4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
София, 15,11,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 245 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 10229/21.ХІІ.2009 г. на застрахователната компания „Е. И.” АД – С, подадена чрез процесуалния му представител, против решение № 1512 на Софийския апелативен съд, ГК, от 2.ХІІ.2009 г., постановено по гр. дело № 2286/09 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение на СГС, ГК, с-в І-5, от 3.VІ.09 г. по гр.д. № 3315/07 г. в частта му за осъждането на застрахователя да заплати на М. Н. К. от гр. В, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на неговия баща Н. Л. К. при настъпилото на 12.VІІІ.2006 г. ПТП „за разликата от 30 000 лв. до 50 000 лв.”, както и в частта, с която е била присъдена законна лихва върху главницата на това обезщетение от 50 000 лв., считано от датата на увреждането /12.VІІІ.2006 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на застрахователната компания касатор са както за недопустимост („с оглед скорошната практика на ВКС”), така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Поради това алтернативно се претендира неговото обезсилване или касирането му като неправилно в частта за разликата от 30 000 лв. и до присъдения размер на обезщетението от 50 0000 лв., ведно с всички направени от застрахователя в инстанциите съдебно-деловодни разноски..
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Е. И.” АД – С обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение С. се е произнесъл „по материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, като е уважил иска на М. Н. К. в необосновано завишен размер”.
Ответникът по касация М. Н. К. от гр. В не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на наведените в жалбата на застрахователя оплаквания за недопустимост, както и за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред С., касационната жалба на „Е. И.” АД – С ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността, респ. „за недопустимостта на обжалваното решение”. В процесния случай вероятността атакуваното осъдително решение на С. да е процесуално недопустимо се аргументира от страна на касатора с факта, че ответникът по касация е бил вече снабден с изпълнителен лист срещу деликвента в хода на приключил срещу последния наказателен процес. Следователно е налице посочената в изложението на касатора предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, тъй като атакуваното решение на С. се явява постановено в противоречие с постановките на ППВС № 7/1977 г.
Служебно известно на настоящия състав е обстоятелството, че понастоящем има образувано във ВКС тълкувателно дело № 1/2010 г. на ОСТК – предвид констатираната противоречива практика по сходни въпроси, свързани с допустимостта на иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, когато прекият причинител на вредите е бил веднъж вече осъден с влязло в сила решение или присъда да ги възмезди. Ето защо и на основание чл. 292 ГПК настоящето производство ще следва да бъде спряно: докато ОСТК на ВКС се произнесе с решение по горното тълкувателно дело. Междувременно касаторът следва да внесе в едноседмичен срок от съобщението за това дължимата съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, допълнителна д.т. в размер на 400 лв. по с/ка на ВКС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1512 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-ми с-в, от 2.ХІІ.2009 г., постановено по гр. дело № 2286/09 г.
У К А З В А на касатора „Е. И.” АД със седалище и адрес на управление в гр. С, бул. „Г. М. Д.” № 16, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото банково бордеро за внесена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 400 лв. /четиристотин лева/ – на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
С П И Р А производството по делото на основание чл. 292 ГПК – до постановяването на тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2