Р Е Ш Е Н И Е
№763
София, 10.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 2953/2008 година по описа на Второ гражданско отделение.
Производството е по чл.218а ал.1 ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.3 ПЗР ГПК обн. Д. В.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г.
Д. Б. Б. и К. Б. Б. са обжалвали въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 28 от 12.07.2007г. по гр.д. № 819/2006г.
Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима.
Ответниците, включително и наследниците на И. Д. Я., която е починала при разглеждането на делото в касационната инстанция – Я. П. Я. , Я. В. Я. , И. В. Я. и Р. Я. Я. изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна и молят въззивното решение да бъде оставено в сила.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
Бургаският окръжен съд е отменил решението на Районния съд гр. П. № 120 от 12.06.2006г. по гр.д. № 52/2006г. и е отхвърлил иска на К. Б. Б. и Д. Б. Б. против И. Д. Я., И. С. Б. и К. А. Б. по чл.33 ал.2 ЗС. Съдът е приел, че разпоредбата е неприложима в отношенията между страните по делото защото с договора, предмет на нот.акт №№4/2005г. е извършена продажба между част от наследниците на Н. Д. Д. между които е възникнала съсобственост по наследствено правоприемство след смъртта й през 1987г.
Решението е валидно и допустимо, а по същество е постановено при точно приложение на материалния закон.
Когато се извършва продажба на идеална част от недвижим имот, който е съсобствен, продавачът е длъжен съгласно чл.33 ал.1 ЗС да предложи на другите съсобственици да изкупят неговата част при същите условия. При изповядване на сделката той трябва да удостовери изпълнение на това изискване на закона чрез представяне на декларация пред нотариуса , че никой от съсобствениците не е приел направеното предложение. Целта на разпоредбата е да ограничи хипотезите, при които се променят лицата, притежаващи идеални части от недвижим имот като по този начин се осигурява стабилност във вътрешните отношения между съсобственици по повод ползването и управлението на общата вещ. Ето защо правото на изкупуване по чл.33 ал.2 ЗС може да бъде упражнено от съсобственика единствено в хипотезата, при която купувач на съответната идеална част е трето, неучастващо в съсобствеността лице. Когато се извършва разпореждане вътре между съсобствениците , разпоредбата не се прилага, защото законът не създава предимство при изкупуването между тях.
В разглеждания случай е прието от въззивния съд от фактическа страна и тези констатации не се оспорват от касаторите, че съсобствеността върху имота е възникнала след смъртта на Н. Д. Д. през 1987г. между нейните наследници по закон – деца Б. Д. Б. , И. Д. Я. и по заместване от внуците И. С. Б. и И. С. Б. , а след смъртта на Б. Б. общата наследодателка е наследена по правоприемство от неговите низходящи – деца : К. Б. Б. и Д. Б. Б. като права е придобила и съпругата на Б. Б. – Р. Б. През 2005г. е сключен договор за продажба, оформен с нот.акт № 4 на нотариус с рег. № 289 с район на действие П. районен съд между сънаследниците И. Д. Я. и И. С. Б. /Богданова/. При тези данни въззивният съд е направил законосъобразен извод, че не е възникнало потестативното право за изкупуване на ищците по делото като съсобственици, защото не е извършено разпореждане в полза на трето лице. И. С. Б., която е и купувач по договора предмет на нот.акт № 4/2005г. към 2003г. е била съсобственица по наследяване и затова продавачката не е имала задължение да отправя писмена покана по чл.33 ал.1 ЗС до останалите съсобственици. Възникването на съпружеска имуществена общност между И съпруга й на основание чл.19 СК /отм./ е законна последица , произтичаща от възмездността на придобивния способ , а не е пряк целян резултат с разпореждането, с което не се застрашават интересите на имуществената общност. Както правилно е отбелязал в мотивите въззивния съд, такъв до такъв резултат би се стигнало и с признаване на правото на изкупуване по чл.33 ал.2 ЗС ако ищците по делото също са в граждански брак. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на въззивното решение по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм./, на които се позовават касаторите и обжалваното решние следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора касаторите следва да заплатят на Я. П. Я. , Я. В. Я. , И. В. Я. и Р. Я. Я. направените и поискани от тях разноски в размер на 750лв. за касационната инстанция, а на И. С. Б. и К. А. Б. – 450лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 28 от 12.07.2007г. по гр.д. № 819/2006г.
ОСЪЖДА Д. Б. Б. и К. Б. Б. да заплатят на Я. П. Я. , Я. В. Я. , И. В. Я. и Р. Я. Я. сумата 750 лв./седемстотин и етдесет лева/ разноски за касационната инстанция.
ОСЪЖДА Д. Б. Б. и К. Б. Б. да заплатят на И. С. Б. и К. А. Б. сумата 450лв. /четиристотин и петдесет лева/ разноски за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: