Р Е Ш Е Н И Е
№ 765
гр. София, 16.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на седми октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ем. Петрова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1554 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 325 от 28.12.2007 г. по гр. д. г. Окръжен съд гр. К. е оставил в сила решение № 126 от 22.05.2007 г. по гр. д. № 73/07 г. на Районен съд гр. М., с което А. Х. С. е осъден да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Р. А. М. да упражнява правото си на собственост върху нива в м. “Г”, землището на с. К., имот № 0* изразяващи се в използуване на природен водоизточник намиращ се в недвижимия имот, както и да възстанови първоначалното състояние на същия като премахне за своя сметка построения водопровод.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от А. С. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано.
Ответникът по касация Р. М. не взема становище.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел че имотът, в който се намира източник на вода, е собственост на ищцата. Ответникът отвел вода от каптирания източник до своя имот, като с това действие създал пречки на ищцата да упражнява пълноценно правото си на собственост.
В касационната жалба се твърди, че водоползуването е започнало през 1985 г. и е било непрекъснато. С водопровода касаторът снабдявал къщата си с вода за питейни и битови нужди, но не създавал пречки на ищцата да упражнява правото си на собственост.
Установено е по делото, че с решение от 1992 г. ОСЗ гр. К. възстановила на А. У. правото на собственост на процесната нива от 1.5 дка. Негов наследник е и ищцата Р. С техническа експертиза е установено, че в североизточната част на имота има извор на подземни води. Над него бил изграден резервоар за вода в който се втичала вода от каптирания извор. От резервоара с водопровод водата се отвеждала по посока към с. К., но към момента водопроводът не се ползувал за водоснабдяване на селото. Поради лошо извършено каптиране, част от водата се задържала на повърхността, което позволило на ответника да направи още един закрит каптаж. Водата от този каптаж била отведена до неговия имот чрез втори водопровод.
При тези факти следва да се приеме за доказано, че ищцата е собственик на водата и водните обекти. Съгласно чл. 23 от ЗВ /Закон за водите/, собственикът на земята е собственик и на водите и водните обекти в имота, освен ако те не са собственост на държавата или на общината. Според чл. 24 ЗВ, частна собственост са извиращите в границите на недвижимия частен имот води, с изключение на минералните, докато текат през него, освен ако не са каптирани или не са включени във водоснабдителните системи. Не се спори, че изграденият водопровод за селото не е функциониращ, т. е. каптираният източник не е включен във водоснабдителната мрежа на селото и остава частна собственост. Затова, ако ответникът желае да се водоснабдява от извора в имота на ищцата, съгласно чл. 26 ЗВ, ползването трябва да бъде уредено според общите разпоредби за собствеността. Независимо дали ищцата обработва имота си, действията на ответника, дори без да отнема владението, ограничават, смущават и пречат на пълноценното използване на имота според предназначението му. Целта на исковата защита по чл. 109 ЗС е да се отрече правомерността на въздействието от страна на ответника, като постанови спрямо него със сила на присъдено нещо правото на ищеца, както и да възстанови фактическото положение, съществувало преди нарушението.
В касационната жалба се твърди, че ответникът ползувал каптажа от 1985 г., т. е. той се позовава на придобиване право на водоползуване по давност. Доводът е неоснователен. Институтът на сервитутите е бил подробно уреден в ЗИСС /отм./. Съгласно чл. 207 от ЗИСС /отм./ поземленият сервитут се състои в задължението което е наложено върху един недвижим имот за служене и полза на друг недвижим имот, който принадлежи на друг собственик, т. е. по своята същност сервитутите са ограничени вещни права върху определени недвижими имоти. Действуващият ЗС не формулира правила относно сервитутите, а те са уредени в различни закони. Правото за водоползуване е сервитутно право уредено в чл. 112 ЗВ. Текстът задължава собственик на имот да даде право на водопрекарване през имота на всички, които имат постоянна или временна нужда от това, т. е. водопрекарването се обуславя от нуждата на собственика на господстващия имот и се изразява във възможността за прокарване на повърхностна водопреносна система или изграждане на водопровод и други съоръжения на водопрекарване в имот, собственост на друго лице. Разпоредбата на чл. 103 от ЗВ определя, че служещ имот е този през който се осъществява водопрекарването и за собственика именно на служещия имот е задължението да търпи упражняването на сервитутното право на водопрекарване. Сервитутното право принадлежи на собственика на господстващия имот, то обаче следва да бъде учредено. Това може да бъде осъществено чрез договор между собствениците на господстващия и служещия имот, а ако такова споразумение не може да бъде постигнато може да бъде учредено с административен акт по предвидения в закона ред. Според чл. 85 ЗС, разпоредбите за придобиване право на собственост по давност важат и за придобиване на други вещни права. Затова, ако едно лице фактически упражнява сервитутно право в продължение на 10 г., то може да придобие по давност това право. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 103 ал. 3 ЗВ. В случая обаче няма придобиване на правото на водоползуване по давност. Тъй като процесният имот е бил земеделски, въпреки осъществяваното водоползуване касаторът не е могъл да придобие правото по давност до 1997 г. Съгласно чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ в редакцията с ДВ бр. 107 от 18.11.1997 г., изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от деня на влизането на разпоредбата в сила. Тъй като исковата молба е подадена на 23.03.2006 г., с нея се прекъсва течението на 10 годишната придобивна давност на сервитута и затова доводът в жалбата е неоснователен.
По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 325 от 28.12.2007 г. по гр. д. г. на Окръжен съд гр. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: