3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
С., 09.06. 2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на девети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 2307 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура, [населено място] срещу въззивно решение № 20 от 16.01.2014 г. по гр.д. № 952/2013 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1401 от 17.07.2013 г. по гр.д. № 1193/2012 г. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е уважен предявеният от С. Н. И. срещу Прокуратура на Р България иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. Поддържа, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен.
В изложение по допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е от значение за правилното решаване на делото и е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответницата С. Н. И. не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК намира, че е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2, т.2 З.- по отношение на ищцата е повдигнато обвинение в извършване на престъпление, като образуваното наказателно производство е приключила с оправдателна присъда, с което е ангажирана отговорността на ответната страна за обезщетяване на претърпяните неимуществени вреди. Изложени са съображения за претърпяните болки и страдания от ищцата, и предвид наличието на пряка причинна връзка между наказателното преследване и понесените вреди е определено обезщетение в размер на 30 000 лв.
По поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е относим към правния спор следва да се допусне касационно обжалване. С обжалваното решение правният въпрос по прилагане критерия “справедливост” установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне обезщетение за неимуществени вреди е разрешен в нарушение на т.11 на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, и съдебната практика на ВКС по приложението на чл.2, ал.1, т.2 З. във вр. чл.52 ЗЗД, установена по реда на чл.291 ГПК- решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ВКС; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ВКС; решение № 153 от 10.05.2012 по гр.д. № 498/2011 г. на ВКС,ІV г.о.; решение № 187 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 1215/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 112 от 14.06.2011 г. по гр.д. № 372І2010 г. на ВКС, ІV г.о. и др., основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 20 от 16.01.2014 г. по гр.д. № 952/2013 г.. на Пловдивския апелативен съд .
Делото да се докладва на Председателя на ІІІ г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :