1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
гр. София, 29.01.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3167 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез Адвокатско дружество „К. и съдружници”, действащо чрез преупълномощен адв. И. Н., срещу определение № 2658 от 09.08.2017г. по ч. гр. дело № 3857/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав. С въззивния съдебен акт е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу разпореждане от 17.07.2017г. по т. дело № 149/2012г. на Софийски градски съд, І-2 състав в частта, с която е оставена без уважение молбата му за издаване на изпълнителен лист срещу ответника [фирма] за сумата 25 455,96 лв. въз основа на влязло в сила решение от 20.06.2014г. по същото дело.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за неправилност на извода на въззивната инстанция, че вземане, присъдено с влязло в сила решение, не подлежи на изпълнение по смисъла на чл. 406, ал. 1 ГПК, ако е погасено чрез плащане. Поддържа становище, че евентуално извършено плащане е относимо и има значение при образувано изпълнително производство, поради което в производството по чл. 406, ал. 1 ГПК не би следвало да се преценява дали сумите, присъдени с влязлото в сила решение, са дължими. Излага доводи, че при наличието на плащане на половината от присъдената сума, при издаване на изпълнителен лист само за втората половина от сумата е налице риск в изпълнителното производство да бъде направено възражение от недобросъвестния длъжник, че е погасено именно вземането, за което е издаден изпълнителен лист и да иска прекратяване на изпълнителното дело по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа, че двамата ответници отговарят солидарно за разноските, независимо, че солидарността не е предвидена в чл. 78 ГПК, тъй като тя следва пряко от деликтния характер на отговорността.
В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:
1. „Отговорността за разноски в рамките на съдебно производство деликтна ли е?” – противоречие с решение № 189/20.06.2014г. по гр. д. № 5193/2013г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и определение № 90/21.02.2017г. по ч. гр. д. № 4625/2016г. на ВКС, ГК, ІV г. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
2. „При наличие на двама ответници по дадено дело, отговорността им за разноски солидарна ли е или те отговарят разделно? Приложим ли е чл. 53 ЗЗД при отговорността за разноски?” – решение № 158/04.07.2016г. по гр. д. № 1048/2016г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 70/23.07.2015г. по гр. д. № 6858/2014г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 154/26.10.2015г. по гр. д. № 1425/2015г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 166/11.07.2014г. по гр. д. № 7030/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 187/04.11.2016г. по гр. д. № 1562/2016г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 176/12.05.2014г. по гр. д. № 7413/2013г. на ВКС, ГК, І г. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/; противоречие с определение № 298/15.06.2016г. по ч. т. д. № 981/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 41/27.01.2016г. по ч. т. д. № 2788/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 487/09.06.2009г. по ч. гр. д. № 334/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.
3. „В производството по издаване на изпълнителен лист по чл. 406, ал. 1 ГПК може ли да се изследва въпросът дали присъденото с влязло в сила решение вземане е погасено след влизане в сила на съдебното решение? Ако след влизане в сила на съдебното решение длъжникът заплати част от присъдените суми, съдебното решение удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане? При извършено плащане на част от присъдените суми след влизане в сила на съдебното решение, за пълния размер на присъдената сума ли следва да се издаде изпълнителен лист или само за неплатения размер?” – противоречие с определение № 213/05.03.2009г. по гр. д. № 2251/2008г. на САС, ГК и определение № 541/28.09.2012г. по ч. т. д. № 460/2012г. на ВКС, ТК, І т. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.
Преди произнасяне по същество на частната касационна жалба съдебният състав следва да извърши преценка за нейната допустимост с оглед обжалваемостта на въззивния съдебен акт, предвид разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Във Върховен касационен съд е образувано тълк. дело № 5/2015г. на ОСГТК по правен въпрос, решаването на който ще има значение за правилното решаване на настоящото дело, а именно: „Кои са определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, и кои от тях подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК?” Констатирана е противоречива практика по този въпрос по отношение на различни въззивни определения, едно от които е въззивно определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист /чл. 407 ГПК/. Поради изложеното и на основание чл. 292 ГПК производството по частната касационна жалба следва да бъде спряно до приключване на посоченото тълкувателно дело.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч. т. дело № 3167/2017г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение до приключване на производството по тълк. дело № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.