О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 760
София 13.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2603 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Дей Енерджи” ЕООД гр.Пловдив, представлявано от управителя П., чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 408 от 1.04.2019г. по в.гр.д.№ 466 по описа за 2019г. на Окръжен съд Пловдив, с което потвърдено решение № 4321 от 13.12.2018г. по гр.д.№ 14848/2018г. на РС Пловдив в частта, с която е уважен предявения иск по чл.344 ал.1 и ал.2 КТ, както и в частта, с която е уважен иска по чл.344 ал.1 т.3, във вр. с чл.225 ал.1 КТ за сумата от 12 715лв., обезщетение за оставяне без работа за периода 25.04.2018г.-18.09.2018г., ведно със законната лихва от 11.06.2018г. и в частта, с която е отхвърлен за разликата над 14 143лв. до 15 600лв., а е отменен акта на РС Пловдив в частта, с която е отхвърлен иска по чл.344 ал.1 т.3, във вр. с чл.225 ал.1 КТ за сумата от 1 427.30лв./ разлика между 14 143лв. и 12 715лв./ и вместо това е постановено друго, с което е уважен и в тази част и са присъдени следващите се държавни такси и разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Въззивният съд е преценил извършеното на основание чл.325 ал.1 т.4 КТ уволнение като незаконосъобразно, като е приел, че определената работа, за която е сключен трудовия договор по чл.68 ал.1 т.2 КТ е „приключване работи по проект „Жилга”, а не „приключване на геодезически дейности по проект „Жилга”, както е твърдял работодателя, а работата по проекта не е завършена. Въззивният съд е уважил и обусловените искове по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ, като за дължимото обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение е приел, че се дължи до 1.10.2018г., тъй като това е датата на която е установено, че ищецът е постъпил на друга работа, независимо, че е сключил трудов договор на 19.09.2018г. с друг работодател.
Касаторът обжалва решението в уважената част, като в представеното към касационната жалба изложение, се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Как се определя каква е работата при сключен срочен трудов договор по чл.68 ал.1 т.2 КТ и може ли съдът да тълкува разширително клаузата за срочност, като приеме, че тази работа не се изчерпва с работата, отговаряща на длъжността, на която работникът е нает? Позовава се на противоречие с решения, постановени по гр.д.№ 440/2015г.на ІV г.о., по гр.д.№ 4921/2016г.на ІV г.о., по гр.д.№ 2071/2008г.на ІІ г.о., съгласно които се визира работа, която е определяма по вид, обем и качество към момента на сключване на договора и при която реализирането й изчерпва съдържанието на трудовото правоотношение, 2. Счита ли се за завършена работата, за която е нает работника по срочен трудов договор по чл.68 ал.1 т.2 КТ, ако е окончателно преустановена като трудов процес?, 3. Как се определя видът работа, която работникът трябва да извърши по срочен трудов договор – спрямо длъжността, за която е нает или независимо от това, на каква длъжност е нает? Възможно ли е лице, наето на една длъжност, да изпълнява всички трудовоправни операции по даден проект, независимо от знанията и компетенциите си? и 4. Работата на работника при срочен трудов договор по даден проект, може ли да надхвърля по обем възложената работа на неговия работодател по същия този проект? Последните три въпроса, касаторът счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от И. С. Н., чрез процесуалния му представител адвокат Р., с който се оспорват както нейната допустимост, поради липса на посочените специални основания за допустимост, така и основателност. Развива подробни доводи по съществото на спора, с които обосновава тезата си за правилност на постановения въззивен акт. Претендира направените разноски по делото в размер на 1 000лв.,съобразно представен списък, реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 17.06.2019г., в т.2.1 от който е отразено, че сумата е изплатена „изцяло и в брой”.
Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по първия поставен от касатора въпрос следва да се допусне касационно обжалване, защото е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, т.е. отговаря на изискванията за общо основание за допустимост и е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС, съгласно която: за да е налице сключен срочен договор, срокът, за който се сключва договора трябва или да е ясно посочен /като време/ или да е определям, с оглед работата, за изпълнението на която се сключва. Срокът при договора по чл.68 ал.1 т.2 не е определен, а е определяем. Той е уговорен чрез определената работа, затова тя следва да се дефинира по вид, обем и качество още към момента на сключване на трудовия договор, по начин че „срока” за извършването й да е ясен за работника. Последният следва да е наясно кога точно този срок изтича, тъй като е определящ за времетраенето на трудовото му правоотношение. С реализирането на възложената работа се изчерпва съдържанието на трудовото правоотношение, възникнало на основание чл.68 ал.1 т.2 КТ и по силата на постигнатата договореност, трудовото правоотношение се прекратява. При неяснота или спорове, трудовият договор по чл.68 ал.1 т.2 КТ следва да се тълкува с оглед правилата на чл.20 ЗЗД, за да бъде изяснена действителната обща воля на страните.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 408 от 1.04.2019г. по в.гр.д.№ 466 по описа за 2019г. на Окръжен съд Пловдив.
УКАЗВА на касатора, че следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора, по същество, в размер на 394лв. /триста деветдесет и четири лева/ и да представи документ за това в канцеларията на съда, в 7-дневен срок, от получаване на съобщението, като в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.