8
Р Е Ш Е Н И Е
№76
гр. София,14.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
При секретаря Милена Миланова като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1841 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [община] срещу Решение №1417 от 03.12.2012г. по т.д. №950/2012г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №199 от 08.06.2012г. по гр.д.№29/2012г. на Смолянския окръжен съд в частта, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място], срещу [община] иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата 69 695 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между цената от 80 900 лв., по която касаторът е имал право към 08.07.2004г. да закупи недвижим имот – магазин – запад, представляващ обособен обект с идентификатор 934.37.2.4, със застроена площ от 125.35 кв.м., в жилищен блок на „Д.” с идентификатор 934.37.2, находящ се в УПИ ІІІ, кв.203 по ПУП на [населено място], представляващ общинска собственост, и по-високата цена от 150 595 лв., на която го е закупил със сключения на основание §17 ал.1 предл. първо от ПЗР на ЗПСК във вр. с чл.35 ал.1 т.2 от ЗППДОбП /отм./, приватизационен договор от 26.09.2007г., както и в частта, с която е уважен акцесорният иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата 22 802,69 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 11.02.2009г. – 10.02.2012г.
Касаторът [община] поддържа, че обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото да се изпрати по компетентност на административен съд – [населено място], тъй като отговорността следва да се търси по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Евентуално подържа, че обжалваното решение е неправилно, защото кметът на [община] не може да носи отговорност за законосъобразността на решенията на общинския съвет в качеството му на колективен орган, както и за отмененото от съда, като незаконосъобразно решение №369 от 09.03.2006г. на Общински съвет [населено място]. Навежда доводи, че забавата за приватизация на обекта се дължи и на липсата на инициатива от страна на ищеца да поиска продължаване на процедурата за приватизация. Поддържа, че наличието на сключен договор изключва възможността да се ангажира отговорността на страната по него на основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, като се позовава на практика на ВКС /решение №72 от 26.07.2007г. по гр.д. №840/2006г., ІІ Г.О./ Неприложимостта на деликтната отговорност обосновава с обстоятелството, че ищецът е дал съгласие за закупуване на имота при определената по-висока цена, поради което заплащането й не може да се окачестви като неправомерно поведение на страните по приватизационния договор. Прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно и за отхвърляне на предявените искове, ведно с разноските.
Ответникът [фирма], [населено място], оспорва основателността на касационната жалба. Претендира разноски.
С определение №994/21.12.2013г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за произнасяне по материалноправния въпрос: Представлява ли вреда по смисъла на чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД от действията/бездействията на кмета на общината по приключване на процедурата по приватизация, разликата между заплатената цена от купувача по договор за приватизационна продажба, сключен между него и общински съвет, в качеството му на орган на приватизацията чрез кмета на общината, и определената пазарна цена на имота към момента на преодоляване на пречките за изпълнение на първоначално взетото решение от общинския съвет, с което е прието предложението на купувача за приватизация и е открита процедурата по приватизация по реда на чл.35 ал.1 от ЗППДОбП /отм./ на същия обект.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:
Въззивното решение е постановено по предявен иск по чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди, настъпили вследствие на необоснованото забавяне на процедурата по сключването на договор приватизационна продажба от 26.09.2007г. на магазин – запад, представляващ обособен обект с идентификатор 934.37.2.4, със застроена площ от 125.35 кв.м., в жилищен блок на „Д.” с идентификатор 934.37.2, находящ се в УПИ ІІІ, кв.203 по ПУП на [населено място], сключен между Общински съвет, [населено място], като продавач и [фирма], [населено място]. Ищецът поддържа, че вредите са настъпили, поради неизпълнение от кмета на общината на задълженията, възложени му от Общински съвет, [населено място] с решение №241 от 02.03.2001г. С това решение на Общински съвет [населено място], магазинът бил включен в годишната програма за приватизация през 2001г., прието било предложението на ищеца за приватизация на обекта по реда на чл.35 ал.1 т.2 от ЗППДОбП / отм./ и било възложено на кмета на [община] да извърши необходимите процедури по изготвяне на правния анализ и приватизационната оценка на обекта и да сключи приватизационната сделка.
С обжалваното въззивно решение Пловдивският апелативен съд е възприел изводите на Смолянския окръжен съд, че е налице виновно противоправно поведение на кмета на [община], изразяващо се в бездействие да изпълни възложените му в т.3 на решение №241/02.03.2001г. на Общински съвет действия по приключване процедурата по приватизация за изкупуване от страна на ищеца по реда на чл.35, ал.1 т.2 от ЗППДОбП /отм./ на процесния магазин, след като решението на Общинскя съвет е влязло в сила и са отпаднали пречките за това. Това бездействие на кмета на [община] е окачествено от съда и като нарушение на принципа за добросъвестност при водене на преговорите съгласно чл.12 от ЗЗД. Съдът се е позовал и на извършените от кмета противоправни действия-внасяне на докладна записка, вследствие на което Общински съвет [населено място] е приел решение №369 от 09.03.2006г., с което процесният обект е включен в годишния списък за приватизация през 2006г., но по общия ред – по реда на новоприетия ЗПСК. Това решение било отменено с решение №142/29.05.2006 по адм.д.№76/2006г. на СОС, потвърдено с решение №949/04.10.2006 по адм.д.№6963/2006г. на ВАС. Недобросъвестното поведение на кмета на [община] било преустановено едва през 2007г., когато с второ решение от 29.08.20007г. на Общински съвет [населено място] са били приети правният анализ и оценката на обекта в размер на 150 595 лв. Съдът е приел, че увреждането на ищцовото дружество е пряка и непосредствена последица от бездействието на кмета на [община], а с даденото от дружеството-купувач съгласие за сключване на приватизационната сделка по новата, завишена цена, не е отпаднала отговорността на общината, тъй като с това съгласие купувачът реално е изразил желание да упражни в пълния си размер едно признато му от закона с влязъл в сила административен акт право да приватизира обекта по реда на чл.35 ал.1 т.2 ЗППДОбП /отм./ По тези съображения Пловдивски апелативен съд е потвърдил решението, с което са присъдени претендираното обезщетение в размер на 69 695 лева, както и мораторна лихва за забава на същото за периода 11.02.2009 г. – 10.02.2012г. в размер на 22 802, 69 лв.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът
на ВКС приема следното:
Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД обезщетението обхваща вредите, които са пряка и непосредствена последица на увреждането. Пряка е онази вреда, която нормално произтича от противоправното поведение и се явява негов типичен резултат. Когато вредите се дължат и на други фактори, извън волята и желанието на длъжника, те са косвени.
В хипотезата на приватизационен договор, сключен при необосновано забавяне на приватизационната процедура, уговорената в договора цена не съставлява пряка и непосредствена последица от забавата. Задължението за заплащане на цената е последица от сключването на приватизационния договор и от постигнатото от страните съгласие за неговите съществени клаузи. Поради това и размерът на уговорената цена, не може да се разглежда като пряка последица на забавата на органа по приватизацията, доколкото само неговото противоправно поведение не е в състояние да породи този вид неблагоприятни последици. В този случай причинната връзка между поведението на кмета, като орган по приватизация и намаляването на имуществото на купувача чрез заплащане на по – висока цена, е опосредена от нов факт – сключването на договора. Настъпването на този факт е обусловено от поведението на купувача и изразеното от него съгласие по съществените условия на договора за продажба. Поради това между противоправните действия или бездействия на кмета на общината, довели до забава при осъществяването на процедурата по приватизация и размерът на цената по приватизационния договор не е налице пряка причинно – следствена връзка и съответно не е осъществен фактическият състав, пораждащ деликтната отговорност.
С оглед на изложеното, становището на състава на Търговско отделение на ВКС по поставения материалноправен въпрос е,че не съставлява вреда по смисъла на чл.45 от ЗЗД, вр. чл.49 от ЗЗД от действията/бездействията на кмета на общината по приключване на процедурата по приватизация, разликата между заплатената цена от купувача по договор за приватизационна продажба, сключен между него и общински съвет, в качеството му на орган на приватизацията, и пазарната цена на имота към по – ранен момент, в който не са били налице пречки за изпълнение на решението на общинския съвет, с което е прието предложението на купувача за приватизация и е открита процедурата по приватизация по реда на чл.35 ал.1 от ЗППДОбП /отм./ на същия обект.
По същество на касационната жалба:
По доводите за недопустимост на постановеното решение съдът се е произнесъл с определението за допускане на решението до касационно обжалване, поради което този въпрос не следва да бъде обсъждан отново.
Предвид отговора на значимия за изхода на спора правен въпрос се явяват основателни оплакванията в касационната жалба за неправилност на въззивното решение. По делото е установено, че между Общински съвет, [населено място], като орган по приватизация и [фирма], [населено място], е сключен договор за приватизационна продажба от 26.09.2007г. на магазин-запад, представляващ обособен обект с идентификатор 934.37.2.4, със застроена площ от 125.35 кв.м., в жилищен блок на „Д.” с идентификатор 934.37.2, находящ се в УПИ ІІІ, кв.203 по ПУП на [населено място], като приватизационната процедура е открита с решение №241 от 02.03.2001г. на Общински съвет [населено място]. С това решение на Общински съвет , [населено място], е включен в годишната програма за приватизация на общинска собственост през 2001г. магазин „Е.”, находящ се на [улица], [населено място], прието е предложението на ищеца за приватизация на обекта по реда на чл.35 ал.1 т.2 от ЗППДОбП / отм./ и е възложено на кмета на [община] или на упълномощено от него лице да извърши необходимите процедури по изготвяне на правния анализ и приватизационната оценка на обекта и сключи приватизационната сделка. Кметът е предприел действия по изпълнение на това задължение още към 26.03.2001г., когато е внесъл докладна записка пред Общинския съвет [населено място] относно приемане на изготвения правен анализ и приватизационната оценка на процесния магазин. Тази докладна е била оттеглена на проведеното на 26.03.2001г. заседание на Общинския съвет, поради наличието на подадена жалба от третото лице [фирма] [населено място], срещу решението за откриване на приватизационна процедура. Производството по жалбата на [фирма] [населено място], срещу решение №241 на Общински съвет, [населено място], е прекратено с определение №321 от 16.05.2004г. по адм.д.№72/2001г. на Смолянски окръжен съд. Определението е оставено в сила с определение №6497/08.07.2004г. по адм.д.№1889/2004г. на ВАС, ІV-то отделение.
От 08.07.2004г. – датата на приключване на административното производство с влязло в сила определение, за кмета на [община] е възникнало задължението да сключи договор за приватизационна продажба на процесния магазин, като осигури осъществяването на останалите елементи на приватизационната процедура, по реда установен в Наредба за реда за изкупуване на предприятия и обособени техни части без търг или конкурс от лицата по чл.35 от ЗЗППДОбП /отм./, а именно да извърши действия по възлагането на актуална оценка на приватизирания обект. Кметът на [община] не е предприел тези действия до 09.03.2006г., когато с решение №369 Общински съвет [населено място] е включил процесния магазин в годишния списък за приватизация на обекти общинска собственост, през 2006г. Срещу това решение е подадена жалба от касатора [фирма] и то е отменено с решение №142 от 29.05.2006г. по адм.д.№76/2006г. на Смолянски окръжен съд, влязло в сила на 04.10.2006г., като преписката е върната на Общински съвет – [населено място] за продължаване на приватизационната процедура по реда на чл.35 ал.1 т.2 от ЗППДОбП /отм/. С решение №694 от 29.08.2007г. на Общински съвет [населено място] е приет анализ на правното състояние и приватизационна оценка на процесния магазин, а на 26.09.2007г. е сключен приватизационният договор между страните.
При така установените обстоятелства се налага изводът, че е налице противоправно бездействие на кмета на [община], изразяващо се неизпълнение на влязлото в сила решение №241 от 02.03.2001г. на Общински съвет [населено място], без да са налице обективни пречки за това, продължило в периода от 08.07.2004г. до постановяване на решението на №369 от 09.03.2006г. на Общинския съвет, с което е предвиден друг ред за приватизация на обекта. Настоящата инстанция обаче не споделя изводите на въззивния съд за наличието на пряка причинна връзка между поведението на кмета на [община] и претърпяното от ищеца – касатор в настоящото производство, намаляване на неговото имущество, изразяващо се в разликата между цената, заплатена по приватизационния договор от 26.09.2007г. и пазарната оценка на приватизирания обект към 08.07.2004г. Както бе изтъкнато по – горе тази разлика не може да бъде разглеждана като вреда, защото тя не е пряк резултат от противоправното поведение на органа по приватизация. Задължението за заплащане на тази цена е поето от купувача по приватизационния договор при знание от негова страна както за необоснованото забавяне на приватизационната процедура, така и за пазарните цени на имотите от същия вид, както към 2004г., така и към датата на сключване на приватизационния договор. Изричното изявление на купувача, насочено към настъпване на определени правни последици /в случая задължение за заплащане на цена в определен размер/, изключва възможността тези последици да се претендират от него като подлежащи на репариране вреди.
По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 предл.3 от ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови ново решение по същество, с което предявеният иск за обезщетение, както и обусловеният от него акцесорен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК, на касатора се дължат разноски за производството пред всички инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство, в общ размер на 10 479,12 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1417 от 03.12.2012г. по т.д. №950/2012г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] срещу [община], с адрес [населено място], [улица], иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата 69 695 лв., / шестдесет и девет хиляди шестстотин деветдесет и пет лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между цената от 80 900 лв., по която касаторът е имал право към 08.07.2004г. да закупи недвижим имот – магазин – запад, представляващ обособен обект с идентификатор 934.37.2.4, със застроена площ от 125.35 кв.м., в жилищен блок на „Д.” с идентификатор 934.37.2, находящ се в УПИ ІІІ, кв.203 по ПУП на [населено място], представляващ общинска собственост, и по-високата цена от 150 595 лв., на която го е закупил със сключения на основание §17 ал.1 предл. първо от ПЗР на ЗПСК във вр. с чл.35 ал.1 т.2 от ЗППДОбП, /отм./ приватизационен договор от 26.09.2007г, както и иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата 22 802,69 лв. /двадесет и две хиляди осемстотин и два лева и шестдесет и девет стотинки/, мораторна лихва върху главницата за периода 11.02.2009 г. – 10.02.2012г.
ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на [община], с адрес [населено място], [улица] сумата 10 479,12 лева /десет хиляди четиристотин седемдесет и девет лева и дванадесет стотинки/ – направени в производството разноски .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.