4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 762
гр. София, 23.10.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 05 октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №24/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]—гр. С. срещу решение №75 от 30.09.2011 г. по в.т.д. № 194/2011 на АС-Бургас, В ЧАСТТА, с която е отменено частично първоинстанционното решение №91/26.05.2011 г. по гр.д. №423/2010 г. на ОС-Бургас и е осъден касаторът да заплати на [фирма]-Шумен сумата от 43 840,42 лева дължими по договор от 01.11.2005 г. и анекси към него, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.07.2010 г. до окончателното плащане , 26 812,19 лева-лихва за забава за периода 23.12.2005 г.-28.07.2010 г. и разноските по делото в размер на 6 433,52 лева.
В жалбата се излагат доводи и оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивно решение в обжалваната част и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответната страна изразява становище за недопускане до касационно обжалване и неоснователност на касационната жалба .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че от събраните по делото доказателства договор, анекси и фактури, че между страните по делото е бил налице сключен на 01.01.2004 г. договор за превоз по силата, на който ответникът-касатор [фирма]—гр. С. се е задължил да извършва превози по възлагане от ищеца [фирма]-Шумен срещу договорените възнаграждения платими от страна на последния по цени и условия, съгласно цитирания договор и анексите към него. Не се спори, че ищецът е останал задължен към ответника до размера на сумата от 160 731,03 лева, съобразно издадените 8 бр. Фактури, взети в предвид и от счетоводната експертиза по делото. В един от два анекса към договора в т.2 е договорено, че горивото за превозите се доставя от възложителя,т.е. [фирма]-Шумен , като ответникът–превозвач дължи възстановяването на предоставеното гориво обратно на възложителя в тридневен срок от подписване на двустраненен протокол и получаването на възнаграждение за превоза. От двете фактури приложени към исковата молба съдът е направил извода, че от своя страна ответникът дължи стойността на използваното за превозите гориво, доставено му от самия ищец като възложител на превозите възлиза на съответно на стойност 37 450 лева по едната и 167 121,45 лева по втората фактура. Съдът е счел, че с писмо от 12.12.2005 г. връчено надлежно на ответника на 15.12.2005 г. е извършено прихващане по чл. 103 ЗЗД на двете насрещни ликвидни и изискуеми вземания, вследствие на което задължението на ответника към ищеца по двете фактури е погасено до размера на насрещното вземане към ищеца за сумата от 160 731,03 лева или искът се явява основателен за останалия непогасен остатък до размера на сумата от 43 840,42 лева- стойност на предоставено гориво от ищеца на ответника и съответната лихва за забава.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат следните правни въпроси като обуславящи изхода на спора: за това, дали може да се извърши прихващане по реда на чл.103 ЗЗД на парично задължение с насрещна натурална престация оценима в пари.
Твърди се, че по този въпрос са налице предпоставките на чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. По тези законови критерии така формулираният от страната правен въпрос за възможността да се извърши прихващане по реда на чл.103 ЗЗД на парично задължение с насрещна натурална престация оценима в пари се явява релевантен спора и обуславящ неговия изход. По този конкретен въпрос липсва формирана задължителна практика на ВКС и не е представена от страната казуална такава. При това положение е налице основанието за допускане до касация предвидено в чл.280 ал.1, т. 3 от ГПК: въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като е налице необходимост от тълкуване на правната норма на чл.103 ал.1 ЗЗД , с оглед конкретното прилагане в настоящия случай.
Останалите два въпроса в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК: за това кога е едно съобщение се смята за връчено в отношенията между търговци и за правото на съда по силата на здравия разум да въвежда презумпции относно определени факти не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, тъй като не засягат тълкуването и прилагането на определена правна норма, а само фактическите изводи на съда по конкретния спор. Същите биха имали значение във връзка с оплакванията н самата касационна жалба за необоснованост на обжалваното решение, о са без значение във фазата по проверка на наличие на основанията за допускане до касация.
С оглед изложеното, ВКС, Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №75 от 30.09.2011 г. по в.т.д. № 194/2011 на АС-Бургас в обжалваната част.
УКАЗВА на касатора [фирма]—гр. С. да внесе държавна такса в размер на 1413,05 лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок.
След внасяне на таксата да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.