О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 761
София, 09.12. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 17.11. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 303/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от З. А.”, [населено място] чрез юрисконсулт В. и адвокат Д. , с вх.№929 от 07.02.2011 год. на Софийския апелативен съд, срещу решение №1027 от 15.12.2010 год. по гр.д.№555/2010 год. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила Решение №2001 от 03.05.2010 год. по гр.д.№3189/2009 год. на Софийския градски съд, ГК, І-4 състав в частта, с която са уважени предявените от М. С. А., от Б. И. К. и Б. И. К. срещу касатора при условие на субективно съединяване искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за по сумата над 40 000 лв. до 100 000 лв., в частта, с която е отменено първоинстанционното отхвърлително решение и по реда на чл.258 ГПК са уважени предявените от ищците искове за разликата над по 100 000 лв. до пълния предявен размер за по 150 000 лв., както и в частта, с която Софийският апелативен съд е определил изискуемостта на цялото присъдено обезщетение от момента на настъпилото ПТП- 04.06.2008 год., включително и на това, присъдено от първата инстанция.
Касаторът твърди, че обжалваното решение, в частта, с която е определен началният момент на изискуемостта на присъденото от първата инстанция обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД от датата на увреждането-04.06.2008 год., а не от исковата молба-06.04.2009 год., е недопустимо, постановено свръх петитум- арг. от чл.260, т.4 ГПК. В останалата част подържа, че решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.266, ал.2,т.2 във вр. с чл.235, ал.3 ГПК- не са обсъдени новонастъпилите факти на плащане на част от главницата и на лихвата върху претендираното застрахователно обезщетение. Подържа и нарушение на материалния закон- чл.51, ал.2 ЗЗД при отхвърляне на възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите. Навежда довода, че в нарушение на чл.38 ЗА е определен хонорар на адвокатката на ищцовата страна. Касаторът подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 и т.3, ГПК, като освен доводите за недопустимостта на решението в частта за началната дата за изискуемостта на присъденото от първата инстанция застрахователно обезщетение, посочва правен въпрос, който може да се квалифицира като такъв за допустимостта за посочване на нови факти и представяне на нови доказателства до приключване на съдебното дирене/чл.266, ал.2,т.2 ГПК/, във връзка със задължението на съда по чл.235, ал.3 ГПК да ги обсъди, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поставя и правният въпрос за началния момент, от който става изискуемо вземането на увредения, пряко срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност”, претендирано на основание чл.226,ал.1 КЗ, като подържа и двете допълнителни основания за достъп до касация – по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответниците по касационната жалба оспорват основанията за достъп до касация, а по същество основателността й. В т.2 от отговора си по касационната жалба чрез адвоката си са направили признание за частичното влизане в сила на първоинстанционното решение, като необжалвано.
С оглед доводите на касатора за частична недопустимост на обжалваното решение и съобразно служебното задължение на съда да следи за неговата валидност и допустимост/т.1 на ТР1-2010 ОСГКТК/ решението на Софийския апелативен съд ще следва да се допусне до касационен контрол в частта, с която по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е присъдена законната лихва върху присъденото от първата инстанция обезщетение в размер на по 100 000 лв. за всеки един от ищците, начиная от датата на застрахователното събитие- настъпилото ПТП на 04.06.2008 год. Поставеният въпрос за допустимостта за посочване на нови факти и представяне на нови доказателства до приключване на съдебното дирене/чл.266, ал.2,т.2 ГПК/, във връзка със задължението на съда по чл.235, ал.3 ГПК да ги обсъди не е обусловило изхода по делото, поради което обжалваното въззивно решение не следва да се допусне до касация по този въпрос. С извършеното от касатора частично плащане в размер на по 45 362.39 лв. на всеки един от ищците, от която сума по 40 000 лв. главница, са погасени задължения, установени със сила на пресъдено нещо. Първоинстанционното решение в частта, с която са присъдени застрахователни обезщетения на всеки един от ищците в размер на по 40 000 лв., като необжалвано, е влязло в сила, поради което изплатените суми ще бъдат прихванати в съдебното изпълнение.
Въпросът за началния момент, от който става изискуемо вземането на увредения за обезщетение пряко срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност”, претендирано на основание чл.226,ал.1 КЗ, е от значение за изхода на делото, но не са налице допълнителните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК. По така поставени въпрос Върховният касационен съд се е произнесъл с решение №6 от 28.01.2010 год. по т.д.№705/2009 год. на ВКС ІІ Т.О., като е прието, че с оглед функционалната зависимост на застрахователното обезщетение по застраховка „гражданска отговорност” от деликтното обезщетение, законната лихва върху застрахователното обезщетение се дължи от датата на непозволеното увреждане. Същото е застъпено и в решение №67 от 24.06.2011 год. по т.д.№323/2010 год. на ВКС, І Т.О., което изцяло се споделя от настоящия състав. Представените от касатора решения на С. градски и районен съд не доказват противоречива съдебна практика, тъй като няма данни те да са станали окончателни, а и чрез посочената по-горе задължителна съдебна практика на ВКС, формирана по реда чл.290 ГПК, дори и да е съществувала такава, тя е преодоляна.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1027 от 15.12.2010 год. по гр.д.№555/2010 год. на Софийския апелативен съд в частта, с която З. [фирма] е осъден да заплати на всеки един от ищците М. С. А., Б. И. К. и Б. И. К. законна лихва върху присъденото с Решение №2001 от 03.05.2010 год. по гр.д.№3189/2009 год. на Софийския градски съд, ГК, І-4 на основание чл.226, ал.1 КЗ обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв., начиная от 04.06.2008 год. до окончателното им изплащане.
УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 2 721.74 лв. ДТ, съобразно обжалваемия интерес и да представи доказателства за плащането й
След представяне на доказателства за внесена ДТ, делото да се докладва на председателя на І Т.О. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: