4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 761
гр.София, 02.11.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева търговско дело № 61273 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З….. – [населено място], [община], представлявана от адв. В. Ч., срещу въззивно решение №2337/12.11.2015г., постановено по възз.т.д. №1630/2015г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение №19003/ 10.12.2014г. по гр.д. №13749/ 2012г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от жалбоподателя отрицателен установителен иск, че не дължи на [фирма] – [населено място] и на Р. П. Р., сумата 89 880 лева – главница по запис на заповед от 27.03.2007г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.07.2007г., предмет на издаден на 12.07.2007г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№280/2007г. по описа на РС – Бяла Слатина и образувани изпълнителни дела.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК жалбоподателят сочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните, обобщени и уточнени от състава на ВКС съгласно т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК, въпроси: 1/ Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК /отм./ представлява ли предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116 б.”в” ЗЗД и прекъсва ли се давността за вземането с образуването на изпълнително дело; 2/ Тече ли давност за вземането в периода, когато изпълнителното производство е спряно по искане на взискателя – чл.329 б.”б” ГПК /отм./; 3/ От кой момент започва да тече нова погасителна давност за вземането, предмет на образувано изпълнително дело, когато поради бездействие на взискателя, изпълнителното производство е прекратено с постановление на съдебния изпълнител на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. По тези обуславящи правния спор въпроси, касаторът твърди, че даденото от въззивната инстанция разрешение е в противоречие с приетото по т.10 и т.14 от ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС.
Ответните страни по жалбата – [фирма] и Р. П. Р., представлявани от адв. Л. В., в писмен отговор поддържат становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Производството по делото е образувано по предявения от З….. – [населено място] срещу [фирма] и Р. П. Р. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на ответниците сумите, предмет на изпълнителен лист от 12.07.2007г., издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл.237 б. „е” ГПК /отм./ по ч.гр.д.№280/2007г. на РС – Бяла Слатина. От фактическа страна въззивният съд е приел, че посоченият изпълнителен лист е издаден въз основа на запис на заповед от 27.03.2007г. с падеж на 29.06.2007г., по силата на който кооперацията се е задължила да заплати на [фирма] сумата от 89 880 лева; че въз основа на същия изпълнителен лист на 12.07.2007г. е образувано изпълнително дело №67/2007г. на ДСИ при РС; на същата дата до длъжника е изпратена призовка за доброволно изпълнение и е наложен запор на слънчоглед, реколта 2007г., а на 13.07.2007г. е извършен опис и оценка на запорирания слънчоглед.
По молба на взискателя изпълнителното дело е спряно на основание чл.329 б.”б” ГПК /отм./ с постановление на СИ от 27.08.2007г. Поради непредприемане на последващи изпълнителни действия от взискателя, с постановление на СИ от 17.03.2011г., влязло в сила на 27.04.2011г., изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Впоследствие, с молба от 31.08.2012г. дружеството е поискало връщане на изпълнителния лист. На 11.09.2012г. е сключен договор за цесия, съгласно който [фирма] е прехвърлило вземането си срещу кооперацията на втория ответник – Р. Р.. На същата дата е образувано ново изпълнително дело № 507/2012г. по описа на ЧСИ В.Й., с рег.№721 и район на действие ОС – В., по което до длъжника е изпратена призовка за доброволно изпълнение и на 12.09.2012г. е наложен запор върху банковата му сметка в О. АД до размера на задължението по изпълнителния лист.
Ищецът е поддържал в процеса възражения за недължимост на сумите по изпълнителния лист, с твърдения както за наличие на каузални правоотношения между страните, чието изпълнение е обезпечавал записът на заповед от 27.03.2007г.; така и поради пороци на самата менителнична сделка, както и е релевирал доводи за изтекла погасителна давност на вземането по записа на заповед.
Във връзка с поддържаното възражение за изтекла погасителна давност на вземането, въззивният съд е приел, че молбата на кредитора по чл.242 ГПК /отм./ за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание /чл.237 б.”е” ГПК – отм./ и образуването на изпълнително дело представляват действия за принудително изпълнение и прекъсват давността, след което започва да тече нова петгодишна давност. Прието е още, че в периода, когато изпълнителното производство е било спряно на основание чл.329 б.”б” ГПК /отм./ с постановление на ДСИ от 27.08.2007г. по подадена от взискателя молба, давност не е текла, защото със спирането настъпва временна забрана да се упражняват процесуални права и да се изпълняват процесуални задължения по делото, в т.ч. изпълнителният орган няма право да извършва изпълнителни действия. Посочено е, че бездействието на кредитора в периода на спиране не е пасивност, за която той трябва да търпи санкция. В тази връзка съдът е приел, че от 27.08.2007г. до 17.03.2011г., когато с постановление на ДСИ е прекратено изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, давност не е текла, а от 17.03.2011г. е започнала да тече нова петгодишна давност за вземането по записа на заповед, която в защитения период, съгласно чл.116 б.”в” ЗЗД, е прекъсната на 11.09.2012г. с образуването на второто изпълнително дело № 507/2012г. по описа на ЧСИ. С тези решаващи мотиви е направен извод за неоснователност на поддържаното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност на вземането по записа на заповед и на предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумите, предмет на издадения на 12.07.2007г. изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл.237 б.”е” ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение. Поставените от касатора въпроси са обусловили правната воля на съда и същевременно същите са били предмет на обсъждане и разрешаване по т.10 и т.14 от ТР №2/2015г. по тълк.д. №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което касационният контрол следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2337/ 12.11.2015г., постановено по възз.т.д. №1630/2015г. на Апелативен съд – София.
УКАЗВА на касатора З…….– [населено място], [община], представлявана от адв. В. Ч., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на сумата 1 797.60 лева и да представи платежния документ по делото. В противен случай, производството ще бъде прекратено.
След изтичане на срока и в зависимост от изпълнението на указанията на съда, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване, или на докладчика за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.