната компания да поиска връщане на тези възнаграждения или части от тях?“. С оглед твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът сочи наличие на противоречива съдебна практика на въззивни съдилища по поставения въпрос, като е приложил преписи от решение № 458 от 22.01.2018 г. по в.гр. дело № 4300/2017 г. на Софийски градски съд и решение № 2787 от 09.01.2017 г. по гр. дело № 28381/2016 г. на Софийски районен съд, които са постановени по дело с идентичен предмет като настоящото. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 1 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение, както и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, по което не излага конкретни оплаквания в какво се състои очевидната неправилност.
Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ – [фирма], подава писмен отговор в законния преклузивен срок, в който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира направените съдебно – деловодни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ответника е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, но срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт – въззивно решение по търговско дело по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, произтичащ от договор за застрахователно агентство, с цена на иска под 20 000 лв. – 7 324.87 лв.. Като подадена срещу окончателно съдебно решение касационната жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Производството по делото е образувано по предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 7 324.87 лв., представляваща 80 % от платените от [фирма] на ответника Х. П. Т. месечни и тримесечни бонуси за 2011г., както и бонус „доход за начинаещи“, по сключен между страните договор за застрахователно агентство № 505-0090/17.01.2011г., които при осъществяване на предпоставките в чл. 33.1 от договора за застрахователно агентство /прекратяване на сключените от застрахователния агент застраховки преди да изтече първата година от сключването им поради неплащане в срок до 3 месеца след двумесечния рисков период за всяка от застрахователните полици на дължимите месечни застрахователни премии/, застрахователният агент дължи да върне на застрахователя. Цената на иска е 7 324.87 лв., определена съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. Процесният договор за застрахователно агентство представлява търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 вр. с чл. 1, ал. 1 ТЗ. Договорът за застрахователно агентство е уреден в дял втори КЗ, съответно в част трета КЗ /отм./, като съгласно приложимата разпоредба на чл. 164, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователният агент е физическо лице или търговец, вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 11 ЗКФН, което срещу възнаграждение по възлагане от застраховател извършва застрахователно посредничество от негово име и за негова сметка. Застрахователното посредничество е вид търговско посредничество, което съобразно чл. 286, ал. 2 ТЗ вр. чл. 1, ал. 1, т. 4 и т. 6 ТЗ е абсолютна търговска сделка. Аргумент за този извод е и разпоредбата на чл. 150, ал. 1 и 2 КЗ /отм./, според която дейността на застрахователния агент е по правило търговска дейност. Горепосоченото разбиране е споделено и в определение № 752 от 19.12.2014г. по търг. дело № 1427/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС, както и в практиката на СЕС, обективирана в т. 30 от решение по дело C-48/16 и др., съгласно разрешенията на която разпоредбите на Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите – членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители, се прилагат по отношение на договор за търговско представителство и посредничество, свързан със застрахователни услуги.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът – ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 892. 14 лв. – платен хонорар за един адвокат пред касационната инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 54809 от 19.04.2018 г. на Х. П. Т. срещу решение № 458 от 22.01.2018г. по гр. дело № 4300/2017г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-в въззивен състав.
ОСЪЖДА Х. П. Т., ЕГН: [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК:[ЕИК], сумата 892.14 лв. /осемстотин деветдесет и два лева и четиринадесет стотинки/ – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: