4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 760
гр. София,27.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 949 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Й. М., действаща чрез своята майка и законен представител С. С. Николова, срещу решение № 305 от 09.11.2017г. по в.т.д. № 466/2017г. на Апелативен съд – П., с което е обезсилено решение № 386/14.12.2016г. по т.д. № 26/2015г. на Окръжен съд – Стара Загора като недопустимо и е прекратено производството по предявени от касаторката срещу„ФЕНИКС М 2016” ЕООД /предишно наименование „ВАВЛИОН” ЕООД/ искове по чл.29, ал.1, пр. последно от ЗТР за установяване, че вписаните обстоятелства по партидата на „ВАВЛИОН” ЕООД с № 20130808143010, № 20130820102539 и № 20141121080750, са несъществуващи.
Касаторката атакува въззивното решение като неправилно, като незаконосъобразно и постановено в грубо противоречие с трайната практика на ВКС, поради което иска неговата отмяна и потвърждаване на първоинстанционното решение. Твърди, че ищцата е непълнолетно дете на починалия едноличен собственик на капитала на „ФЕНИКС М-2016” ЕООД, Й. М.. Приживе последният не бил извършил припознаване на детето си, родено извън брака и при смъртта му като наследник се е конституирала бабата на детето – Б. Б.. Впоследствие с решение на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 228/2013г. бил признат произходът на Е. М. от Й. М.. С оглед ретроактивното действие на посоченото решение, към дата на смъртта на Й. М., ищцата е била единствен негов наследник, включително и по отношение на дружествените дялове, които починалият е притежавал в търговски дружества. Излага съображения за допустимост на исковете. Претендира направените съдебни разноски по делото.
Ответната страна по жалбата и по делото, „ФЕНИКС М 2016” ЕООД, в подробен писмен отговор излага становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението, съответно се поддържа, че жалбата е неоснователна.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С първоинстанционното решение, в производство по чл.29 ЗТР е признато за установено по отношение на „ВАВЛИОН” ЕООД по исковете, предявени от Е. М., чрез майка й и законен представител С. Николова, че са несъществуващи вписаните по партидата на „ВАВЛИОН” ЕООД в търговския регистър следните обстоятелства: по вписване № 20130808143010 на АВ – Търговски регистър по партидата на „ВАВЛИОН” ЕООД, с което е вписано прекратяване на участието във „ВАВЛИОН” ЕООД на починалия едноличен собственик на капитала Й. К. М., продължаване дейността на „ВАВЛИОН” ЕООД от неговата майка и законен наследник Б. А. Б., конституирането й като едноличен собственик на капитала на „ВАВЛИОН” ЕООД и назначаването й като управител на „ВАВЛИОН” ЕООД; по вписване № 20130820102539 на АВ – Търговски регистър по партидата на „ВАВЛИОН” ЕООД, с което е вписана продажба на 80 дружествени дяла, всеки един на стойност 50 лева или общо 4000 лева, представляващи 80% от капитала на „ВАВЛИОН” ЕООД, от Б. Б. на Е. К. М., след която продажба купувачът е придобил целия капитал на „ВАВЛИОН” ЕОД; по вписване № 20141121080750 на АВ – Търговски регистър по партидата на „ВАВЛИОН” ЕООД, с което е вписана продажба на 80 от 100 дружествени дяла, с номинална стойност от 50 лева всеки, от Е. М. на В. И. Е., които дялове са били собственост на починалия Й. М..
За да обезсили решението на първостепенния съд, въззивният състав е достигнал до извода за неговата недопустимост, като постановено при липса на правен интерес за упражняване на искова защита. Посочил е, че правният интерес се обуславя от правния ефект при постигане на благоприятно решение от упражнената искова защита. В случая целеният правен ефект е заличаване на вписаното обстоятелство, тъй като заличаването по чл. 30 ЗТР на вписани несъществуващи обстоятелства или установяване на нищожност или недопустимост на вписването е последица от уважаването на иска по чл.29, ал.1 ЗТР за установяване на порок на самото вписване или несъществуване на вписано обстоятелство. Същевременно съгласно приетото в ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, което запазва действието си и при действието на ЗТР, заличаването преустановява само занапред правните последици на вписването. Решаващият състав е приел, че заличаването предвидено в чл. 30, ал. 1 ЗТР, като императивна последица от уважаването на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТР, произвежда своите същински правни последици, само ако няма последващи вписвания относно същото обстоятелство, извършени след подлежащото, вследствие на уважаване на иска, заличаване. Съответно ако са извършени последващи вписвания, подлежащото на заличаване вписване вече е прекратило своето правно действие. С оглед на изложеното е обосновал липсата на активна легитимация на ищцата по иска по чл. 29, ал. 1 ЗТР, тъй като не предпоставя възможността вследствие на уважаване на иска, заличаването на вписаното обстоятелство да доведе до промяна в правното й положение като бъде възстановен статутът отпреди порочното вписване.
В приложенията по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК е посочен следният правен въпрос, като значим за изхода на спора и обусловил правните изводи на съда: „Налице ли е правен интерес от предявяване на искове по чл. 29 ЗТР за установяване несъществуването на вписани обстоятелства и искане тяхното заличаване, в хипотезата когато се търси реализация на наследствени имуществени права?” Касаторите се позовават и на наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и на основанието по чл.280, ал.2, пр. последно ГПК, като цитира следната съдебна практика: определение № 256/08.03.2011г. по т.д. № 759/2010г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 87/02.08.2013г. по т.д. № 68/2012г. на І т.о. на ВКС.
Настоящият състав намира, че е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по конкретизирания по реда на т.1 от Тълкувателно решение №1/2010. по тълк.д. №1 /2009г. на ОСГТК на ВКС процесуалноправен въпрос: „Налице ли е правен интерес от предявяване на искове по чл.29 ЗТР за установяване несъществуване на вписани обстоятелства, заличени поради последващи вписвания, в хипотеза, когато се търси защита на наследствени права върху дружествен дял при смърт на едноличен собственик на капитала на ЕООД?”. Този въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав за основателност на исковите претенции. Отговорът на този въпрос не се съдържа в посочените от касаторката актове, поради което не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. От друга страна, е осъществен вторият наведен от жалбоподателката допълнителен критерий – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, който обуславя допускането на касационен контрол спрямо обжалваното въззивно решение, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай. Предвид допускането на касационното обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, ВКС не разглежда основанието чл.280, ал.2, пр. последно ГПК.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне, съгласно чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос:: „Налице ли е правен интерес от предявяване на искове по чл.29 ЗТР за установяване несъществуване на вписани обстоятелства, заличени поради последващи вписвания, в хипотеза, когато се търси защита на наследствени права върху дружествен дял при смърт на едноличен собственик на капитала на ЕООД?”
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторката Е. Й. М., действаща чрез своята майка и законен представител, С. С. Николова, следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 305 от 09.11.2017г. по в.т.д. № 466/2017г. на Апелативен съд – П..
УКАЗВА на касатора, Е. Й. М., действаща чрез своята майка и законен представител, С. С. Николова, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на Председателя на II ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.