Решение №761 от 26.10.2009 по гр. дело №1557/1557 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                         
 
                                                     Р Е Ш Е Н И Е
                                                                   
                                                         № 761
 
                                                         гр.София 26.10.2009г.
 
                                               В  ИМЕТО НА НАРОДА
 
       Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на  дванадесети октомври  през две хиляди и девета година в състав:
                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЗЕКОВА
                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                               СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
       при участието на секретаря Юлия Георгиева  в присъствието на прокурора …………………………..              изслуша    докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 1557 по описа за 2008г..и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на В. С. В. против решение от 8.01.08г.по в.гр.дело № 258/07г.на Окръжен съд-Монтана.с което е оставено в сила решението от 20.04.07г.,постановено по гр.дело № 1148/06г.на Районен съд- Монтана. С него е разпределено ползването на недвижим имот,представляващ дворно място,находящо се в с. П.,обл. Монтана,цялото от 1320 кв.м.,урегулирано в парцел ****,пл. № 283 кв.30 по плана на селото,ведно с намиращите се в него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда-плевня между страните по вариант І от заключението към вещото лице Р.
Изложени са касационните основания по чл.218б б.”в” от ГПК/отм./Моли решението да бъде отменено и ползването на дворното място да бъде извършено съгласно вариант ІІ от заключението на вещото лице.
Ответниците по касационната жалба М. С. В. и Ц. С. В. не заявяват становище.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:
Прието е от фактическа страна от въззивния съд,че страните по делото са съсобственици на спорния имот УПИ *,пл. № 283 м кв.30 по плана на с. П.,останала им в наследството от родителите –Стефан В. Д. ,починал през 1984г. и П. Т. Д. ,починала през 1995г. Ответникът М. С. се е отказал от наследството на баща си,поради което правата на страните са по 4/9 ид.ч.за В. В. и Ц. С. и 1/9 ид.ч.за М. С. В УПИ * В. В. и Ц. С. притежават в индивидуална собственост за всеки от тях свои жилищни сгради,летни кухни и други стопански сгради,за които не се иска разпределение на ползването.
Въззивният съд е разпределил ползването по предложение първи вариант от заключението на вещото лице Р. ,като е изложил съображения,че той отговаря на фактическото ползване и в максимална степен съответства на правата на страните. Съдът е приел,че останалите варианти са неудобни,защото при втория вариант ответникът Ц. С. няма достъп до жилищната сграда и ще се наложи изграждане на дълга пътека,заобикаляща от три страни жилището му,а третият вариант,предвиждащ изграждането на успоредна на съществуващата пътека пред къщата накърнява правата на ищеца,тъй като тя ще трябва да мине през лятната му кухня.
Касационната жалба е основателна.
С оглед данните по делото за възможен достъп до жилищната сграда на ответника Ц откъм улица с осово означение 35,до която опира процесния имот въззивният съд е следвало да упражни правомощията си по чл.157 от ГПК/отм./ и да възложи допълнителна задача на вещото лице да даде отговор на въпроса възможно ли отварянето на друг вход откъм улица с осово означение 35 с оглед осигуряване на самостоятелен достъп до жилищната сграда на Ц. С. ,както и осигуряване на достъп на М. С. до предоставената му за ползване площ от дворното място и с оглед на това да изготви вариант за разпределение на дворното място. Влошените взаимоотношения между страните и изразеното от В. В. фактическо съгласие за участва в изграждането на отделна пътека до входа на жилището на ответника Ц обосновава необходимостта да се изследва тази възможност. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е довело до необосновани изводи,поради което и неправилно е приложен материалния закон. На основание чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./решението следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да обсъди освен събраните по делото доказателства и да назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза,която да даде отговор на поставените по-горе въпроси.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
 
ОТМЕНЯ решение от 8.01.08г.,постановено по в.гр.дело № 258/07г.на Окръжен съд-Монтана.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 

Scroll to Top