Р Е Ш Е Н И Е № 76
гр. София, 05.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в откритото съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 752 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 73 от Закона за частните съдебни изпълнители.
Обжалвано е решение от 16.10.2017 г. по дисциплинарно дело № 11/ 2017 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители (ДК на КЧСИ), с което е отхвърлено искането на Съвета на КЧСИ за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ Е. Ш. Ю., рег. № 834 с район на действие Окръжен съд Силистра за две нарушения по изпълнително дело № 20168340400082:
· на чл. 483 ГПК – за това, че преди описа от 13.05.2016 г. на имота в землището на [населено място] село, общ. Т., обл. С., върху който взискателят е насочил принудителното изпълнение, не е извършил необходимото, за да изясни, че към вписаната възбрана имотът е съсобствен между длъжника и бившата му съпруга
· на чл. 500 ГПК – за това, че е продал имот изцяло, а не притежаваната от длъжника Ѕ ид. част, въпреки липсата на писмено съгласие от съсобственика.
Решението се обжалва от Съвета на КЧСИ с доводи, че е незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че ДК на КЧСИ в нарушение на чл. 21 СК е приела, че придобивният способ по чл. 20 ЗСПЗЗ, вр. чл. 4, ал. 4 и чл. 21, ал. 6 от Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани (НОБМГ), вр. § 23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата, ЧСИ Е. Ш. Ю., възразява, че е неоснователна. Първо, титулът на собственост изключва предвиденото в чл. 21 СК и такава е практиката на Окръжния съд, в района на който действа. Второ, от справката в Агенцията по вписванията – Имотен регистър се е убедил, че имотът е бил вписан по партидата на длъжника. Трето, чрез справка от НБД за населението е узнал, че длъжникът е разведен, но не и имената на бившата му съпруга и датата на сключения брак. Четвърто, с решението за развод по взаимно съгласие съпрузите са удостоверили, че имуществените им отношения са уредени, а това означава, че са се съгласили след развода имотът да остане в дял на длъжника. ЧСИ Е. Ю. също претендира разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата за допустима (подадена от легитимирана страна и в границите на срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ), а разгледана по същество – основателна. Съображенията са следните:
Предмет на образуваната пред ЧСИ Е. Ю. изпълнително дело са парични притезания. Всискателят е насочил принудителното изпълнение върху земеделски имот. Представил е решение № 254/ 07.01.2010 г., с което ОСЗ – [населено място], с което длъжникът е оземлен с право на собственост върху имота от държавния поземлен фонд на основание чл. 20 ЗСПЗЗ, вр. чл. 4, ал. 4 и чл. 21, ал. 6 от Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани (НОБМГ), вр. § 23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Според решението на ОСЗ – [населено място] цената на имота е 810 лв. и е погасена чрез приспадане на платени от длъжника наеми за имота от 334.40 лв. и плащане на остатъка от 483.60 лв.
По изпълнителното дело се намира справката от НБД за населението, която свидетелства, че длъжникът е разведен с решение № 635/ 11.12.2015 г. по гр.д. № 1598/ 2015 г. на РС – Силистра, но не сочи датата на сключения брак и имената на бившата съпруга.
Настоящият състав намира, че ЧСИ е бил длъжен да съобрази, че представеното решение на ОСЗ осъществява единия от двата способа за оземляване на безимотни и малоимотни граждани, които предвиждат разпоредбите на чл. чл. 20 – 23 ЗСПЗЗ, чл. чл. 37 – 44 ППЗСПЗЗ и Наредбата за оземляването на безимотни и малоимотни граждани – чрез прехвърляне на право на собственост върху земеделски имот, включен в ДПФ. Издаденият индивидуален административен акт е с вещно-транслативен ефект. Придобивният способ е резултат от упражнено лично право на длъжника – на оземляване със земеделски имот от държавния или общинския поземлен фонд, но е възмезден. При постъпилите по изпълнителното дело данни, че длъжникът е разведен, а бракът е бил прекратен на 11.12.2015 г., т.е. след решението на ОСЗ, ЧСИ Е. Ю. е бил длъжен да изиска справка от регистрите по гражданското състояние към [община] за датата, на която този брак и бил сключен, за белезите, индивидуализиращи бившата съпруга и да изиска препис от решението за развод и след тези данни да се убеди, дали към вписване на възбраната (към 12.05.2016 г.) имотът е собственост на длъжника или съсобствен с бившата му съпруга (чл. 431, ал. 2, вр. чл. 483 ГПК). От тези задължения не са го освободили данните по справката от Агенцията по вписванията – Имотен регистър за вписаната възбрана върху имота. Съгласно тази справка, имотът е бил вписан по партида (само) на длъжника. Вписването съответства на титула за собственост, който е бил представен пред съдията по вписванията – решението на ОСЗ е издадено на името на длъжника. С оглед предвиденото в чл. 21, ал. 1 СК това е недостатъчно, за да установи правния статут на имота, върху който взискателят е насочил принудителното изпълнение. Вместо да направи необходимото, ЧСИ Е. Ю. го описва (постановление от 13.06.2016 г.) и извършва публичната продан на целия имот. С постановление от 28.06.2016 г. е обявил купувач, на когото с постановление от 04.07.2016 г. възлага имота, а постановлението е влязло в сила на 12.07.2016 г. Цената от 17 149.59 лв. е платена по сметката на ЧСИ.
Съгласно удостоверение от [община], което е част от документите по дисциплинарното дело, на 09.09.1995 г. е сключен бракът на длъжника, впоследствие прекратен с решението за развод от 11.12.2015 г. Бракът е заварен по смисъла на § 4 ПЗР на СК от 2009 г., а това означава, че при липса на твърдения, респ. доказателства за избран режим на разделност, в отношенията между длъжника и неговата съпруга е действал законовият режим на имуществена общност (чл. 18, ал. 2 СК). В този режим е попаднал имотът по решение № 254/ 07.01.2010 г. на ОСЗ – [населено място], върху който взискателят е насочил принудителното изпълнение, макар решението да е на името на длъжника. Издаването му е резултат от упражнено лично право – на оземляване чрез право на собственост върху земеделски имот от ДПФ, – но осъщественият придобивен способ е възмезден. Следователно имотът е придобит в имуществена общност, доколкото липсват твърдения, респ. доказателства, които да провеждат обратно доказване на презумпцията за съвместен принос (чл. 21 СК).
По дисциплинарното дело е приложено и решението за развод по взаимно съгласие, с което брачният съд е утвърдил споразумението между съпрузите, предвидено в чл. 51, ал. 1 СК. Те не са се възползвали от възможността по чл. 51, ал. 1, изр. 2 СК със споразумението доброволно да уредят имуществените последици от развода. Следователно разводът е прекратил съпружеската имуществена общност, а имотът е останал в обикновена съсобственост между длъжника и неговата съпруга (чл. 27, ал. 1 и чл. 28 СК).
Следователно по изп. д. № 20168340400082 ЧСИ Е. Ю. е допуснал и двете нарушения (на чл. 483 и на чл. 500 ГПК). Като резултат от първото, той не е уведомил бившата съпруга на длъжника в качеството й на съсобственик на Ѕ ид. част от имота за изпълнителното дело, а тя не се е съгласявала (писмено) той да бъде продаден изцяло (чл. 500, изр. 2 ГПК). В противоречие с чл. 67, ал. 1, пр. 1 ЗЧСИ е обжалваното решение, с което ДК на КЧСИ е отхвърлила искането на Съвета на КЧСИ за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ Е. Ю. за тези нарушения. Върховният касационен съд е длъжен да го отмени и да определи дисциплинарното наказание съобразно първоначалната редакция на чл. 68 ЗЧСИ, действала към момента на извършените нарушения.
Дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител е санкционна по естеството си, а видът е размерът на наложеното наказание трябва да е съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, със смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като спази принципът на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението. В разглеждания случай се установяват две нарушения на процесуалните правила, които са засегнали правната сфера на съсобственика на имота. За бившата съпруга на длъжника окончателно е погасена законовата възможност да участва в наддаването при публичната продан или да се възползва от нея като способ за прекратяване на съсобствеността чрез осребряване на нейния дял в рамките на изпълнителното производство, а постановлението за възлагане й натрапва съсобственик – лицето, на което имотът е възложен в размера на дела, притежаван от длъжника. Извършените нарушения засягат и правната сфера на лицето, на което имотът е възложен. За него окончателно е погасена възможността да прецени, дали има интерес да придобие само дела на длъжника, а не целия имот. Постановлението за възлагане като деривативен способ го легитимира като съсобственик, а не като собственик на имота, а създаденият привиден титул за собственост е източник на възможен правен спор – за собственост и/ или за връщане на онази част от сумата, получена от взискателя/ взискателите от специалната сметка на ЧСИ, която надхвърля платената цена на дела на длъжника в имота. От значение е обстоятелството, че дисциплинарната отговорност на ЧСИ Е. Ю. вече е била ангажирана с две решения на ДК на КЧСИ, а въпреки наложените през 2016 г. и през 2017 г. глоби от 1 000 лв. и от 700 лв. той не се е поправил. Смекчаващо обаче е обстоятелството, че в съдебния район, в който ЧСИ е регистриран и осъществява своята дейност, има съдебна практика, която неправилно приема, че способът за оземляване на безимотни и малоимотни граждани чрез прехвърляне на право на собственост върху земи от държавния и общинския поземлен фонд изключва съпружеската имуществена общност (решение № 28/ 15.04.2009 г. по гр.д. № 21/ 2009 г. на Силистренски окръжен съд), а неправилната практика е споделила и ДК на КЧСИ в обжалваното решение. Поради това настоящият състав намира, че глобата от 500 лв. за всяко едно от двете нарушения отговаря на законовите изисквания за определяне на дисциплинарното наказание.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК в тежест на ответника по жалбата следва да се възложат направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав го определя за сумата 100 лв., като съобрази предвиденото в чл. 23, т. 4 от Наредбата за плащането на правната помощ и паричния еквивалент на положения труд.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 16.10.2017 г. по дисциплинарно дело № 11/ 2017 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители.
НАЛАГА на частния съдебен изпълнител Е. Ш. Ю., рег. № 834 с район на действие Окръжен съд – Силистра на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ (първоначална редакция на текста) наказания „глоба“ в размер на 500 лв. за всяко от допуснатите нарушения по изпълнително дело № 20168340400082:
· на чл. 483 ГПК – за това, че преди описа от 13.05.2016 г. не е изяснил, че към вписаната възбрана имота в землището на [населено място] село, общ. Т., обл. С. е съсобствен между длъжника и бившата му съпруга и
· на чл. 500 ГПК – за това, че ЧСИ Е. Ю. въпреки липсата на писмено съгласие от съсобственика е продал имота изцяло, а не притежаваната от длъжника Ѕ ид. част.
ОСЪЖДА Е. Ш. Ю. да заплати на К. на частните съдебни изпълнители на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 30.00 лв., а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за представителството пред ВКС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.