Р Е Ш Е Н И Е
№ 766
гр. София, 13.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на седми октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ем. Петрова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1570 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 117 от 31.03.2006 г. по гр. д. № 773/05 г. Районен съд гр. Т. е признал за установено по отношение на В. Б. В., Б. Д. С. и Р. Д. С., че Б. Т. Б. е собственик на два земеделски имота – друга селищна територия от 1 569 кв. м. представляващ парцел **** 150002 и ливада от 4 968 кв. м. представляваща парцел **** 150003 кв.” Центъра” по плана на гр. А.. О. е решение № 99 от 18.08.2003 г. на ОСЗ гр. Т. с което е възстановено правото на собственост на Д. С. върху процесните земеделски земи. На основание чл. 431 ал. 2 ГПК е отменил нот. акт № 49 от 10.09.2003 г.
С решение № 260 от 14.12.2007 г. по гр. д. 242/06 г. Окръжен съд гр. Л. е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба адв. Г, като процесуален представител на П. С. Б., М. С. Б., И. С. Б. и М. П. Б., като наследници на Б. Б. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано.
О. по касация Б. С. и Р. С. оспорват жалбата.
О. по касация В. В. и В. С. Х., като наследник на Б. Б. , не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирани лица, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:
За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството въззивният съд е приел че процедурата по възстановяване на земеделските земи на Б. Б. не е завършила. Имотите не са индивидуализирани с граници, не са издадени и скици за тях, затова искът по чл. 108 ЗС е преждевременно предявен.
Основният довод в касационната жалба е, че въззивният съд не е изложил мотиви по събраните в производството доказателства, установяващи правото на собственост на касаторите. Доводът в жалбата е неоснователен. Изложеното в решението на въззивния съд становище че искът по чл. 108 ЗС е недопустим тогава, когато процедурата по възстановяване на земеделските земи не е завършена, е правилно. ЗСПЗЗ урежда два начина за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи: в стари, съществуващи или възстановими реални граници и в нови, определени с план за земеразделяне реални граници. И в двата случая възстановяването се извършва с акт на специализиран административен орган по поземлената собственост -. С. се възстановява от момента в който земята е индивидуализирана с решение по чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ или по чл. 27 ал. 1 ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 18ж ППЗСПЗЗ, ОСЗ постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от ОСЗ. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.
К. са наследници на първоначалния ищец Б. Б. С решение № 26 от 02.03.1993 г. на Б. Б. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на 18 имота, но в решението е посочено само вида на имотите, количеството и местността, без същите да са индивидуализирани с граници. Както е разяснено и в Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК, само решенията на ОСЗ по чл. 18ж ал. 1 от ППЗСП33 и по чл. 27 ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие и легитимират възстановените собственици към настоящия момент. Щом като процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделските имоти не е завършена, бившите собственици не могат да се легитимират като собственици на имота към настоящия момент, тъй като предварително не може да се каже какво ще бъде точното местоположение на имота. Ревандикационният иск по чл. 108 ЗС се явява преждевременно предявен и производството по него следва да се прекрати. При установените факти правилно въззивният съд е приел че искът по чл. 108 ЗС е недопустим, тъй като е предявен преди касаторите да са се снабдили с решение в което имотите да са достатъчно индивидуализирани към настоящия момент. Необсъждането на всички доказателствата по същество тогава, когато искът е недопустим, не представляват нарушение на процесуалните правила, затова твърденията в жалбата са неоснователни.
Настоящият състав счита, че решението е неправилно по други съображения, а именно че съдът е постановил решение по неуточнена искова молба. Задължение на съда е да посочи правното основание на иска въз основа на фактите посочени в исковата молба от страна на ищеца и искането му. Правният интерес за първоначалната ищца произтича от обстоятелството че има спор за собствеността на имотите които са възстановени в полза на ответниците, тъй като според не се касае за имоти, които са принадлежали на нейния баща към минал момент, преди образуване на ТКЗС и обобществяване на земите. От изложеното в исковата молба не може да се направи категоричен извод дали е предявен иск за собственост към настоящия момент, или спорът е за собствеността към минал момент. Когато исковата молба е неясна и неточна, съдът трябва и сам да вземе мерки за да поправи нередностите, включително и като приложи разпоредбите на чл. 100 ГПК /отм./. Като е постановил решение по неуточнена искова молба, а от тук и без да се изясни точното правно основание на иска, съдът е постановил недопустимо решение, което е основание за неговото обезсилване и връщането на делото за уточняване на претенцията. В т. см. т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК.
Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 260 от 14.12.2007 г. по гр. д. 242/06 г. на Окръжен съд гр. Л. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: