О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
София, 20.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.11.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1262 /2013 година
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. З. И. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1656 от 23.10.2012 год., допълнено с решение на същия съд № 2614 от 10.12.2012 год., двете по гр.д.№ 497/2012 год., в частта, с която след отмяна на първоинстанционното осъдително решение на СГС № 6016 от 15.11.2011 год., по гр.д.№ 9517/2010 год., е отхвърлен предявения от касатора, като ищец, срещу [фирма], гр.София иск по чл.208 , ал.1 КЗ за сумата 56 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба 17.08.2010 год. до окончателното и изплащане, както и искането му за деловодни разноски и в тежест на последния са възложени деловодните разходи на ответника, възлизащи в общ размер от 2470 лв. за двете инстанции.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, като касаторът поддържа, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото се явяват разрешените от въззивния съд материалноправни въпроси :
1.”Подлежи ли на съдебна преценка дали неизпълненото конкретно задължение по застрахователния договор е значително, с оглед интересите на застрахователя, когато същото не е предвидено в ОУ като изключен риск?”; 2. „ Допустимо ли е съдът по тълкувателен път да извежда изключения на покритите от застрахователя рискове, различни от изрично уговорените в ОУ или не?”; 3. „Съществено ли е неизпълнението на задължението на застрахования, предвидено в ОУ на застрахователя – да постави G. или РАПАС система на процесното МПС, при условие, че такъв въпрос не му е бил поставен при сключване на застрахователния договор и подлежи ли на съдебна преценка дали неизпълнението на това задължение е значително с оглед интереса на застрахователя?”.
По отношение на определения за значим за крайния изход на делото въпрос на материалното право, който доуточнен от настоящата инстанция в съгласие с т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС е: 4.„Кога интересът на застрахователя по чл.211, т.2 КЗ подлежи на съдебна преценка – когато е налице изключен риск по ОУ или и при наличие на друго уговорено с договора задължение на застрахования, което същият не е изпълнил, но което не е определено от страните по застрахователното правоотношение, като изключен риск?”, касаторът поддържа селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, позовавайки се на възприето различно спрямо даденото разрешение във въззивния съдебен акт, становище решение на Софийски апелативен съд № Т -235 от 05.05.2010 год., по т.д.№ 41/2010 год. – влязло в сила.
Ответната по касационната жалба страна [фирма], е възразила по основателността и в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Същата е подала частна жалба срещу постановеното от Софийски апелативен съд определение № 2614 от 10. 12. 2012 год., по гр.д.№ 497/2012 год., в частта, с която е оставено без уважение искането и за присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция над сумата 1570.00 лева.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
І.По касационната жалба:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е и искането за допускане на касационно обжалване и същото следва да бъде уважено,поради следното:
За да отхвърли, като неоснователен, предявния иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение по сключена между страните имуществена застраховка „КАСКО“, клауза „ПЪЛНО КАСАКО”, с оглед настъпило в рамките на срока на действие на договора – 19. 03.2010 год., в [населено място],[жк]застрахователно събитие „кражба на МПС“ , при което е откраднат собствения на ищеца л.а. „АУДИ Q 7” с ДК №СА 55 88 А., застрахован с процесния застрахователен договор, въззивният съд е приел, че ответникът, в качеството си на застраховател, на осн. чл. 11.11. от ОУ, не дължи обезщетение за претърпените от застрахования вреди, поради неизпълнено от страна на последния задължение, предвиденото в т.11. 10 от раздел ХІ „Задължения на застрахования” на същите ОУ, определено за значително за интереса на АД и обуславящо правото му на отказ от плащане – да постави G. или РАПАС система на л.а..
Изложение са съображения, че при наличие на изрично въведена в ОУ на застрахователя клауза вменяваща в тежест на застрахования изпълнението на конкретно задължение, относимо към вида на застрахованото МПС, интересът на застрахователя не подлежи на съдебна преценка, която е допустима само и доколкото е налице неизпълнение на друго, уговорено с договора задължение на застрахования, което не е определено от страните, като изключен риск. Що се касае до обстоятелството, че в т.11.11 от ОУ отказът да се заплати обезщетение в разглежданата хипотеза е предвиден като алтернатива, наред с възможността за неговото намаляване, то според съжденията на решаващия съд в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, преценката за упражняване или не на потестативното право на отказ е избор предоставен единствено и само на застрахователят, поради което не подлежи на съдебен контрол.
Следователно съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение дават основание да се приеме, че релевантни по см. на чл.280, ал.1 ГПК се явяват само първия и третия от поставените от касатора въпроси на материалното право, тъй като по тях въззивният съд се е произнесъл и те са обусловили крайния правен резултат по делото.
По отношение на тях е осъществено и поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото в създадената и служебно известна на настоящия съдебен състав практика на ВКС по приложението на чл.211, т.2 КЗ и чл.208, ал.1 КЗ, като нуждаещи се от корективно тълкуване правни норми : решение № 79 от 29.06.2012 год., по т.д.№ 802/2011 год. на І т.о. и решение № 4 от 21.03.2012 год., по т.д.№ 81/2011 год. на ІІ т.о. на ВКС липсва изрично произнасяне по същите по задължителен за съдилищата в страната начин.
Що се касае до въпроса „ Допустимо ли е съдът по тълкувателен път да извежда изключения на покритите от застрахователя рискове, различни от изрично уговорените в ОУ или не?”, то той – свързан всъщност с приложението на чл.20 ЗЗД, е предмет на разрешение в множество постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на касационната инстанция, което само по себе си изключва по отношение на него да е налице критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК- арг. от т.4 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Последният формулиран от касатора правен въпрос, макар и да е важен, не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд, нито има обуславящо значение за крайния изход на делото, поради което не попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и съгласно постановките в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС не следва да бъде обсъждан.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че е недоказано и поддържаното по отношение на същия селективно основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че цитираното решение на Софийски апелативен съд № 235 от 05.05.2010 год., по т.д.№ 41/2010 год. е без надлежно отбелязване да е влязло в сила, то възприетото с него разрешение, свързано с приложението на чл.211, т.2 КЗ не касае идентичен с посочения от кастора правен въпрос.
ІІ.По частната касационна жалба:
С оглед обусловеността на изхода по частната жалба на [фирма], гр.София от произнасяне по основателността на подадената от К. З. И. от [населено място] касационна жалба, допусната до разглеждане по същество, то настоящият съдебен състав намира, че следва да се произнесе по същата с постановяване на съдебното решение по делото.
Водим от изложените съображения, ВКС, състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд №№ 1656 от 23.10.2012 год., допълнено с решение на същия съд № 2614 от 10.12.2012 год., двете по гр.д.№ 497/2012 год.
УКАЗВА на касатора К. З. И., от [населено място], че в едноседмичен срок, считано от известяването му, следва да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 1120 лв./ хиляда сто и двадесет лева/, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи и съответния платежен документ по делото.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до касатора, че при неизпълнение на дадените му указания, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на указаната държавна такса в определения от съда срок, делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: