О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 767
София, 05.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 1565/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. К. К. и К. П. К. от гр. С. чрез адв. В от САК срещу решението на Софийския апелативен съд от 1.VІІ.2009 г. по гр.д. № 21/2009 г., с което е отменено решението на Софийския градски съд от 22.ІV.2008 г. постановено по гр.д. № 04277/2006 г. и е уважен изцяло предявения срещу тях иск на А. Е. П. в качеството й на майка и законен представител на малолетния Г. Н. П. за сумата 10100 лв обезщетение за неимуществени вреди от травматично увреждане, причинено на 28.ІХ.2006 г. от сина на ответниците Б, ведно със законната лихва от 28.ІХ.2006 г.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от законната представителка на малолетния увреден Г. Н. П. – неговата майка А. Е. П., в който се поддържа, че касационната жалба е недопустима поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 от ГПК. Евентуално се поддържа, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, 4 г.о. взе предвид следното:
За да уважи предявения от законната представителка на малолетния Г. П. негова майка А. Е. П. иск за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увреждането на детето при игра на 28.ІХ.2006 г. в парк “О” от сина на ответниците К, Софийският апелативен съд е приел, че за това увреждане отговарят на основание чл. 48 ал.1 от ЗЗД ответниците като родители на Б. , понеже не са изпълнили задълженията си по възпитанието и контрола на сина си, който “не е бил научен от родителите си да не борави с камъни, криещи опасност при неправилна манипулация с тях и на неподходящо място, както за неговото здраве, така и за здравето на околните”. Към момента на увреждането сина на ответниците Б е бил под надзора на възпитателите към частната детска занималня “Д”, а малолетния увреден Г. се е намирал в парка заедно със своята майка и по-малък брат и със знанието на майка си и нейно съгласие е участвал в играта на “боулинг” с камъни на децата от занималня “Д”.
В касационната жалба се поддържа, че това решение на САС е постановено по процесуално правни въпроси относно обсъждане доказателствата по делото в тяхната цялост, включително и на доводите на страните, което е сторено в противоречие със задължителна и незадължителна практика на ВС и ВКС на РБ – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и 2 от ГПК. Необсъдените доводи касаят игнорираният установен факт, че детето на ответниците е било по това време под надзора на учителите в занималнята, т.е. следвало е да се приеме, че за действията на детето отговарят лицата, под чийто надзор е било то по това време. На второ място, игнорирано е обстоятелството, че майката на увреденото дете, присъствала при самия инцидент, не е упражнила родителски надзор, който да предотврати нараняването на собственото й дете и е допринесла за настъпването на вредата. Като материално правни въпроси, по които се е произнесъл САС в противоречие с установената съдебна практика се поставят такива за съотношението между отговорностите по чл. 47 ал.2 от ЗЗД и чл. 48 ал.3 от ЗЗД, както и евентуално за наличие на съпричиняване на резултата от страна на ищцата в качеството й на майка на увреденото дете поради неупражнения от нейна страна родителски контрол. Така формулираните въпроси обуславят правните изводи на съда по спора и са включени в предмета му. Освен това е налице противоречие със задължителна и незадължителна съдебна практика, приложена от касаторите – налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и 2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГК, 2 състав № 807 от 1.VІІ.2009 г. постановено по гр.д. № 21/2009 г.
УКАЗВА на жалбоподателите Т. и К. К. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 202 лв, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платената държавна такса делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: