Р Е Ш Е Н И Е
№ 76
София 09.03.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2544/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. М. К. и Х. К. К. , двамата от град С., срещу въззивно решение №183 от 10.08.2007 г. по гр. д. № 4055/2004 г. на Софийския градски съд с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. В хода на делото Х. К. К. е починал и като жалбоподатели са конституирани наследниците му Д. С. К., М. С. Ч., Р. К. К. и С. К. Д. – всички с адрес за призоваване – град С.. Според касаторите въззивният съд неправилно е приел, че нарушението на застроителните и регулационни планове /ЗРП/ и квартално-застроителните и силуетни планове /КЗСП/ не е основание за нищожност на договорите като противоречие на закона по смисъла на чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Освен това след като липсва възможност за строителство, то договорите са нищожни поради невъзможен предмет. Неправилен е и изводът, че договорите не трябва да бъдат развалени, тъй като сградата е построена от трети лица, а не от длъжниците Ст. Б. и Хр. Ч.
Ответниците по касационната жалба Х. И. Ч., Н. С. Г. и Т. Т. Б., всички от град С., оспорват жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Софийският градски съд е оставил в сила решение от 09.01.2004 г. на Софийския районен съд по гр. д. №3695/1997 год., с което са отхвърлени предявените от Х. М. К. и Х. К. К. срещу Х. И. Ч., Н. С. Г. и Т. Т. Б. искове за прогласяване нищожността на договор от 04.10.1990 г.; на договор от 11.10.1990 г., оформен с нотариален акт №12 от 1990 г. и договор от 06.05.1991 г., оформен с нотариален акт №142 от 1991 г., както и предявеният от Х. М. К. и Х. К. К. срещу Х. И. Ч. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор от 06.05.1991 г., оформен с нотариален акт №142 от 1991 г. Въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, тъй като застроителните и регулационни планове и квартално-застроителните и силуетни планове не са нормативни актове.говореното в договорите построяване на триетажна жилищна сграда не противоречи на закона. По делото не е установено, че в процесното дворно място е било забранено от териториално-устройствените правила изграждането на тази сграда. Тя в крайна сметка е изградена и през 2004 г. е въведена в експлоатация като ползването и е разрешено от Д. за контрол по строителството на СО. Необходимостта от корекции на архитектурния проект и преработването му не означава невъзможност за построяването на сградата. Ето защо няма начална невъзможност за застрояване. Причините за неизпълнението на договорните задължения на ответника Х. И. Ч. не могат да му бъдат вменени във вина, тъй като той е бил възпрепятстван от причини с административно-правен характер – подадени от съседи жалби срещу ЧИЗРП и ЧИКЗСП и последвалата процедура по отмяната им, спиране на строителството от органи на общината и наличие на спор по чл.32 ЗТСУ/отм./ По тази причина има невиновна невъзможност за изпълнение и искът за разваляне на договора е неоснователен.
Въззивното решение е правилно. С процесните договори Х. М. К. и Х. К. К. са прехвърлили на Х. И. Ч. и С. П. Б. , чийто наследници са ответниците Н. С. Г. и Т. Т. Б., правото на собственост върху 2/3 идеални части от дворно място с правото да си построят отделни обекти в първия и третия жилищен етаж на сградата срещу задължението на Х. Ч. и С. Б. да построят за прехвърлителите жилищния обект на втория етаж с гараж. Впоследствие със съгласието на Х. М. К. и Х. К. К. правата и задълженията на Х. Ч. и С. Б. са прехвърлени на трети лица и в крайна сметка сградата е построена и през 2004 г. е въведена в експлоатация. Основанието за нищожност на сделките по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД – противоречие на закона представлява несъобразяване с предписанията на императивни правни разпоредби. То е налице когато има обективно несъответствие на договора с повелителна правна разпоредба. Правилно въззивният съд е приел, че уговореното в договорите построяване на триетажна жилищна сграда не противоречи на закона. В процесното дворно място не е било забранено от териториално-устройствените правила изграждането на тази сграда. Застроителните и регулационни планове и квартално-застроителните и силуетни планове не са нормативни актове. Обоснован е и изводът, че с посочените по-горе договори не е уговорен невъзможен предмет, тъй като необходимостта от корекции на архитектурния проект и преработването му не означава невъзможност за построяването на сградата. Правилно въззивният съд е приел, че причините за неизпълнението на договорните задължения на ответника Х. И. Ч. не могат да му бъдат вменени във вина, тъй като той е бил възпрепятстван от причини с административно-правен характер – подадени от съседи жалби срещу ЧИЗРП и ЧИКЗСП и последвалата процедура по отмяната им, спиране на строителството от органи на общината, както и от наличие на спор по чл.32 ЗТСУ/отм./ След като има невиновна невъзможност за изпълнение, то искът за разваляне на договора е неоснователен.
Няма основания за касирането на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №183 от 10.08.2007 г. по гр. д. № 4055/2004 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.