ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 759
София, 12. юни 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1790 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 564/12.12.2012 на Врачанския окръжен съд по гр.д. № 743/2012, с което е потвърдено решение № 158/13.07.2012 на Козлодуйския районен съд по гр.д. № 552/2012, с което са уважени предявените искове за обезщетение за незаконно недопускане до работа по чл. 213, ал. 1 КТ със законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], К., представляван от юрк. Цв. К., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалнаправните въпроси за приложимостта на уредбата в чл. 123а КТ (Нов, ДВ, бр. 48/2006) към заварени отношения по чл. 123 КТ, възстановява ли се на работа при стария работодател след изтичането на срока на договора, работник чието трудово правоотношение е прекратено от новия работодател и старият не участвал в делото по предявения иск за незаконност на уволнението и възстановяване на предишната работа, в чия тежест е да докаже обстоятелството, че работникът е бил без работа в периода на недопускането и по процесуалноправния въпрос за допустимостта съдът да определи характера на договора между работодателите, които нямат спор по прилагането му, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата И. Ц. Г. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „управител на магазин” по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е продължило с работодателя [фирма], Е. П. по силата на договор от 03.08.2001 г. за предоставяне на столова храна и доставка на хранителни продукти. При прекратяването на договора между двамата работодатели новият работодател е уволнил ищцата и предявеният срещу него иск за незаконност на уволнението и възстановяване на предишната длъжност са уважени. Ответникът не участвал като страна по това дело. С прекратяването на договора (който по естеството си е договор за наем) обаче трудовото правоотношение на ищцата с ответника е възстановено съгласно чл. 123а, ал. 4 КТ, поради което той незаконно не я е допускал на работа през процесния период.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото и са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 564/12.12.2012 на Врачанския окръжен съд по гр.д. № 743/2012.
Указва на касатора [фирма], К. и му предоставя възможност да представи документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 256,62 лева в едноседмичен срок от връчване на определението.
Делото да докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.