О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 758
София,17.08. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1590/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
З. Н. С. и Г. Н. А. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 782 от 04.06.2009г. по гр.д. № 1449/2008г., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Варненския районен съд № 844 от 17.03.2008г. по гр.д. № 3550/2005г. са отхвърлени предявените от тях искове против И. Д. М., Х. К. М. и Д. И. Д. за установяване на основание чл.97 ал.3 ГПК /отм./, че препис-извлечение от удостоверение № 20 от 20.03.1968 г., издадено от директора на ДЗС”Д” гр. В. е неистински документ, както и в частта, в която е оставено в сила решението по иска за предаване на владението на 600/741 кв.м. от поземлен имот № 3* по плана за новообразуваните имоти на м.”Б” гр. В., кв. Галата.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., приподписана е от адвокат , отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Твърденията на ищците в исковата молба са, че им е възстановена собствеността с издаване на заповед по §4к ал.7 ЗСПЗЗ№ 1* от 16.07.2004г. на новообразуван имот в землището на гр. В., кв.”Г” м.”Б” с площ от 2612кв.м. съставляващ поземлен имот № 3* кадастрален район 404. Ответниците И. Д. М. и Х. К. М. са оспорили иска като са се позовали на осъществяване на фактическия състав на §4а ПЗР ЗСПЗЗ по изкупуване на земята като бивши ползуватели и са представили констативен нотариален акт № 55 /1994г. а ответникът Д. И. Д. е противопоставил и възражение за придобивна давност като добросъвестен владелец от момента на сключване на договора, с който неговите родители, първите двама ответници са му дарили имота /нот.акт № 168/2000г. /.
Ищците са предявили по реда на чл.118 ГПК/отм./ инцидентен установителен иск по чл.97 ал.3 ГПК /отм./ за установяване неистинността на писмен документ издаден от ДЗС Д. К. гр. В. № 29 от 20.03.1968г. , върху който има отбелязване, че е сверен с копието от експерт и подпечатан с печат на Община В. кв. Аспарухово , представен от ответниците за доказване, предоставеното им право на ползване.
Въззивният съд е приел, че документът носи заверка, направена от длъжностно лице, представен е по административната преписка за изкупуване на земята по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, както и пред нотариуса при съставяне на констативния нотариален акт № 55/1994т. , неговите констатации имат сила на официален удостоверителен документ , която не е опровергана по надлежен ред в процеса, а липсата на оригинала се дължи на унищожаване на нотариалното дело и поради това непредставянето му не е основание да се изключи преписа от документите по делото. Въззивният съд е изложил и съображения, че писмото от държавния архив, че не се съхранява протокол от 10.10.1967г. на ИК на ОНС гр. В. не доказва, че такова заседание не е провеждано.
В изложението за допускане на касационното обжалване касаторите се позовават на основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК като поставят множество процесуални въпроси, които могат да се обобщят и уточнят в следния смисъл: 1. представлява ли официален свидетелстващ документ заверено от неизвестно лице ксероксно копие което не е доказателство по отменения ГПК в какъвто смисъл се е произнесъл ВКС в решение 1057/2008г., ІІ г.о., 651/1985г. по гр.д. № 372/1985г. , решение № 374//1994г. на ВС, ІV г.о. и др. ; 2. трябва ли страната, която се позовава на изгубен документ, да установи съдържанието му , както е прието в решение на ВКС, ІІІ г.о. № 1351/1960г. 3. Ако такъв документ е бил представен пред нотариус длъжна ли е страната, която го оспорва да опровергае удостоверителното изявление на нотариуса и следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 128 ал.2 ГПК /отм./ при неизпълнение на задължението по чл.152 ГПК /отм./ за представяне на оригиналния документ, както е прието в решение на СГС от 21.11.2005г. по гр.д. № 1323/2005г. и решение 1328/1956г. на ВС, І г.о. Съществуването на противоречива съдебна практика по тези въпроси , формирали решаващите изводи на съда е основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В останалата част в изложението се съдържат доводи за неправилност на решението по чл.281 ГПК, които са неотносими в настоящото производство и те ще бъдат обсъдени при разглеждане на жалбата по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 782 от 04.06.2009г. по гр.д. № 1449/2008г. в частите, в които е отхвърлен иска по чл.97 ал.3 ГПК /отм./ и ревандикационния иск по чл.108 ЗС.
Указва на касаторите да внесат 50 лв./петдесет лева/ държавна такса по сметка на Върховния касационен съд и да представят вносният документ по делото, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавната такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: