Р Е Ш Е Н И Е
№76
гр. София, 05.06.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3195 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 811 от 10.02.2017г. по гр.д. № 797/2016г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение №5089 от 18.08.2016г. по гр.д. № 488/2015г. на Разложки районен съд за отхвърляне на предявения от С. Р. В. против Е. А. К. установителен иск за собственост на основание придобивна давност върху нива с площ 624 кв.м. в землището на [населено място], [община], местн.”С.”, представляваща имот № 028019 по картата на землището.
Касационната жалба е подадена от ищцата С. Р. В. чрез пълномощника адв. Ю.. Поддържа се неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателката решението не е надлежно мотивирано, така че да е ясно въз основа на кои доказателства съдът е формирал вътрешното си убеждение.
Ответницата по жалбата Е. А. К. е представила писмен отговор, в който оспорва жалбата.
С определение № 101 от 23.02.2018г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по въпросите: 1/длъжен ли е въззивният съд да даде указания за посочването на доказателства за установяване на определен факт с правно значение, за който първоинстанционният съд е приел, че е установен или безспорен, или може без да дава указания да направи извод, различен от този на първата инстанция; 2/ може ли въззивният съд да обосновава отхвърлянето на иска с обстоятелства, които не са били спорни между страните – не са заявени от ответната страна и ищцовата страна не е могла да вземе становище по тях.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по установителен иск за собственост на основание давностно владение. Ищцата твърди, че през 1997г. с предварителен договор за покупко-продажба дядо й е прехвърлил на майка й Н. Ю., починала 2006г., нива от 3 дка в местн. „С.”, като владението е предадено при сключване на договора. От този имот с пл. № 235 са образувани два УПИ, като върху УПИ VІ-235 в полза на майка й е учредено право на строеж от държавата с договор от 1986г.; от площта на имот пл. № 235 остава свободна част от 805 кв.м., която е процесната; върху нея са упражнявали владение наследодателката Н. Ю. и ищцата още от момента на учредяване на правото на строеж, а след смъртта на наследодателката през 2006г. единствено ищцата владее имота, като той фактически е приобщен към УПИ VІ-235. Първоначално искът е предявен за установяване собствеността върху 805/2438 ид.ч. от имот пл. № 235. Предвид факта, че ответницата се легитимира като собственик на ПИ № 028019 по кадастралната карта, с площ 624 кв.м., който частично съвпада с посочените неусвоени 805 кв.м. от имот пл. № 235, то е допуснато изменение на иска, че същият е за ПИ № 028019 с площ 624 кв.м.
За установяване правата на ответницата е представено решение на ПК- Я. от 03.02.1997г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на А. А. Ю. върху нива от 0,624 кв.м. в местн. „С.”, имот № 028019 по картата на землището. През 2003г. е одобрена съдебна спогодба между наследниците: С. А. Ю. /дядо на ищцата/ и Е. А. Ш., при която нивата от 0,624 кв.м. е поставена в дял на Е. Ш.; през 2014г. последната е продала имота на ответницата Е. К..
Установено е, че в разписния лист имот пл. № 235 е записан на името на дядото на ищцата С. Ю. с предназначение нива. Приетата техническа експертиза сочи, че регулационният и кадастрален план са от 1985г.; от имот пл. № 235 са образувани УПИ VІ-235 и УПИ VІІ-235, като остават 805 кв.м., явяващи се продължение на двата УПИ извън регулация; в тази част е построена стопанска постройка. Според вещото лице имот № 028019 попада частично в регулацията на [населено място] и заема 27,82 кв.м. от УПИ VІ-235 и 28,30 кв.м. от УПИ VІІ-235, а останалите 567,88 кв.м. са извън регулация. Те за заградени от ищцата заедно с УПИ VІ, за който е отстъпено право на строеж.
Разпитаните свидетели сочат, че ищцата е наследила имота от майка си, тя пък го има от баща си, никой не е смущавал или оспорвал владението, имотът е засаден с люцерна за сено. Когато Е. Ш. и Е. К. дошли да слагат колчета през 2014 – 2015г. били изгонени и тогава възникнал конфликта между страните.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по съображения, че предварителният договор от 1997г. не е сключен в изискуемата от закона форма – липсва нотариална заверка на подписа, както и че влязлата в сила съдебна спогодба формира сила на пресъдено нещо относно правото на собственост, включително и спрямо ищцата.
Въззивният съд е потвърдил съдебния акт, но с различни мотиви. Приел е, че изобщо не може да тече придобивна давност на основание чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, тъй като реституционната процедура не е приключила. Към момента на постановяване на решението на Поземлената комисия за възстановяване на собствеността /февруари 1997г./ законът изисква към решението да се приложи скица, която е неразделна част от решението. Такава не е налице в приложената по делото преписка, нито е представена от страните по делото. При липсата на скица имотът не може да е обект на придобивна давност и е безпредметно обсъждането на предпоставките на чл. 79 ЗС .
По основание за допускане на касационно обжалване. В практиката по Решение № 122 от 06.06.2014г. по гр.д. № 6600/2013г. на І г.о. се приема, че предметът на спора и предметната рамка на доказването, очертани от изготвения по реда на чл.146 ГПК доклад, не могат да бъдат променяни, включително и разширявани извън изрично предвидените в чл.266, ал.1 и 2 ГПК изключения; въззивният съд не може да приеме за първи път за недоказани факти, за които няма данни и твърдения във въззивната жалба да са били спорни пред първата инстанция и по този начин да разшири предмета на доказване, ако липсва оплакване във въззивната жалба в тази насока и ако не е дал изрични указания за това. Тази практика следва да се приложи по настоящия спор.
По основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение се явява неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По делото не е имало спор дали е приключила реституционната процедура за имота по реда на ЗСПЗЗ и дали решението ПК-Я. от 03.02.1997г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на А. А. Ю., е придружено със скица. От това решение се ползва ответницата по иска, а ищцата не е повдигала спор за момента на приключването на реституцията – за нея такова оспорване е лишено от интерес, тъй като тезата й е, че за имота давност може да тече. Наред с това, видно, че решението на Поземлената комисия съдържа отбелязване, че заверените скици на двата възстановени имота са неразделна част от него, т.е. несъмнено е, че решението е придружено със скица. В доклада на първоинстанционния съд не са дадени указания за доказване приключването на реституционната процедура, нито по-конкретно за представяне на скица към решението. В решението си районният съд е приел, че давност би могла да тече най-рано от 21.11.1997г. с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Във въззивната жалба на ищцата са изложени съображения, че дори давностният срок да тече не от датата на предварителния договор 25.08.1997г., а от 21.11.1997г., то изтеклият срок е достатъчен да я направи собственик на имота. При тези рамки на въззивната жалба и при липсата на повдигнат спор между страните за момента на приключване на реституционната процедура, въззивният съд не е имал основание за първи път в мотивите, без преди това да е дал указания на страните, да счете, че поради липсата на скица възстановяването на собствеността не е приключило. А като непосредствена последица от този извод, направен в нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд е отхвърлил иска, считайки, че давност за този имот изобщо не е започнала да тече.
Предявеният от ищцата иск за собственост по давност се основава на владение, започнало въз основа на сключен на 25.08.1997г. предварителен договор за продажба между нейния дядо и нейната майка. По принцип предадената фактическа власт върху имота въз основа на предварителен договор е годно основание за начало на давностно владение, като в този случай намерението за своене се предполага съгласно чл. 69 ЗС. Събраните гласни доказателства в случая са еднопосочни, че фактическата власт върху имота е осъществявана от майката на ищцата и впоследствие от нея в периода от 1986г. до настоящия момент. Претендираният имот попада в е част от имот пл. № 235, записан по разписен лист от 1985г. на дядото на ищцата. Спорната част се явява продължение извън регулацията на УПИ VІ-235, върху който на майката на ищцата е отстъпено право на строеж. У. част, заедно с частта извън регулация, са оградени заедно и са ползвани като един имот повече от 20 години, като неурегулираната част е обработвана като земеделска земя. Наличието на ограда, обхващаща и двете части, респ. липсата на ограда между двете части, е констатирано и от вещото лице при извършения оглед. Владението на ищцата и на нейната праводателка, не е било смущавано до момента, в който ответницата Е. К. предявила права през 2015г., но била изгонена.
Ирелевантни за придобиването по давност са обстоятелствата, че през 1995г. имотът е бил предмет на делба между С. Ю./дядото на ищцата/ и неговата сестра Е. Ш. и се е паднал в дял на последната. Фактическата власт, основана на предварителния договор от 25.08.1997г., има правно значение, независимо, че към този момент поради извършената делба праводателят С. Ю. не е бил собственик на продадения имот. Придобивната давност е оригинерен придобивен способ и поради това евентуалната обвързаност на ищцата от делбата, като наследник на С. Ю., не препятства придобиването по давност, при наличие на законовите изисквания за това. При категоричните доказателства, че единствено ищцата и нейните близки са владяли имота явно, непрекъснато и спокойно и несмущавано, то фактическият състав на чл.79, ал.1 ЗС е осъществен. Доколкото спорната част е била приобщена към урегулирания поземлен имот още през 80-те години на миналия век, то тя реално не е внасяна в ТКЗС. Независимо от това, за имота е проведена процедура по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. Отчитайки това и тъй като ответницата е правоприемник на лице, на което е възстановена собствеността, то дори за начало на давностния срок да се приеме датата 21.11.1997г., съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, към момента на завеждане на иска през 2015г. е изтекъл срок повече от десет години и ищцата следва да бъде призната за собственик на имота по давностно владение.
Горното обуславя отмяна на постановеното въззивно решение и постановяване на ново за уважаване на иска.
В полза на ищцата следва да се присъдят направените разноски за водене на делото в трите инстанции, които според приложените списъци по чл.80 ГПК са 1621 лв. за първата инстанция, 650лв. за въззивната и 1385 лв. за касационната или общо 3656лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 811 от 10.02.2017г. по гр.д. № 797/2016г. на Благоевградски окръжен съд и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. А. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], че С. Р. В., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община] е собственик на основание придобивна давност на нива с площ 624 кв.м. в землището на [населено място], [община], местн.”С.”, представляваща имот № 028019 по картата на землището, при съседи: имот № 028018 – нива на Ю. С. Ю., имот № 028013 – нива на [община], имот № 028020 – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ ината и имот № 00001 – населено място [населено място].
ОСЪЖДА Е. А. К. да заплати на С. Р. В. сумата 3656/три хиляди шестстотин петдесет и шест/ лева разноски по делото за три инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: