Р Е Ш Е Н И Е
№ 758
София, 22.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 06 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 3064 /2008 година
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Я. К. против решение № 326 от 28.05.2008г., постановено по гр.д. № 162/2008г. на Смолянски окръжен съд, с което е оставено в сила решението на РС-Смолян по гр.д. № 580/2007г. С последното е отхвърлен предявеният от него иск против ОСЗГ Смолян Д. г. с. С. и Р. у. по г. гр. С. да се признае за установено, че като наследник на Ш. С. К. /Шакир С. К. / притежава правото на възстановяване на собствеността върху гори от 18,3 дка.в м.“Ш”, землището на с. К., общ. Смолян.
С определение № 326/28.05.2008г. е допуснато касационно обжалване на осн. 280, ал.1 т.2 от ГПК, поради това, че с обжалваното решение се създава практика в района на Смолянски окръжен съд, различна от установената относно основния формулиран правен въпрос – кому принадлежи правото на възстановяване на собствеността, когато към момента на одържавяването на г. , наследодателят, на чието име са записани е починал и кой е релевантният момент за установяване правото на собственост върху г. с оглед реституцията им.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 13, ал.3 от ЗВСГЗГФ и необоснованост.
Ответницата по касация не вземат становище.
Министерство на земеделието и храните е постъпило становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Смоленски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, защото наследодателят на ищеца е починал през 1949г., а г. са били отчуждени след този момент. Тъй като закона предвиждал възстановяване собствеността върху горит лицата от които са отнети, или от наследниците им, а не в полза на лица, които са починали преди одържавяване на имотите, предявеният иск е отхвърлен..
Формулираният правен извод е неправилен. Той противоречи както на практиката по приложението на ЗВСГЗГФ, а и на всички реституционни закони, така и на нормите на чл. 5-9 от ЗН. Пределно ясно е, че когато собственика на отнетите недвижими имоти – земи, гори и т.н. е починал преди отнемането, правото на възстановяване на собствеността принадлежи на неговите наследници. Тъй като ищецът /сега касатор/ С. Я. К. се легитимира като наследник на Ш. С. К. /Шакир С. К. /, починал на 14.11.1949г., той е активно легитимиран да предяви иска по чл. 13, ал.2 от ЗВСГЗГФ от името на всички наследници. По делото е установено, че пред ОСЗГ не са заявени земи от този наследодател.
Правото на възстановяване на собствеността върху г. , съгласно чл. 3, ал.1 от ЗВСГЗГФ се възстановява на български физически и юридически лица, от които те са били отнети, или на техните наследници и правоприемници. По делото се установява от писмо № 7*8г. до Ч. районна инспекция и приложен списък на притежателите на частни гори към него, изготвен от служител на кооперация “М”, че наследодателят е имал 18,3 дка, включена в ревир “Ч“Бързово- П. ”. Според вещото лице, този списък касае гори, попадащи под приложното поле на пар.3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911г. /ЗПНДГСО/ / ДВ бр.247/1923г./ , който изисква стопанисването на г. да става само на кооперативни начала, като размера на дела се определя от комисия. Действително след 1938г. няма доказателства за земите, претендирани от ищеца, но той като представеният списък на частните гори, е съставен в изпълнение на специален бюлетин на МЗДИ от 19.11.1938г., той съставлява официален писмен документ и е годно писмено доказателство да установи правото на собственост на наследодателя по смисъла на чл. 13, ал.3 от ЗВСГЗГФ, които са примерно и неизчерпателно изброени в текста.
С оглед установеното от последната СЛЕ, приета от въззивната инстанция, че приложеният от ищеца списък на частни горопритежатели, изготвен от кооперация “М” касае земи по пар.3 от ЗПНДГСО, нормативно определени само за кооперативно стопанисване и предвид нормата на чл. 3, ал.2 и 3 от ЗВСГЗГФ, въззивният съд е следвало да изследва, включително и чрез ЛТЕ предпоставките на някой от тези две текста. Съгласно същите, подлежи на възстановяване правото на собственост в идеална част от ревир на бившите член-кооператори, съдружници и акционери или на техните наследници върху г. и земите от горския фонд на горовладелски и/или всестранни кооперации и други юридически лица, заличени от регистрите след 09.09.1944г. или преобразувани след тази дата.. При втората хипотеза правото на възстановяване на собствеността принадлежи на собствениците, респективно наследниците им към момента на преобразуването. Не е изследвано запазени ли са документи на посочената кооперация в Държавен архив и има ли в тях записвания за наследодателя на ищеца и след 1938г. Не е извършена справка и относно записванията в емлячните регистри, а декларациите от тях са годно доказателство за установяване правото на собственост. Въззивният съд не е обсъдил представеното от ищеца, а приложено и към заключението на вещото лице доказателство и не е формирал самостоятелни изводи относно това приема ли, че то установява право на собственост на наследодате на ищеца.
По изложените съображения, предвид допуснатото противоречие с материалния закон, допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост на решението, и с оглед необходимостта от събиране на горните доказателства, на основание чл. 293, ал.3 от ГПК, обжалваното решение следва да се отмени, като делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 326 от 28.05.2008г., постановено по гр.д. № 162/2008г. на Смолянски окръжен съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: