Решение №759 от 20.11.2012 по гр. дело №4231/4231 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 759
София, 20.11.2012 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 499 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Л. Н. срещу решение № 549/05.04.2012 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 3042/2011 г. в частта, в която са уважени предявените срещу касатора искове по чл.266 ал.1 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД със законните последици.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване визира чл.280 ал.1 т. 1 – 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по подробно изложени съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени обективно съединени искове от [фирма] /сега Е./ срещу [фирма] по чл.266 ал.1 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и по чл.86 ал.1 ЗЗД. Ищецът претендира стойност на извършени и приети СМР и лихва за забава. Исковете са изцяло отхвърлени от СГС. САС е отменил изцяло първоинстанционното решение и е постановил друго, с което е уважил иска по чл.266 ал.1 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД за 23792.03 лв. със законна лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, уважил е иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за 4345.67 лв. – лихва за минало време до предявяване на иска и е отхвърлил претенциите за разликата от уважените до предявените размери със законните последици. САС е приел, че страните са сключили договор от 18.04.2007 г. за изработка с предмет изпълнение на СМР за обект „В. селище Райска градина” в [населено място] в [община]. Спорният предмет между страните е бил върху обема и качеството на извършените от ищеца строителни дейности и тяхното приемане по смисъла на чл.264 ал.1 ЗЗД от ответника. САС е приел, че събраните по делото доказателства не установяват постигане на спогодба по смисъла на чл.365 ал.1 ЗЗД, обективирана в писмена форма, подписана от страните, във връзка със спорните въпроси по процесния договор, извършено прихващане на дължими суми и прекратяване на спора. Изводът е направен с оглед липсата на споразумение в писмен вид, чиято форма е условие за доказване, а не за валидност. САС е приел още, че за извършените по договора от 18.04.2007 г. СМР са изготвени протоколи образец 19, приложени по делото, двустранно подписани. След подписите на всеки от протоколите е поставена забележка от ответника, сега касатор със следното съдържание: „акта не е прецизиран, инвеститора си запазва правото на корекция на вида и количеството СМР”. САС е приел, че тази забележка е без правно значение, доколкото в дадения от закона срок по приемане на извършените СМР по чл.264 ал.1 ЗЗД, възложителят е следвало да направи всички свои възражения за неправилното изпълнение, а в протоколите под които двете страни са се подписали са описани конкретно извършените СМР без забележки. Извършената добавка /и то неконкретизирана/ под подписите на страните е в противоречие с разпоредбата на чл.264 ал.2 ЗЗД /погрешно е посочен чл.364 вместо чл.264 ЗЗД/ и не следва да се взима предвид. Относно размера на дължимите и незаплатени СМР, САС се е позовал на заключенията на СТЕ /вариант І/ и ССЕ, съобразили стойността на извършените СМР, изчислени по единични цени и количества, посочени в представени по делото протоколи, както и извършени плащания. Съобразно тези доказателства, САС е приел, че възложителят, сега касатор, дължи на изпълнителя главница от 23792.03 лв. за изпълнени и приети СМР със законна лихва от предявяване на иска до окончателното плащане и лихва за забава до предявяване на иска в размер на 4345.67 лв.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в изложението си касаторът поставя следните въпроси: „дали подписаният между страните протокол може да се квалифицира като спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД, уреждащ отношенията между съконтрахентите; дали при наличие на спогодба и липса на изрично оспорване на нейната валидност Съдът може да се произнесе по спора; дали страните могат да договарят акт, с който да се приемат извършени СМР и дали акт образец 19 е окончателният акт за приемане на извършена работа, респективно за изчерпване на възраженията на възложителя.” Така поставените въпроси не са обуславящи изхода на спора с оглед установената и приета от САС фактическа обстановка, за която са изложени подробни съображения в мотивите на обжалваното решение и въз основа на която са направени съответните правни изводи за липса на спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД и липса на конкретни възражения, обективирани от възложителя при приемане на извършени СМР. САС изрично е посочил, че писмена спогодба между страните за взаимни отстъпки, прихващания на задълженията и прекратяване на спора за тях няма. Вярно е, че има извършени и приети плащания между страните на сочено основание „протокол за прихващане”, има предложение за извършване на прихващане с дата, която е поправена, тези доказателства са посочени в мотивите на САС и те са индиция за някакви договорености между страните, плащанията са съобразени от ССЕ, но липсва двустранно подписана спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД за цялостно уреждане правоотношенията между страните и прекратяване на спора за тях. Щом САС е приел, че липсва такава спогодба, обективираща в писмен вид двустранно изразено съгласие между страните за отстъпки, прихващания и прекратяване на спора за тях, необуславящ изхода на спора е въпросът може ли един протокол и то неконкретизиран да се квалифицира като спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД и оспорвана ли е нейната валидност. Необуславящ е и въпросът, свързан с приемането на извършените СМР по сключения между страните договор. В случая страните са договорили приемането на извършените СМР в сключения от тях договор от 18.04.2007 г., съответстващ на законовите разпоредби /чл.264 ЗЗД/. Обстоятелството, че в двустранно подписаните актове образец 19 от страните е добавена забележка за непълнота на актовете, без тя да е конкретизирана и то след подписите на страните, не означава наличие на нова договореност между страните, нито на дерогиране на законовата разпоредба на чл.264 ал.2 ЗЗД както е посочил и САС. Вярно е, че в мотивите си на стр. 16 от решението, САС се е позовал на чл.364 ал.1 и чл.364 ал.2 ЗЗД относно приемането на извършена работа и възраженията на възложителя за същата, но очевидно това е фактическа грешка по смисъла на чл.247 ал.1 ГПК, текстовете на чл.364 ал.1 и ал.2 от ЗЗД са грешно посочени от САС, а е възпроизведено съдържанието именно на чл.264 ал.1 и ал.2 ЗЗД относно приемане извършена работа и възражения по изпълнението й, не на разпоредбите, регламентиращи договора за дружество по чл.357 и сл. ЗЗД. Независимо че така поставените въпроси не са обуславящи изхода на спора, следва да се посочи, че липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Сочената съдебна практика – решения на ВКС № 638 по т.д. № 302/2008 г., № 1661 по д. № 972/1999 г. и № 311/29.04.2004 г. по гр.д. № 567/2003 г. са по обективно неидентични казуси, постановени при различно установена и приета фактическа обстановка, при различни доводи и възражения, направени от страните в сравнение с настоящото дело. Не е налице и противоречие с цитираното ТР №1/2001 г., тъй като въззивното решение не е без мотиви, както твърди касаторът. САС е изложил мотивите си на 17 страници, видно от обжалваното решение, мотиви има – решаващи и проверяващи, макар и неравностойни, твърде подробни и обстоятелствени, а тяхната правилност и обоснованост може да бъде предмет на оплакване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не е налице липса на мотиви, респективно противоречие с т. 19 от цитираното ТР № 1/2001 г. Не е налице и някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, доколкото касаторът свързва наличието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК само с необходимостта да се отговори на въпроси, необуславящи изхода на спора, както се посочи по-горе – за липса на спогодба и договаряне за приемане на извършени СМР при наличие на договор и приемане с двустранно подписани протоколи.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника направените и поискани разноски в размер на 1500 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът :

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 549/05.04.2012 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 3042/2011 г. в частта, в която са уважени предявените искове по чл.266 ал.1 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД със законните последици.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] с адрес за призоваване [населено място], [улица] ет. 1 да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева адвокатски хонорар.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top