Р Е Ш Е Н И Е
№ 759
София, 28.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора СТАНЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 3270 /2008 година
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по к. жалба, подадена от Р. Н. К. против решение № 52 от 23.04.2008г. по гр.д. № 2154/2007г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение по гр.д. № 2160/2005г. на СГС. С последното е отхвърлен искът, предявен от касатора за солидарно осъждане на С. о. и М. с. на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ да му заплатят 30 000 лв. имуществени вреди, свързани с възстановяване на апартамента му след настъпилата авария – вертикално разцепване на блок 208 в кв. “Н” в гр. С. на 21.08.2000г. и 10 000 лв. неимуществени вреди от претърпения стрес от аварията и последвалата драстична промяна на начина на живот и социалната среда.
С определение № 171/08 от 26.11.2008г. е допуснато касационно обжалване на възивното решение на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК за отговор на поставеният в касационната жалба материално правен въпрос “какво представлява вертикалното пропукване на блок 208 в кв. “Н” гр. С. по смисъла на нормативните актове и какви са задълженията на Общината и на МС.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 1 от ЗОДОВ, чл. 230 от ППЗТСУ/отм/, чл. 11 и 12 от Наредба № 15 от 02.06.1986г. за стопанисване, подържане и ремонтиране на жилищния фонд, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в не обсъждане на относими към предмета на спора доказателства и необоснованост.
Ответниците по касация не вземат становище.
Прокуратурата взема становище за частична основателност на жалбата. В частта, с която въззивната инстанция се е произнесла по нищожността на издаденото строително разрешение, представителят на прокуратурата счита решението недопустимо, тъй като не е било допуснато подобно изменение на иска. Счита, че разцепването на блока не съставлява “авария” по смисъла на пар.1 от ДР на Правилника за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствия при бедствия, аварии и катастрофи. Поради това и защото не е доказано правоприемство между К по архитектура и благоустройство и Министерския с. , счита, че в тази част иска е недопустим и решението следва да се обезсили. Претенцията за обезщетение поради бездействие след аварията на СО, прокурорът счита за неуточнена по периоди, а тази за обезщетение поради не съхраняване на строителната документация от общината – за основателна.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски апелативен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
За да постанови обжалваното решение, въззивния съд е приел, че не може да се установи нищожност на строителното разрешение за блок 208 в кв.”Н” и на архитектурния проект, щом те не се пазят, а и не може да се приеме, че те са издадени от некомпетентен орган и извън компетентността му. Не съхраняването на тези книжа е прието, че не е в причинна връзка с аварията, а евентуално би забавило, или затруднило отстраняване на последиците от нея. Прието е, че Общината няма задължения по профилактика на сградите-етажна собственост на частни лица и въпреки това тя е дала предписание за укрепване още през 1998г., което не е изпълнено от собствениците. Твърдението за бездействие на Общината след злополуката е прието за недоказано, тъй като общината е доказала, че е извършила поредица от действия, които са в съответствие с чл. 7, ал.1 от Наредба № 8/14.09.1987г./отм/ДВ бр. 77/06.10.1987г. отм. бр. 36/04.05.2007г./. Описаното в исковата молба събитие е преценено, че не съставлява “авария” по смисъла на пар.1,т.3 от ДР на ПОДПЛПБАК, /ДВ бр. 13 от 03.02.1998г…отм. ДВ бр. 40/18.05.2007г/, а “авария в строителството”, по отношение на която общината е предприела адекватни мерки. Искът против МС е отхвърлен и защото той не е правоприемник на Комитета по архитектура и благоустройство, а такъв сега е МРРБ и защото Комисията по бедствия и аварии към МС не е имала задължения за предотвратяване последствията от инцидента, щом той не е бил авария по смисъла на пар.1 от ДР на ПОДПЛПБАК.
Първата претенция за незаконосъобразност на строителното разрешение и архитектурния проект се обосновава с това, че блока е изграден съобразно тях, защото е приет за ползване през 1964г. съобразно отбелязването в АДС, но основите му са на по-малка дълбочина – 1,7 м. вместо от определената за оптимална с доклада за инженерно-геодезичните проучвания на терена – 2,5 м. и предвид обстоятелството, че е установено, че е използван цимент с по-ниска проба, а връзките между панелите не са направени съобразно изискванията. Строителните книжа са издадени в периода преди 1964г. Към този момент не е действал ЗОДОВ, който е в сила от 01.01.1989г. Това е материален закон, който урежда възникналите правоотношения след влизането му в сила, защото законодателя не е предвидил обратно действие. Тъй като се твърдят вреди от издаване на незаконосъобразен административен акт, то меродавен за реализиране отговорността за вреди от него е закона, действащ към момента на издаването му. Затова за вредите от административен акт, издаден преди влизане в сила на този закон отговорността не следва да се търси по него. Това е основание за отхвърляне на първата претенция за издаване на незаконосъобразни строителни книжа за изграждане на блок 208, строен в периода 1963-1964г.
Съображенията на въззивната инстанция относно това, че тази претенция е недоказана поради това, че не се съхраняват самите строителни книжа също са верни. Дори съдът на основание чл. 128, ал.2 от ГПК /отм/ да приеме, че такива строителни книжа са издадени – факт който е безспорен, то от начина по който е изграден блока не може да се правят изводи за законосъобразността на строителните книжа. Съдебното решение не може да почива на предположения относно това кой е издал строителното разрешение и одобрил архитектурния проект и при какви условия и параметри. И по тези съображения първата претенция правилно е отхвърлена от въззивния съд.
С оглед доводът на П. за произнасяне по незаявена претенция, следва да се отбележи, че наведеното основание в исковата молба е незаконосъобразност на строителните книжа, което в хода на първоинстанционното производство е развито, като е уточнено, че нарушенията на закона при издаването им е толкова съществено, че те са нищожни. В този смисъл съдът се е произнесъл по предявена претенция, и решението не е недопустимо в тази част.
По претенцията за обезщетение поради бездействието на длъжностни лица, които имат задължение по чл. 230 от ППЗТСУ /отм/ да съхраняват безсрочно строителното разрешение и архитектурния проект, въззивният съд неправилно е приел, че не изпълнението на това задължение не е в причинна връзка с аварията, а евентуално би забавило, или затруднило отстраняване на последиците от нея. Претенцията е за вреди, настъпили за ищеца в резултат на разцепването на блока, което включва и последиците от него. Комисията, назначена от СО веднага след инцидента и СТЕ установяват, че за да започне ремонт на сградата след разцепването й предвид липсата на строителни книжа и преди всичко на архитектурния проект е необходимо първо архитектурно заснемане, а това оскъпява и забавя ремонта. В този смисъл е налице причинна връзка между не съхраняването на строителните книжа и вредите върху сградата, които със забавянето на ремонта се увеличават. Действително това не е единствената причина, поради която сградата не е ремонтирана до този момент, но е една от причините за това, за която Общината носи отговорност по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като дейността по съхраняване на строителни книжа е административна до колкото това са административни актове, за които закона е установил безсрочно да се съхраняват и задължение на общината за това. За неизпълнението на това задължение, съдът счита, че следва да присъди на ищеца обезщетение в размер на 5000 лв. При определяне на този размер, съдът се съобразява с относителната му част за настъпване на всички вреди за цялата сграда и персонално за апартамента на ищеца.
Претенцията за обезщетение за вреди, настъпили от бездействието на Общината за осъществяване на контрол по Наредба № 15 от 02.06.1986г. за стопанисване, подържане и ремонтиране на жилищния фонд /ДВ, бр. 79 от 10.10.1986 г/ ищците обосновават с това, че СО не е изпълнила задължението си да извършва преглед на всички жилищни сгради без оглед на това чия собственост са и да дава предписания за своевременно извършване на ремонти. Това задължение е установено с чл.11, ал.1 от Наредбата, която определя и периодичността на профилактичните прегледи да се извършва два пъти годишно. В този смисъл не е налице нередовност на исковата молба в тази част относно периода на неизпълнение на това задължение, т.е. доводът на прокуратурата за нередовност на исковата молба в тази част е неоснователно. Предписаните действия на общината по тази наредба по отношение на сградите, собственост на частни лица са по установяване на необходимостта от ремонти и сигнализирането за обема им, но под ръководството на домоуправителя на етажната собственост, съгласно чл. 14 от Наредбата. За сгради, индивидуална собственост не е предвидено задължение за общината тя да извърши ремонта. Съгласно чл. 26, ал.4 от Наредбата, жилищните сгради, индивидуална собственост на граждани се финансират от тях.
