Р Е Ш Е Н И Е
№765
София, 20.10. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, тричленен състав в съдебно заседание на 14 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1859/2008 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 год.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК (отм.)
Образувано е по касационна жалба на Л. Б. К. против въззивното решение на Софийски градски съд № 344 от 14.01.2008 год. по гр. д. № 2218/2006 год., с което е допусната съдебна делба върху дворно място – поземлен имот, съставляващ парцел **** с площ 960 кв. м от кв. 125 по отменения регулационен план на с. Л., сега идентичен с поземлен имот пл. № 1* с площ 960 кв. м с отреждане за урегулиран поземлен имот УПИ * с площ 1130 кв. м от кв. 125 по действащия, но неприложен по отношение на регулацията за имота подробен устройствен план на с. Л., район П. , С. община, без документи за собственост легитимиращи страните-съделители за придаваемата разлика от 170 кв. м при посочени граници, заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда с адрес ул. „Ч” № 2 с. Л. при делбени квоти: от дворното място за С. Д. Х. и Й. О. К. по 2/12 идеални части за всяка от съделителките и за Л. Б. К. и М. Д. К. по 4/12 идеални части за всеки един съделител; от жилищната сграда за С. Д. Х. и Й. О. К. по 1/12 идеална част за всяка съделителка, за Л. Б. К. 8/12 идеални части и М. Д. К. 2/12 идеални части. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и необснованост с искане за неговата отмяна и отхвърляне иска за делба.
Ответницата С. Д. Х. лично и като майка и законна представителка на Й. О. К. оспорва касационната жалба.
Ответникът М. Д. К. поддържа касационната жалба.
Контролиращата страна А. Д. „С” – район М. не е взела становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.).
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Съдът е допуснал делба върху дворното място, като е приел, че то е лична собственост на общия наследодател на страните Д, починал на 09.05.1992 год., и с оглед на този статут е определил делбените квоти между страните, позовайки се на чл. 13, ал. 2 СК (1968 год.), чл. 20, ал. 1 във вр. с § 4 ПР на СК от 1985 год. По отношение на двуетажната жилищна сграда е прието, че тя е със статут на съпружеска имуществена общност между общия наследодател и ответницата преживяла съпруга Л. Б. К., при който са определени делбените квоти, след съобразяване разпоредбите на чл. 13, ал. 1 СК (1968 год.), чл. 19 във вр. с § 4 ПЗ на СК от 1985 год.
Решението е правилно.
При изяснена фактическа обстановка и правилна преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът е достигнал до правилни фактически и правно – обосновани изводи, досежно съсобствеността на недвижимия имот между страните, различния режим на собственост относно дворното място и жилищната сграда, съобразен при определяне на делбените квоти между съделителите. Неоснователно е оплакването, че решението е постановено при неизяснена индивидуализация на жилищната сграда, което се дължи на проявена процесуална пасивност от ищцовата страна. Делбата е допусната върху двуетажна жилищна сграда. Индивидуализацията на отделните етажи може и ще бъде извършена във втора фаза. В този смисъл, съдът не е допуснал нарушение на закона, като основание за отмяна на решението и отхвърляне на иска, както неоснователно се поддържа в касационната жалба. В производството за делба всички участници в имуществената общност са страни, без значение дали участват като ищци или като ответници, поради което, при това сходно процесуално положение, което не се отрича и в касационната жалба, попълването на делото с доказателства е задължение и на двете страни.
Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението въззивният съд не е нарушил материалния и процесуален закон, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 344 от 14.01.2008 год. по гр. д. № 2218/2006 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