Претенцията на ищеца е за не осъществяване на профилактични прегледи по чл. 11 от Наредбата. От приложената по делото кореспонденция се установява, че с протокол № 67 от 01.10.1998г. е предписано на собствениците от СО извършване на техническа експертиза за състоянието на блока. Това предписание на общината не е изпълнено от собствениците на сградата. Следващи профилактични прегледи до инцидента на 21.08.2000г. Общината не е правила, но предвид неизпълнението на първите предписания от собствениците, вредоносния резултат не е в причинна връзка с бездействието на общината, а на собствениците. През м. март 2000г. те са били наясно с предаварийното състояние на сградата, видно от кореспонденцията, приложена по делото, но не са предприели никакви действия по укрепване и ремонт. Това обосновава правилността на извода на възивната инстанция за неоснователност на тази претенция.
Последната претенция на ищеца е за бездействие на съответните длъжностни лица от състава на С. о. след аварията в блок 208 на 21.08.2000г. законосъобразно и обосновано е приета за неоснователна от въззивната инстанция, тъй като общината е извършила своевременни и адекватни действия – назначена е комисия за обследване и оглед, забрана на достъпа до сградата след представяне на протокола на комисията, настаняване на собствениците във временни жилища от резервния жилищен фонд, временно укрепване на сградата, макар и с дървени греди, изразяване на готовност от общината да съдейства при заснемане на сградата и изготвяне на проект за ремонт и извършването му за сметка на собствениците обаче. Общината е поискала средства през 2003г. от Комисията по бедствия и аварии за финансиране на ремонта, което искане не е било удовлетворено. НАРЕДБА № 8 от 14.09.1987 г. за проучване на авариите в строителството на председателя на Комитета за териториално и селищно устройство, обн., ДВ, бр. 77 от 6.10.1987 г., отм., бр. 36 от 4.05.2007 г не установява задължения на общината, а за Главната инспекция по държавен технически контрол /ГИДТК/ след настъпване на авари в строителството, но въпреки това СО е извършила действия по установяване и документиране на аварията в строителството, назначила е техническа комисия за установяване на причините. Въпреки, че в чл. 7, ал.1 от Наредбата е установено задължение за ръководителите на строителните организации или на организацията, експлоатираща обекта, т.е. етажната собственост да вземат мерки за спасяване на пострадалите, ако има такива, за предотвратяване на по-нататъшното разпространение на аварията, общината е предприела действия по настаняване на собствениците в общински жилища.. Въпреки, че не е установено за нея задължение, тя е предприела, съгласно чл. 12, ал.4 от тази наредба отделни мероприятия, които са неотложни, като забрана на достъпа до сградата и извършване на укрепване, макар и с дървени греди. За общината не съществува нормативно установено задължение за финансира, или да извърши ремонт на сградата, в която апартаментите са собственост на граждани. По тези съображения, решението в тази част е правилно и законосъобразно.
Срещу Министерския с. иска е насочен на две основания – като правоприемник на Комитета по архитектура и благоустройство, който незаконосъобразно е издал разрешението за ползване на обекта и поради липса на контрол от него и поради бездействие на Комитета по бедствия и аварии към МС след аварията. Изводът на въззивният съд, че не е доказано правоприемство между К е правилен. Този комитет е бил към МС, съгласно пар.8 от ЗИД на ЗПИНМ /ДВ бр.1/1963г., но през 1984г. със ЗИД на ЗТСУ /ДВ бр. 41/1984г./ е пренаименован в “Министерството на строителството и селищното устройство“. С нормативен акт не е установено кой е правоприемник на КАБ, а не нормативен акт за правоприемство, по делото не е представен. В този смисъл изводът на въззивния съд, че не е доказано правоприемство е правилен – законосъобразен и обоснован.. Отделно от това към момента на издаване на разрешението за ползване – 1964г. не е действал ЗОДОВ, поради което и отговорността за действия на администрацията от преди влизането му в сила не могат да се реализира по него.
Претенцията към МС, основана на бездействие на Комисията по бедствия и аварии към него е отхвърлена поради това, че разцепването на блок 208 съставлява “авария в строителството”, а не “авария” по смисъла на пар. 1 от Правилника за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи
Приет с ПМС № 18 от 23.01.1998 г., обн., ДВ, бр. 13 от 3.02.1998 г., в сила от 3.02.1998 г., изм., бр. 3 от 11.01.2000 г., в сила от 29.12.1999 г., бр. 22 от 9.03.2001 г., в сила от 9.03.2001 г., изм. и доп., бр. 15 от 14.02.2003 г., изм., бр. 48 от 13.06.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., отм., бр. 40 от 18.05.2007 г., в сила от 18.05.2007 г., поради което не се прилага този нормативен акт, т.е. не е ангажирана отговорността на МС. Този извод е правилен. Съгласно чл. 2, ал.1 от Наредба № 8 от 14.09.1987 г. за проучване на авариите в строителството, издадена от Комитета за териториално и селищно устройство, обн., ДВ, бр. 77 от 6.10.1987 г., отм., бр. 36 от 4.05.2007 г. “авария в строителството” е всяко разрушаване на обекти, подобекти или на отделни техни части, както и появата на значителни повреди и отклонения, поради което се прекратява строителството или експлоатацията им изцяло или на отделни техни части”. Правилника за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи
в пар.1 от ДР дефинира понятието “аварира” с оглед приложението и по смисъла на същия като “внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати, съпроводена със спиране или сериозно нарушаване на технологичния процес, с взривове, образуване на пожари, замърсяване на околната среда, разрушения, жертви или заплахи за живота и здравето на населението”. Различни са начина на настъпване и обема на последиците. Действително в процеса на строителството, или експлоатацията на една сграда може да стане авария по смисъла на пар.1 от цитирания Правилник, но за да се квалифицира като такава, следва да отговаря на признака внезапност и да е резултат от събития, които да засягат широк кръг от обекти, природата и /или живота и здравето на населението. Разцепването на блок 208 в кв. “Н” гр. С. е резултат от нарушения на технологичния процес при изграждане на сградата, но не е внезапно, защото още през 1998г. е констатирана необходимостта от ремонт, а през месец март 2000 г. състоянието на сградата е оценено като предаварийно от експерта, избран от етажните собственици да констатира нуждата от ремонт. Последиците от разцепването засягат живущите в сградата, но не засяга живота и здравето на големи групи от населението извън живущите в тази сграда. В този смисъл инцидента не съставлява авария по смисъла на пар.1 от ДР на Правилника и за него не са били приложими процедурите по вземане на мерки за отстраняване на последствията от аварии. По тези съображения правилно е отхвърлен иска против МС, към което е била Комисията по бедствия и аварии.
По изложените съображения, решението на въззивния съд следва да се отмени само в частта, с която е отхвърлен иска за сумата от 5 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от бездействието на длъжностни лица, които имат задължение по чл. 230 от ППЗТСУ /отм/ да съхраняват безсрочно строителното разрешение и архитектурния проект, В останалата част решението е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 52 от 23.04.2008г. по гр.д. № 2154/2007г. на Софийски апелативен съд, в частта, с което е оставено в сила решение по гр.д. № 2160/2005г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от Р. Н. К. за осъждане на С. о. на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ да му заплати обезщетение до размер на 5 000 лв. за имуществени вреди от бездействие на длъжностни лица от С. о. , които имат задължение по чл. 230 от ППЗТСУ /отм/ да съхраняват безсрочно строителното разрешение и архитектурния проект, което е затруднило възстановяване на апартамента му след настъпилата авария при експлоатацията на сградата – вертикално разцепване на блок 208 в кв. “Н” в гр. С. на 21.08.2000г. и вместо това постановява
ОСЪЖДА С. о. да заплати на Р. Н. К. от гр. С., ж.к. “М”, бл. 427,вх. А, ет.3, ап.10 ЕГН-4911176748 на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ обезщетение в размер 5 000 лв. имуществени вреди от бездействие на длъжностни лица от общината които имат задължение по чл. 230 от ППЗТСУ /отм/ да съхраняват безсрочно строителното разрешение и архитектурния проект, което е затруднило възстановяване на апартамента му след настъпилата авария при експлоатацията на сградата – вертикално разцепване на блок 208 в кв. “Н” в гр. С. на 21.08.2000г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 52 от 23.04.2008г. по гр.д. № 2154/2007г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: